Решение № 1068 от 23.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. София, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20241100514894 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 51172 подадена на 11.10.2024 г. от страна на длъжника по изпълнението – С. И. Н., с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител – адвокат М., като предмет на обжалване е постановление от 30.09.2024 г., с което от ЧСИ – М. Б. е отказано да бъде прекратено висящото пред него изпълнително дело № 20148380408293 във връзка с молба на длъжника от 18.09.2024 г.

В жалбата се посочва, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал да прекрати образуваното пред него изпълнително дело № 20148380408293, като не е приел позоваването на жалбоподателката, че до нея не е достигнало уведомлението за извършена цесия на вземането предмет на принудително изпълнение, което предходния кредитор е прехвърлил в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. Това означава, че подалия молбата за конституиране на изпълнителното производство правен субект „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД изобщо не се явявал легитимиран да провежда изпълнителен процес спрямо длъжника – Н., защото последната не е обвързана от извършеното прехвърляне на вземане, тъй като не й е било надлежно съобщено. Освен това поканата за доброволно изпълнение от 18.08.2014 г., в която за взискател е посочен „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е била връчена на длъжника по изпълнението около 10 години след образуване на изпълнителния процес, като всички осъществени в пределите на този срок изпълнителни действия за удовлетворяване на приведения в изпълнение изпълнителен лист, доколкото са реализирани без за тях да е запозната длъжника – Н. се явявали опорочени и не прекъсвали течащата погасителна давност за паричното задължение. Доводи са изложение и за това, че е реализирана хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно настъпила перемпция, което обуславя прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, считано от изтичане на установения 2-годишен срок на бездействие на длъжника и непредприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането. Справка с 1 материалите налични в кориците на изпълнително дело показвала, че през м. 09.2014 г. са били наложени запори на сметки в две банки, за които длъжника – Н. не е била уведомена от съдебния изпълнител. Обърнато е внимание и на това, че действието по заявяване на искане за конституиране на нов взискател в изпълнителния процес по естеството си не се причислява към действията, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Независимо от това между момента на налагане на двата запора върху банкови сметки на длъжника /м.09.2014 г./ и момента на формулираното искане за конституиране на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, като взискател на мястото на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в изпълнителния процес е изтекъл период от време надвишаващ установения в чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК 2-годишен срок. Това означавало, че ЧСИ е следвало на посоченото основание да констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното дело водено срещу жалбоподателката, а не да продължава да осъществява действия насочения към принудително събиране на сумите предмет на изпълнителния лист, които се явявали опорочени и нямало как да се вземат предвид при преценката за прекъсване на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този контекст и обжалваното постановление на ЧСИ за отказ да се прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148380408293 се явявало незаконосъобразно и трябвало да бъде отменено от съда.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГКП от правото си да упражни възражение по депозираната жалба се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. Най-напред се поддържа, че упражнената жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело и е подадена в уредения от ГПК срок за обжалване на акта на съдебния изпълнител, с който е отказано да се прекрати изпълнителното производство висящо пред него. Възразява се обаче по основателността на депозираната жалба, като се изтъка, че отсъстват основания за прекратяване/приключване на образуваното срещу С. И. Н. изпълнително дело от 2014 г. пред ЧСИ-М. Б.. Твърди се, че „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД надлежно е придобил вземането предмет на принудително изпълнение посредством реализиране на договорно основание с предходния негов носител, като длъжника е осведомен за това прехвърляне и следва да се счита, че същото е проявило действие и спрямо него, но дори и да не е известен длъжника, то това не рефлектирало върху легитимацията на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД и в частност на правото му да иска принудително изпълнение на вземането, което му е прехвърлено. На следващо място се изтъква, че липсва предпоставка за приложение основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото изпълнителното дело е образувано с молба от 08.08.2023 г., като системно по него в рамките на периоди пократки от две години са били предприемани действия по изискване от съдебния изпълнител да осъществява определени действия насочени към принудителното удовлетворяване на допуснатия за събиране паричен дълг. Всички тези постъпки са очертани в хронологична последователност. Настоява се, че от кредитора /предходния и този придобил вземането през 2018 г./ е демонстрирана необходимата активност по събиране на задължението по изпълнителния лист, като са предприети редица валидни и законосъобразни действия всяко от които е годно да предизвика прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тези съображения „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД намира обжалваното постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство за законосъобразно и обосновано.

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. В обобщение се иска при приемане на 2 жалбата за разглеждане тя да бъде оставена без уважение, поради своята неоснователност.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20148380408293 по описа на ЧСИ-М. Б., с рег. № 838 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 08.08.2014 г. упражнена от взискателя – „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу длъжника – С. И.

Н.. Легитимацията си „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД установява посредством изпълнителен лист от 11.06.2014 г.

На 18.08.2014 г. съдебния изпълнител е изпратил до длъжника по изпълнението - С. И.

Н. покана за доброволно изпълнение, в която е описал размера на подлежащите на плащане парични задължения, в т.ч. и разходите за изпълнителния процес.

На 18.08.2014 г. съдебния изпълнител е изпратил до всички банки и клонове на чуждестранни банки регистрирани в Р. България съобщения за запор на вземанията по банковите сметки на длъжника - С. И. Н.. В резултат на тези съобщения за налагане на запор се е стигнало до запор на бъдещи парични суми на С. И. Н. по нейни банкови сметки в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, доколкото към момента на получаване на съобщението по локализираните сметки на лицето в така упоменатите две търговски банки не е имало парична наличност.

Във връзка с изпратеното на 21.05.2015 г. от съдебния изпълнител съобщение за запор върху трудовото възнаграждение на длъжника - С. И. Н. на 28.05.2015 г. по изпълнителното дело е постъпил отговор от дружеството – „ЛИН БГ“ ООД, в чието съдържание е посочено, че считано от 01.04.2015 г. трудовото правоотношение с работника - С. И. Н. е било прекратено.

По запитване до ОД на МВР – Велико Търново отправено от съдебния изпълнител на 27.10.2016 г. с цел издирване на притежавано имущество от длъжника – МПС, то се констатира, че на 17.12.2016 г. е бил получен отговор за това, че след направена справка в регистрите на Сектор „Пътна полиция“ е установено, че за лицето - С. И. Н. няма данни за притежавани ППС.

На 10.09.2018 г. съдебния изпълнител водещ изпълнително дело № 20148380408293 е бил уведомен от взискателя - „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че същия е прехвърлил с договор за цесия част от свои вземания произтичащи от договори за кредит, като сред тях попада и вземането към длъжника - С. И. Н.. На 25.09.2018 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител водещ изпълнително дело № 20148380408293 да бъде конституиран като взискател по делото на мястото на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Позовал се е на сключен договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като сред цедираните вземания са и тези към длъжника по изпълнението - С. И. Н..

На 24.04.2019 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е сезирал съдебния изпълнител да извърши проучване относно длъжника - С. И. Н., дали същата понастоящем има валидно сключен трудов договор. Във връзка с това проучване е изяснено, че С. И. Н. е ангажирана по трудов договор сключен с „ЛЕИ 74“ ЕООД. В отговор на изпратено до последното съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на С. И. Н. с уведомително писмо от 18.09.2019 г. е посочено, че лицето получава трудово възнаграждение, чиито размер по-нисък от размера на минималната работна заплата, което е пречка за извършване на удръжки спрямо него.

Впоследствие на 31.08.2020 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника - С. И. Н., което и се следва от работодател – „БИОНИТ3 СЕКОН-А.Б.“ ЕТ, като съобщението за запор е получено на 04.09.2020 г. от третото лице адресат, като в резултат на този запор няма осъществено събиране на суми по провежданото изпълнително производство срещу С. И. Н.

На 02.09.2021 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е сезирал съдебния изпълнител да извърши проучване относно наличието на банкови сметки открити на името на длъжника - С. И. Н. и да наложи запор върху тях. Молба с идентично искане е отправена до съдебния изпълнител и на 14.06.2024 г.

Съгласно покана за доброволно изпълнение изпратена на 22.07.2022 г. до С. И. Н. от последната е поискано да предприеме доброволно плащане на задълженията отразени в поканата в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. Поканата е получена от адресата – длъжник на 22.07.2024г.

С молба от 18.09.2024 г. длъжника - С. И. Н., чрез пълномощника й – адвокат М. е поискала от съдебния изпълнител да прекрати образуваното и водено пред него изпълнително дело № 20148380408293, като се сочи да е реализирано основанието на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С обжалваното постановление от 30.09.2024 г. съдебния изпълнител е отказал прекратяване на производството по изпълнително дело № 20148380408293. В акта не са изложени мотиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок /обжалваният отказ на съдебния изпълнител е постановен на 30.09.2024 г., съответно жалбата е упражнена на 11.10.2024 г./, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Компетентен да се произнесе по жалбата е Софийски градски съд, доколкото същият се явява окръжния съд по мястото на изпълнението /принудителното изпълнение се осъществява в район на действие на СГС/.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Най напред по отношение на развития довод, че „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД не е бил легитимиран да иска конституирането му като страна /взискател/ по изпълнителното дело, защото нямал качеството на носител на вземането по изпълнителен лист от 11.06.2014 г., тъй като договорът за цесия между него и предходния носител на вземането „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не бил съобщен на длъжника – С. И. Н., настоящият съдебен състав намира, че същия е несъстоятелен. Към молбата от 25.09.2018 г., с която „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да бъде конституиран за взискател в изпълнителното производство е приложен договор за прехвърляне на вземане, посредством който способ „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е разпоредил с вземането си спрямо С. И. Н. прехвърляйки го на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. Постигането на съгласие между страните по тази сделка създава правната последица по прехвърляне на вземането явяващо се неин предмет. Считано от този момент „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД става пълноправен носител на вземането и може да предприема всички действия свързани с неговата защита – в това число да поиска образуване на изпълнително дело/да поиска да бъде конституиран като страна във вече образувано от течащо изпълнително дело с оглед постигане принудително удовлетворяване на придобитото от него парично вземане. Пречка пред това не се явява неуведомяването на длъжника за прехвърлянето. Последният факт е от значение за това 4 докога длъжника може валидно да изпълни на стария кредитор, като с това се освободи от задължението си независимо от прехвърлянето му в полза на друг правен субект.