Определение № 181 от 04.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Благоевград, 04.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело № 20221200600311 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по частна жалба от служебния защитник на Р.И. Р – С, подсъдима по н.о.х.д. №1081/2022 год. на БлРС, срещу определение №786/13.04.2022 год. на същия съд, с което е оставено без уважение искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“. Аргументите са в насока, че по този начин е попречено на децата на подсъдимата да се обучават в Германия през учебната 2021/2022 година, както и че не е отчетено процесуалното и поведение, че се е явила на всички съдебни заседания. Отказът на съда не е съобразен и с обстоятелството, че Р – С има постоянна адресна регистрация както в България, така и в Германия. По тази причина се иска отмяна на атакуваното определение и цялостната отмяна на посочената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“.

След като се запозна с приложените към частната жалба материали по цитираното н.о.х.д. № 1081/2021 година на Районен съд - Благоевград, въззивната инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу Р.И. Р – С е внесен обвинителен акт за разглеждане от БлРС, а повдигнатото и обвинение е за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.209, ал.1, пр.1 и 2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В хода на разпоредителното заседание първостепенният съд се е произнесъл по 1 искането за отмяна на наложената на подсъдимата мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“, отказвайки да я отмени. В тази му част определението на съда не е обжалвано.

При отправено ново искане до съда в същия смисъл, той отново е отказал, постановявайки атакуваното определение, изтъквайки няколко аргумента в тази насока. На първо място е акцентирано върху обстоятелството, че се касае за обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление, както и че Р – С е осъждана, а отделно от това има висящи и други общо три наказателни производства, отново с обвинения за измама. На второ място, съдът е изтъкнал, че в хода на ДП подсъдимата е обявявана за общодържавно издирване, което съпоставено с честите и пътувания зад граница, също е основание за отказ на молбата й за цялостна отмяна на наложената и мярка. На трето място, съдът е изтъкнал, че периодът на забраната е с начало м.06.2021 година и в този смисъл не се касае за необичайна продължителност, особено като се има пред вид, че досегашното забавяне на делото е свързано с искания на подсъдимата, отвод на защитника ѝ, както и неявяване на свидетели.

Към изтъкнатите аргументи от страна на първата съдебна инстанция, с които въззивният състав се съгласява напълно, следва да се добавят и още няколко допълнителни аргумента. Най-важният аргумент е, че наложената мярка за процесуална принуда не е абсолютна и съобразно чл.68 от НПК при доказана необходимост на подсъдимата може да се разреши да напусне временно пределите на страната. Наличието на предходни обвързаности с Германия също не води автоматично до отпадане на забраната. Така например училищното обучение на децата й не е такова основание, защото същите учат в българско училище и им предстои да завършат учебната година в страната ни, без това да е в техен ущърб. Отделно от това, данните за личността на подсъдимата, която не само е осъждана, но и с няколко висящи наказателни производства за измама, са в насока, че за реализиране на целите на наказателното преследване следва да се осигурят нужните процесуални гаранции за своевременното приключване на делото. В този смисъл надделява общественият интерес за реализиране на наказателното преследване срещу лице, обвинено в извършване на тежко умишлено престъпление, спрямо частните му интереси за цялостно отпадане на наложена му мярка на процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“.

2

По изложените съображения атакуваното определение на РРС следва да бъде потвърдено, поради което и на основание основание чл.345, ал.1 и 2 във вр. с чл.270 от НПК Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №786/13.04.2022 год. по н.о.х.д. № 1081/2021 година по описа на Районен съд - Благоевград .

Настоящето определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3