Решение № 5 от 12.01.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София , 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за възобновяване № 20201000601131 по описа за 2020 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВEН СЪД, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Камен Иванов

ЧЛЕНОВЕ:

Пламен Дацов

Светла Букова при секретаря И. Андреева и с участието на прокурор Стоев, като разгледа докладваното от съдия Букова нд № 1131 по описа на САС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е искане от защитника на Д. И. П. за възобновяване на нохд № 192/2019 г. на РС – Козлодуй, по което П. е бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и 1 процесуалните правила с осъждане без да е категорично установено наличието на употребено наркотично вещество. Не са били спазени изискванията за въвеждане данните на тестваното лице, не се установявала компетентността на полицейските служители да боравят с техническото средство за изследване, не била приложена и тестова касета, позволяваща идентифициране на тестваното лице и на това, направило пробата. В тази връзка се твърди, че доказателствата по делото не били изследвани пълно и всестранно, с което е осуетено разкриването на обективната истина.

Неправилно съдът отказал приложението на чл.9, ал.2 НК, а отделно от това са изложени доводи и за несправедливост на наказанието при данните за личността на осъдения. Въз основа на тези доводи се прави искане за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената присъда с оправдаването на осъдения, а алтернативно да се намали наказанието му или да се върне делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат направеното искане, като се акцентира на доводите в него в две насоки. На първо място се твърди недоказаност на деянието - управление на МПС след употреба на наркотично вещество поради липсата на компетентност на лицето, извършило пробата и противоречие в съставените документи относно това кое лице е извършило пробата, както и поради липсата на приложена тестова касета с идентификационен номер и срок на годност.

Отделно от това предвидената отговорност за управление на превозно средство след употреба на посоченото вещество не държи сметка за влиянието на последното, като по този начин не се отчита дали лицето е съзнавало ясно общественоопасното си поведение към момента на реализиране на деянието. Последното било изолирана проява на осъдения при данните за личността му, поради което алтернативно се иска приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.

Осъденият П. поддържа доводите на защитника си, твърди че всички направени проби по повод работата му в АЕЦ „Козлодуй“ са били отрицателни и с оглед на това желае възобновяване на производството.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за неоснователно и изразява становище същото да не се уважава, тъй като доказателствата по делото не установяват основания за възобновяване на наказателното производство.

За да се произнесе САС взе предвид следното:

С присъда от 21.11.2019 г. по нохд № 192/19 г. на РС – Козлодуй Д. П. е осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 НК за това, че на 22.05.2019 г. около 07.45 ч. На път ІІ11 км. 96+ 000 в с. ***, общ. *** е управлявал моторно превозно средство – лек 2 автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – канабис /тетрахидроканабинол/, установено по надлежния ред с техническо средство "Drager Drug Test 5000 с фаб. № ARDF 0004. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, като на основание чл.343г НК осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

С решение на Врачански ОС от 13.04.2020 г. по вохд № 55/20 г. присъдата е изцяло потвърдена.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие с правомощията си в настоящото производство, прие следното:

Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на наказателното производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.

Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.

На първо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се до пропуск на съда да обсъди всестранно и пълно доказателствата по делото. Няма спор, че такива са били събрани във възможния обем, включително и с уважаване на всички направени искания от страна на защитата в тази насока, като при приобщаването им са спазени изискванията на процесуалния закон. За изясняване на значимите за предмета на делото факти тези доказателства са били предмет на детайлно обсъждане без да са игнорирани едни за сметка на други, а анализът им сочи, че и двете съдебни инстанции са изяснили точния им смисъл, без да е допуснато превратното им тълкуване. В мотивите на съдебните актове изрично и коректно са посочени конкретните доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е счетена за изяснена фактологията, касаеща съставомерността на деянието- самоличността на осъдения в качеството му на водач на МПС, проверявано от полицейските служители на РУ "АЕЦ Козлодуй" по повод настъпило пътно транспортно произшествие, извършената проверка за употреба на наркотични вещества с последователността на предприетите в тази насока действия от конкретни служители, отчетеният от същата положителен резултат, показан на лицето, включително с издаването на талон за медицинско изследване на кръвта и отвеждането му в Център за спешна медицинска помощ, филиал "Козлодуй", както и отказът му да предостави кръв за проба. Изводите на първата инстанция са били подложени на проверка от страна на въззивния съд, който е изпълнил задължението си в тази насока, като е извършил цялостен и самостоятелен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е приета за обоснована оценката да се кредитират показанията на 3 полицейските служители, извършили проверка и отчели по съответния ред резултатите от нея. Изрично е изяснено, че обективността им и добросъвестно дадените от тях показания са ценени с оглед липата на данни за заинтересованост от изхода на делото, като не е споделен единствено подходът на първата инстанция да се позове и на възпроизведените от свидетелите извънсъдебни изявления на подсъдимия, свързани с употребата на наркотично вещество, без това да внася съществена промяна в извода за установяване на това обстоятелство от останалите обсъдени доказателства. Следва да се отбележи, че между обсъдените свидетелски показания и съставените документи в хода на извършената проверка не се наблюдава съществено несъответствие, а по-скоро кореспонденция, позволяваща извеждането на сигурни изводи, без да е било необходимо извършването на други действия в хода на съдебното следствие за тяхната проверка. При обсъждане въпросите по чл.301 от НПК съдът също не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, при което на свой ред въззивният такъв се е съгласил с изводите относно доказаността на деянието и неговата съставомерност, без да пропусне да даде изчерпателен отговор на всички доводи на защитата, посочени в депозираната жалба, които са били и идентични с направените пред първата инстанция. В тази връзка напълно несподеляемо е оплакването в депозираното искане за съществен пропуск както в доказателствената, така и в аналитичната дейност на съдилищата. Всъщност основното възражение на защитата касае не приетата за установена по делото фактология, която не е и спорна, а по-скоро направените въз основа на нея изводи за доказано реализиране на престъпление по чл.343б, ал.3 НК и конкретно за надлежното установяване употребата на наркотично вещество от осъдения П. посредством извършената проверка с посоченото техническо средство - "Drager Drug Test 5000 с фаб. № ARDF 0004. Доказателствената стойност на последното, обаче е надеждно изведена, тъй като по несъмнен начин се установява извършеното изследване на осъдения на мястото на проверката, точната последователност на реализираните в тази насока действия от полицейските служители и тяхната самоличност, както и резултатът от теста, с който лицето е било запознато на място и е дал основание за изготвянето на приложените по делото документи, сред които освен протокол за извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от 22.05.19 г. с приложен фиш с показания от проверката, но и на талон за изследване № 0031865/22.05.19 г., фиш за спешна медицинска помощ и акт за установяване на административно нарушение от същата дата, както и извършване на вписване във воден в РУ "АЕЦ Козлодуй" дневник за отразяване на резултатите от използване на тестове/системи за установяване на наличие на наркотични, упойващи вещества и техните аналози. Именно въз основа на посочените писмени доказателства, част от които подписани без възражения от страна на проверяваното лице, и съпоставянето им с гласните доказателства, при чието обсъждане са спазени процесуалните изисквания, съдилищата са формирали 4 вътрешното си убеждение по фактите и поради това то следва да се приеме за правилно без да е допустима неговата промяна.

При обсъждане на следващия основен аргумент в искането за възобновяване, а именно допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на лицето за извършено деяние по чл.343б, ал.3 НК, настоящият съдебен състав също счете, че не би могъл да приеме за основателни изложените доводи.

Извършената от съдебните състави правна оценка на установеното от събраните по делото доказателства деяние като престъпление по чл.343б, ал.3 НК е в съответствие с очертаните от закона обективни и субективни признаци на това престъпление. При прието от фактическа страна управление на МПС от страна на Д. П. след употреба на процесното наркотично вещество, установено по надлежния ред, с основание е счетено, че по този начин е реализирано изпълнителното деяние на престъплението от обективна и субективна страна. Всички доводи в искането за неспазване на реда за установяване употребата на наркотично вещество са били обсъдени и са получили верен отговор от предходните инстанции. На първо място доказуемостта на употребата на наркотично вещество е възможна не само реда на цитираната Наредба № 1/19.07.17 г. За разлика от престъплението по чл.343б, ал.1 НК сред съставомерните признаци на деянието по чл.343б, ал.3 НК липсва "надлежен ред“ за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, без това да означава, че не е необходимо категоричното и несъмнено изясняване факта на употребата на посоченото вещество. След като последното е констатирано категорично и достоверно с възможните доказателствени способи, позоваването на сочения от защитата административен ред, утвърден с цитираните Методически указания № І-з1583/2010г., издадени от главния секретар на МВР, е ирелевантно. Без съмнение с тях е въведено изскването за съхранение и представяне на надписана и запечатана тестова касета, съдържаща положителна проба, което в процесния случай е изяснено, че макар и извършено от полицейските служители, не е довело до прилагане на такова веществено доказателство към материалите по делото. Това, обаче, както правилно е счел и въззивният съд, не внася съмнение в достоверността на извършеното изследване и елиминиране на резултатите от него, тъй като по никакъв начин не злепоставя достоверността на изследването на пробата с годно и одобрено за целта техническо средство, както и от оправомощен за боравенето с него полицейски служител, независимо от вписването на резултата в специален дневник от друг служител.

Напълно необосновано се оспорва и компетентността на свидетеля П., който не само е заявил подготвеност за работа с техническото средство, но и детайлно е описал конкретната процедура за провеждане на изследването, потвърждавайки и писмено удостоверената му правоспособност, която е подробно обсъдена и от въззивиня съд в отговор на направените пред него възражения. Последните почиват на твърдението за 5 невъзможността обучението на полицейските служители да е предшестваща въвеждането на техническото средство в експлоатация въз основа на заповед на ресорния министър от 2018 г., без обаче да се държи сметка за наличността на същото в процесното полицейско управление още от 2012 г., който факт не е убягнал от вниманието на съдилищата. Същественото в процесния случай е, че не са били констатирани /а и дори не се твърдят от защитата/ допуснати нарушения при вземането и изследването на пробата от осъдения, които да водят до негодност на получения положителен резултат. Изрично на спазената процедура по вземане на пробата и отчитането на показателите на техническото средство в стриктно попълнен протокол по чл.5, ал.2 от Наредба № 1/17г. е акцентирал окръжният съд, достигайки до верния извод, че в процесния случай е налице редовна процедурата, при която следва да се счете за коректно и обективно установена употребата на наркотично вещество от осъдения П.. Удостовереният впоследствие негов отказ да даде кръв за анализ води до приложимост хипотезата на чл.6, ал.9 от Наредбата за установяване употребата на наркотично вещество въз основа на показанията само на техническото средство.