Определение № 888 от 12.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888 гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002900242 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на длъжника „Приорити Билдингс“ ЕООД, гр. София против решение 802 от 28.12.2023г. по в.т.д.№ 356/2023г. на Апелативен съд София. С него след отмяна на решението по т.д.№ 1037/2022г. на СГС за отхвърляне на молбата по чл.631 ТЗ, подадена от „Платформи БГ“ООД, гр. София, е обявена неплатежоспособността на „Приорити Билдингс“ ЕООД на основание чл.630,ал.1 ТЗ с начална дата 30.04.2023г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството и е назначен временен синдик.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, респ. връщане на делото на САС за повторно разглеждане. Твърдението е, че за да постанови резултата по делото, въззивната инстанция се е позовала единствено на предложения „алтернативен вариант“ на експертизата, приета пред САС, за изчисляване на коефициентите за финансовото и икономическо състояние на дружеството, при който не са взети предвид (отписани са) текущи активи и вземания на обща стойност 3 836 000лв. Посочва се, че „алтернативният вариант“ на изчисляване на коефициентите се основава на 1 становище за неправилно осчетоводяване от длъжника на три групи текущи активи. Касаторът възразява, че не са посочени конкретните норми на счетоводните стандарти, ко ито според вещото лице са нарушени и неговото мнение е необосновано. Поддържа се, че при този хипотетичен вариант вещото лице, а впоследствие и съдът, незаконосъобразно приемат, че са настъпили факти, които водят на практика до промяна на счетоводните записвания и финансовите отчети на дружеството, които са съставени, одобрени, одитирани и обявени по съответния законов ред. В ъзразява се, че в експертизата и в мотивите на обжалваното решение, не са посочени конкретни правни норми, счетоводни стандарти или практики, според които е налице задължение по закон счетоводните записвания по отношение на трите групи активи да бъдат рекласифицирани по други счетоводни сметки, поради което и изводите на съда представляват по-скоро необосновано становище, вместо правилно прилагане на закона. Изложени са подробни съображения, че извършеното осчетоводяване като материален запас на „незавършено производство“ за 3 413 000 лв. изцяло съответства на предвидените за осчетоводяване разходи на предприятието по сметка 611, в която се отчитат основните производствени разходи за основната дейност на предприятието, формиращи себестойността на продукцията, обръщението и експлоатацията.

Изложени са и подробни твърдения срещу извода на САС за неправилно осчетоводяване на текущите активи - вземания към „Роял Сантело“ООД за 50 000лв. и вземания към доставчици по аванси за 373 000лв., по отношение на които съдът е приел, че са неправилно осчетоводени поради неспазване на Счетоводен стандарт 32 - Финансови инструменти. Счита, че този стандарт е неприложим към процесните вземания, поради което неправилен е изводът за необходимост от операция „амортизация“ на тези вземания. Поддържа се, че за правилното решаване на спора и за изясняване на въпроса дали по отношение на тези вземания е приложим Счетоводен стандарт 32, са необходими специални знания, поради което САС в нарушение на процесуалния закон е отказал да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да провери „необоснованото“ мнение на вещото лице-икономист, изготвило приетата от САС експертиза. Възразява се срещу извода на съда за неправилно осчетоводяване поради непредприети действия за отписване на вземанията поради дългосрочната им несъбираемост и изтекла погасителна давност с аргумента, че тези мотиви са в разрез с основния принцип в 2 правото, че давността не са прилага служебно. По отношение извода на съда за прилагане на последиците по чл.161 ГПК излага съображения, че процесуалното поведение на „Приорити Билдингс“ в процеса е обусловено от защита срещу кредитор с недоказано вземане и дружеството се опитва да защити активите си от запори и възбрани чрез предоставяне на лимитирана информация и доказателства в производството по несъстоятелност, които са достатъчни да установят, че икономическото му състояние е стабилно.

Акцентира се на неправилната преценка за отказ да се допусне тройна експертиза в оспорената част (относно задача № 5 на експертизата, приета пред САС), който отказ според страната води до постановяване на очевидно неправилно решение. Позовава се на посочените в приетата пред първоинстанционния инстанция счетоводна експертиза, съгласно която, коефициентът на обща ликвидност е е 4,1537 (към 30.09.2022 г.) и 3,6733 (към 30.04.2023 г.) - значително над референтните стойности от 1,0 - 2,0.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът без да поставя правен въпрос сочи решението по т.д.№ 4254/2013г. на 1 т.о. на ВКС във връзка с „чл.280,ал.1,т.1 ГПК“, позовава се на съображенията от въззивното решение, че от съществено значение за спора е установяването на меродавната стойност на целия оборотен капитал на дружеството към момента на устните състезания пред въззивната инстанция. Същевременно посочва, че по всяко дело по несъстоятелност, открито по молба на кредитор, обичайната търговска дейност на длъжника се нарушава и по правило се влошават неговите финансови резултати и показателите за ликвидност, обявява се предсрочна изискуемост на кредити, от кредиторите се търси допускането на обезпечителни мерки, които могат да доведат до загуба на ликвидност на активи на длъжника и др. Излага, че от подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност до произнасянето на съда с влязло в сила решение, търговската дейност на длъжника е значително затруднена или той е в невъзможност да извършва каквато и да било дейност, с което неизбежно се влошава финансовото състояние на предприятието. Посочва се, че към момента не съществува задължителна съдебна практика, която да определя, дали при преценката за платежоспособността на длъжника, съдът следва да се съобрази с фактите, които са настъпили след подаването на молбата от кредитора и до датата на устните състезания, или се изследва финансовото състояние на длъжника до датата на подаване на молбата от 3 кредитора, за да се извърши обективно измерване на показателите за платежоспособност по времето, когато предприятието работи в обичайно състояние.

ІІ. Като се позовава на основанията по чл.280,ал.2, предложение трето ГПК, касаторът посочва, че преценката на въззивния съд да не допусне тройна експертиза в оспорената част, която да бъде извършена от вещи лица със счетоводна квалификация и образование, е неправилна. Счита, че такова процесуално действие е „привидно законосъобразно“ с оглед ясната съдебна практика по прилагането на чл.202 ГПК, чл.195 ГПК и чл.201 ГПК - че преценката е предоставена на съда с оглед обстоятелствата по делото, но „както може да се установи от мотивите на съдебното решение, съдът е направил несъстоятелни тълкувания на специфичната дейност относно текущото и периодичното счетоводно отчитане, които са изцяло погрешни и могат да бъдат лесно оборени от всеки правоспособен счетоводител при обективен анализ на доказателствата“. Възразява, че отказът за допускане на тройна експертиза е довел до опорочаване на крайните изводи на съда и е постановено очевидно неправилно решение, което „съставлява касационно основание по чл.281,т.3 ГПК“.

ІІІ. Като от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (без изложени допълнителни съображения за наличието на приложното поле на така въведената предпоставка) се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Допустимо ли е съдебно решение за обявяване на неплатежоспособност на търговец да бъде обосновано само със стойността на коефициента на бърза ликвидност, без да се взема предвид коефициентът на обща ликвидност?“

2/ „Липсата на ликвидност поради несъбираемост или обезценка на краткосрочни вземания, следва ли да бъде доказана пълно и пряко в производство по молба за откриване на несъстоятелност или е достатъчно, за да се приеме, че е налице влошена ликвидност, падежите на вземанията да са просрочени и да не са предприети съдебни действия за събирането на вземанията?“

3/ „С оглед принципа за установяване на обективната истина, въззивният съд задължен ли е при противоречие между основната експертиза, изготвена въз основа на доказателствата по делото и представено в експертизата експертно мнение, за което не са събрани доказателства и което експертно мнение е оспорено, да допусне повторна или тройна експертиза, която да установи, дали това експертно мнение е правилно?“ 4/ „Допустимо ли е решение, с което е обявена неплатежоспособност на 4 търговец да има конститутивно действие спрямо вече приключило материално правоотношение относно текущото и периодично счетоводно отчитане, т.е. със сила на присъдено нещо да действа правопроменящо спрямо счетоводните записвания на търговеца, съответно на показателите за ликвидност, които са предмет на изследване в производството?“ 5/ „Длъжен ли е длъжникът в производство по несъстоятелност на фаза преди обявяването на неплатежоспособност да разкрива по делото правна и счетоводна информация на аналитично ниво за индивидуализация на краткотрайните материални активи, или за да защити активите на дружеството е достатъчно да ограничи информацията и писмените доказателства само до необходимите за извършвате на съдебно-икономическа експертиза за определяне на коефициентите на ликвидност?“ В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на

ВКС съобрази следното:

Сезирана с жалба на кредитора въззивната инстанция е назначила нова счетоводна експертиза във връзка с възраженията, заявени от него пред първоинстанционния съд и поддържани в жалбата - за необходимост да се изясни налице ли са доказателства за съществуването и събираемостта на отразени в баланса на длъжника вземания, съответно да се установи, дали заведените в баланса суровини и материални и незавършено производство, действително съществуват.

Съставът на САС е приел, че от съществено значение за спора е установяването на меродавната стойност на краткотрайните активи към момента на приключване на устните състезания, като се има предвид, че коефициентът на обща ликвидност - основен индикатор на състоянието на неплатежоспособност бележи спад за изследвания период 2018г.-2021г. и нарастване към 30.09.2022г. Обсъдено е заключението на приетата нова финансово-икономическа експертиза, която е установила, че към 30.04.2023г., в счетоводството на ответника с а отразени материални запаси на обща стойност 4 089 000 лв., от които: суровини и материали - 303 000 л в.; незавършено производство 3 413 000 лв.; предоставени аванси - 373 000 лв.

По отношение на осчетоводените суровини и материали на обща стойност 303 000 лева е обсъдено, че длъжникът не е представил на вещото лице достъп за оглед до тези активи, а впоследствие е уведомил експерта, че те са продадени на „Стартинг пойнт“ ЕООД с фактура о т 10.07.2023г. При тази констатация въззивният съд е приел, че след като суровините и материалите не са налични, не следва да бъдат включени като материални запаси в краткотрайните активи.

По отношение на осчетоводените като краткотрайни активи предоставени аванси и извършени авансови плащания към доставчици на обща стойност 372 861.24 лв., отразени в предоставената на вещото лице оборотна ведомост за 2021г., и констатациите на експерта, че тези суми 5 фигурират повече от 3 години в баланса на предприятието, но дружеството не е представило документи, удостоверяващи основанието за възникването им , въззивната инстанция е приела, че отсъствието на първични счетоводни документи прави невъзможно индивидуализирането на конкретните доставки, както и сроковете, в които е трябвало да бъдат осъществени. Обосновала е, че тази сума не може да се осчетоводи като материален запас, тъй като не изразява стойностите на реално съществуващи вещи, поради което не може да участва в краткотрайните активи като стойност на материални запаси.

Разпечатката съдържа 23 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9496e38e-5ff0-48a5-a3c0-a79b6783e0ad