Решение № 45 от 06.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Русе, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201321 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Ж. Д., депозирана против наказателно постановление № 25-0457-000523 от 13.08.2025г., издадено от началник РУ Ветово при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.

2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не е съобразено с разпоредбите на закона. Оспорва се, приетата за установена в наказателното постановление фактическа обстановка. Моли се, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения инвокира доводи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като липса описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, като е посочено единствено и само, че административно наказаното лице е участник в ПТП, от което са настъпили материални щети и така описано нарушението е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, доколкото не е посочено вида на твърдяното ПТП според множеството хипотези на § 6, т. 30 ЗДвП. Посочва се, че твърдяното удряне на железобетонен стълб на електропреносната мрежа е обстоятелство, което не е изложено в АУАН. На следващо място се релевират доводи, че липсва виновно поведение от наказаното лице, за настъпилото ПТП и за липса на щети по железобетонния стълб и жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Претендират се разноски.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се релевират доводи за неоснователност на жалбата и доказаност на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН Серия GA № 4060601/01.08.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 01.08.2025г., около 20,20 часа, в село Писанец, област Русе, ул. „Априлци“ № 2, при ясно време и суха пътна настилка, през светлата част на денонощието, управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Е 220 Д, с рег. № *****, като при избиране скоростта си на движение не се съобразява с ширината на пътното платно, вследствие на което напуска пътното платно в дясно по посока на движението и с предна дясна част блъска железобетонен стълб от електропреносната мрежа, като причинява ПТП с материални щети.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя, без да изложи в същия възражения.

Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на приетите за осъществилите се факти и правна квалификация на нарушението, идентични с описаните в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели Д. А. Е. – актосъставител, Г. С. Т. и Б. И. М. – свидетели – очевидци, както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства

- АУАН

Серия

GA №

4060601/01.08.2025г., Протокол за ПТП № 2025-1025-51072-1/01.08.2025г., 2

Заповед относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, докладна записка, протокол за доброволно предаване и разписка за върнати вещи.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Е., тъй като освен, че по отношение показанията на този свидетел не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост в депозираните показания, то същите, в частта им за настъпилото ПТП, напълно се подкрепят, както от показанията на останалите свидетели, така и от приложения по делото Протокол за ПТП № 2025-1025-51072-1/01.08.2025г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. С. Т., тъй като и по отношение на този свидетел, също не са налице данни за възможна заинтересованост в неговите показания, като същевременно показанията му, в частта им, за настъпилото ПТП, напълно се подкрепят и от показанията на свидетелката Б. М. и от Протокола за ПТП № 2025-1025-51072-1/01.08.2025г.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Б. И. М., въпреки тяхната възможна заинтересованост, с оглед на обстоятелството, че същата живее на семейни начала с жалбоподателя, в частта им, че на улицата е излязло куче, доколкото в частта им, по делото не са налице доказателства, които да ги опровергават. Съдът кредитира показанията на този свидетел и в частта им, за настъпилото ПТП, тъй като в тази им част показанията на този свидетел, напълно се подкрепят от показанията на свидетеля Г. С. Т. и Протокол за ПТП № 2025-1025-51072-1/01.08.2025г. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М., в частта им, че автомобилът е потеглил бавно, тъй като в тази им част, показанията на свидетелката се опровергават от показанията на свидетеля Т. и едновременно с това, противоречат на правилата на формалната и житейска логика. Ако е вярно изнесеното от свидетелката, че автомобилът е потеглил бавно, то същият е можело да спре, при появата на платното за движение на посоченото от свидетелката куче, още повече че самото ПТП е настъпило малко след потеглянето на автомобила.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е допуснато нарушение на 3 процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните от страна на процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, при липса описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Без опора в материалите по делото са твърденията, че в издаденото НП наказващият орган от обективна страна е приел за установени различни от изложените в АУАН факти.

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка следва да бъде обоснован единствения възможен извод, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е основно правило за движение и неговото действие се разпростира при всяко движение на моторно превозно средство. При действието на един или повече фактори, застрашаващи безопасността на движението, водачът е задължен да се движи със скорост, която при всички условия му осигурява сигурност и да бъде в обективна възможност да предотврати произшествие, чрез предписаното в чл. 20, ал. 2, пр. последно ЗДвП правнорегламентираното поведение, а именно чрез намаляване на скоростта, а при необходимост и чрез спиране.

В настоящия случай, жалбоподателят, видно от показанията на свидетеля Г. С. Т., е потеглил рязко, което обосновава извод за бързо ускорение, за кратък интервал от време.

С оглед изнесеното от свидетелката Б. М., че причината за настъпилото ПТП е излязло на пътното платно куче, следва да бъде посочено, че съгласно практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 256/2013 г., постановено по наказателно дело № 746/2013 г., І н. о., при прЕ.аване през пътен участък, където има водени или свободно движещи се животни на пътя, водачът следва при избиране скоростта си на движение следва да съобрази тези обстоятелства при избиране на скоростта си на движение, защото животните могат да се подплашат и отклонят и следва да избере такава скорост, че да може да спре и предотврати произшествието.

В случая не се касае за случайно деяние, по смисъла на чл. 15 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, а за т. н. „спасителна маневра“, която не е правно регламентирано поведение на участниците в движението по пътищата. Извършването на маневрата е фактическо действие, свързано с принудителна промяна в посоката на движение, което водачът предприема на своя отговорност, за да предотврати настъпване на вредоносните последици и в този случай водачът се освобождава от наказателна отговорност само когато вредите не са свързани с увреждане здравето и отнемане живота на други лица. На следващо място, спасителната маневра може да се предприеме само 4 когато опасността е създадена от неправомерното поведение от друг участник и не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини.

В конкретния случай поведението на касатора не е било съобразено с нормативно установените правила за движение по пътищата, и по конкретно с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и наличието на пътното платно на свободно движещо се гръбначно животно и с това си неправомерно поведение по отношение на скоростта, жалбоподателят сам се е поставил в положение на невъзможност чрез избраната от него маневра да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие с бетонния стълб.

Задължение на водача на МПС е винаги да се движи с такава скорост, която да му позволява да спре, при възникване на опасност за движението, като се съобразява посочените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП обстоятелства и при възникнала опасност за движението, следва да предотврати настъпването на ПТП, чрез предписаното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП правнорегламентирано поведение, а именно да намали скоростта и в случай на необходимост да спре.

Разпечатката съдържа 41 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94968fd9-386a-459c-ad6c-cf41f16aee63