Решение № 3 от 07.02.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Тополовград, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20242320200099 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят З. А. Н. твърди, че издаденото против него НП на Началника на РУ – Тополовград е незаконосъобразно, тъй като противоречи на законовите разпоредби, като твърди, че не е извършил нарушенията които са описани и начина и подхода при издаване на НП-то са в противоречие със ЗдвП и от там незаконосъобразни.

Поради което претендира да бъде отменено издаденото против него НП, с което са му наложени глоби по ЗДвП.

Жалбоподателят се явява в с.з., като поддържа жалбата изцяло и доразвива доводите си, като твърди, че не е бил правомерно спрян за проверка и проверката не е извършена по надлежния ред, тъй като полицейските служители не са имали компетентността да му съставят акт за нарушение.

Административно наказващият орган – Началника на РУ - Тополовград н е се явява и не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

На 13.10.2024 г. жалбоподателят е бил спрян за проверка от органите на полицията в гр. Тополовград, на ул. „***********”. Полицейските служители са били на установъчен пункт на кръстовището между ул.“***********“ и ул.“***********“ в гр.Тополовград. Около 15:20 часа са забелязали, че в посока ул.“***********“ към тях приближава лек автомобил, марка „***********“ ***********, който се е движил без включени къси или дневни светлини. Това е станало повод със стоп-палка след подаден сигнал да спрат водача на автомобила за рутинна проверка. При проверката са установили, че водача е без поставен обезопасителен колан и е нямал техническо оборудване – годен за употреба пожарогасител и триъгълник, като водача е представил на проверяващите изискваните от тях документи за автомобила и за правоспособността му като водач. Но след като са установили горепосочените нарушения е бил съставен на място АУАН бл.№ 470403 от 13.10.2024 г., в който са описани нарушенията, извършени от водача, а именно: че не използва обезопасителен колан; че не използва задължителните дневни или къси светлини през деня и че не представя техническо оборудване – пожарогасител и триъгълник. В акта е отбелязано, че същият е нарушил разпоредбата на чл.137а ал. 1, чл.70 ал.3, чл.139 ал.2 т.1 и т.3 ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел присъствал и при установяване на нарушението и съставянето на акта и от нарушителя без възражения и връчен по съответния ред срещу разписка на 13.10.2024 г. Въз основа на този акт е издадено НП № 24-0358-000134 от 24.10.2024 г. от Началника на РУ – Тополовград към ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя са наложени наказания – по чл.183 ал. 4 т. 7 предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв;. по чл.185 от ЗДвП – глоби – 3 на брой в размер по 20 лева. НП е връчено срещу разписка на 04.11.2024 г. На 07.11.2024 г. е входирана в РУ – Тополовград жалбата против НП.

Към делото в хода на съдебното дирене са представени: препис от АУАН и НП, както и справка за нарушител и заповеди съответно на Директора на ОДМВР Хасково и на Министъра на правосъдието, от които е видно кои са полицейските служители компетентни да съставят АУАН при осъществяване на контролната дейност по ЗДвП и КЗ, а от заповедта на Министъра се установява по какъв начин е организирана и контролирана дейността на полицейските органи с техническите средства за явно наблюдение, след като жалбоподателя твърди, че самата проверка е била записана с персоналната 2 полицейска камера на един от служителите и може да се види как е извършена.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушенията и при съставянето на акта. Те установяват обстоятелствата, при които са извършени нарушенията от жалбоподателя, като между техните показания не съществуват никакви противоречия.

Напротив, всички те по абсолютно идентичен начин описват фактическата обстановка при извършване на нарушенията и за какво е съставен акта, като и двамата служители описват подробно как е протекла проверката от самото начало до приключването й, като посочват, че поведението на водача е било арогантно, че той е викал и крещял на служителите, оспорил е компетенциите им и е бил афектиран, което е наложило запис по време на проверката.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са документи, съставени по съответния ред и форма, и от показанията на актосъставителя и свидетеля, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, непротиворечиви безпристрастни и в съответствие с писмените доказателства по делото.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.189 ал.13 от ЗДвП не подлежат на обжалване НП и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв., в случая тази разпоредба противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на Първично общностно право – Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение на Лисабонския договор от 01.12.2009 г. Посочените актове в съответствие изискванията на чл.5 ал.4 от Конституцията са ратифицирани от РБ и са влезли в сила за нея съответно на 07.09.1992 г. и от 01.12.2009 г. са станали част от вътрешното право и имат предимство пред националното законодателство. С оглед непосредственото действие на разпоредбите на 3

Конвенцията и принципа на директния ефект на нормите на общностното право, всеки гражданин може да се позовава на тях пред националните юрисдикции и да иска тяхното приложение, а и същите са задължителни за съда, независимо дали има такова позоваване. За това съдът приема, че въпреки че при конкретния казус наложените глоби са в размер до 50 лв., то наказателните постановления подлежат на обжалване пред съда, с оглед разпоредбите на Конвенцията и нормите на общностното право, затова и се приема жалбата за допустима.

Същата е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, а обжалваното НП да се потвърди.

По делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушенията, които са визирани в издадения АУАН и обжалваното НП.

Относно първото нарушение, действително се установява, че той по време на движението не е използвал обезопасителен колан, с който е бил оборудван лекият автомобил, въпреки че е задължен съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 188 ал.1 от ППЗДвП. Действително в чл. 137а, ал.2 от ЗДвП и чл. 188 ал.2 от ППЗДвП са посочени случаите, в които могат да не ползват обезопасителни колани определени лица, но в настоящия случай, а и не се твърди от жалбоподателя, че той е такова лице от категорията на посочените. За това след като проверяващите органи са установили и доказват по безспорен начин, че жалбоподателят, въпреки че е бил длъжен, не е поставил обезопасителен колан като водач на МПС, то той следва да носи съответната административно-наказателна отговорност и законосъобразно административноноказващият орган му е определил наказание точно фиксирано по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.

Относно второто нарушение, също се установи по безспорен и категоричен начин от разпитаните по делото актосъставител и свидетел, че водача не е изпълнил задължението си да управлява МПС-то с включени къси или дневни светлини, което задължение е изрично визирано за водачите на МПС в чл.70, ал.3 от ЗДвП. По отношение на това нарушение жалбоподателя възразява в жалбата си и твърди, че не е бил включил светлините поради това, че е имал повреда в двигателя и е палил колата си по инерция, за това и не са били включени светлините. Това негово твърдение обаче се опровергава 4 изцяло от разпитаните по делото актосъставител и свидетел, тъй като и двамата заявяват в съдебно заседание, че при спирането за проверка на водача той е бил със запален двигател и след приключване на проверката без проблеми е запалил двигателя на колата и е потеглил и именно това обстоятелство, че той е бил без включени светлини през деня така както изисква закона е мотивирало полицейските служители да го спрат за проверка. За това съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение и счита, че и това нарушение е безспорно установено и доказано по делото.

Относно другите две нарушения, за липсата на задължителното техническо оборудване – пожарогасител и триъгълник, то също е установено и доказано по безспорен начин от разпита на полицейските служители.

Наложените наказания в случая така както уточняват разпитаните по делото актосъставител и свидетел касаят не въобще липсата на пожарогасител, а установеното от тях е че наличния пожарогасител в автомобила на жалбоподателя не е бил годен за употреба, което е равносилно на липсата на такъв. И това изрично се заявява непосредствено в съдебно заседание пред съда под страх от наказателна отговорност. Въпреки, че в самия АУАН тази думичка годен липсва, това не прави издадения АУАН незаконосъобразен, след като в съдебно заседание се уточнява именно това обстоятелство. И в този смисъл твърдението на жалбоподателя, че имал пожарогасител и те са го държали в ръце е несъстоятелно и неотносимо и не изключва административнонаказателната му отговорност. За това съдът приема, че и другите две нарушения са установени и доказани и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача, като за всички тези нарушения описани по-горе е наложена поотделно за всяко едно от тях фиксираната в чл.185 от ЗДвП в размер по 20 лева.

Относно другите възражения на жалбоподателя, че не е протекла проверката по законоустановения ред и полицейските служители не са имали компетентността да съставят обжалвания АУАН, съдът счита, че и те са изцяло неоснователни и се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства.От приложените заповеди и от събраните гласни доказателства на разпитаните по делото служители по безспорен начин се установява, че посочения в АУАН актосъставител, както и неговия колега имат право и абсолютна компетентност да съставят АУАН и да упражняват контролна дейност по ЗДвП и КЗ.Също така установи се, че проверката е протекла по 5 законоустановения ред от момента на спирането на водача посредством подаден законосъобразен сигнал със стоп палка до нейното приключване.По делото не са налице данни,нито се представиха от водача доказателства,установяващи неговите твърдения относно неправилно поведение на полицейските служители по време на проверката,напротив установи се,че водача е имал неприемливо и меко казано арогантно поведение засягащо авторитета на служителите на реда.

Съдът не констатира нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при издаването и връчването на процесните АУАН и НП от страна на наказващия орган.

С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че обжалваното НП е напълно законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 24-0358-000134 от 24.10.2024 г. от Началника на РУ – Тополовград към ОДМВР Хасково, с което на З. А. Н. от гр.***********, ул.”***********” № ****, с ЕГН ********** са наложени съответно глоби: по чл.183 ал. 4 т.7 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв./петдесет лева/;. по чл.185 от ЗДвП – глоби – 3 на брой в размер по 20 лв./двадесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.