Определение № 5220 от 15.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5220 гр. София, 15.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002102615 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12482/17.05.2024г., подадена от Г. Д. Ч., чрез процесуалния представител адвокат А. Д. от АК П., срещу решение № 379/11.04.2024г. по в. гр. д. № 169/2024г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №3566/06.11.2023 г. по гр. д. №16049/2022 г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от А. А. С. срещу Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, като е признато за установено в отношенията между страните, че А. А. С. е собственик на 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място],[жк], м-ст „Св. Н.“, с площ на целия имот 1047 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори [№],[№], [№], [№] и [№], на основание влязло в законна сила на 03.06.2022 г. Постановление от 13.05.2022 г., за възлагане на недвижим имот, изготвено от ЧСИ З. Д., рег. №808, с р-н на действие: ОС - Варна по ИД №8/2022 г., като Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. са осъдени да предадат на А. А. С. владението върху 500 кв. м идеални части от процесния имот и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №119, т. I, рег. №1781/06.04.2021 г., дело №119/2021 г., издаден от нотариус Б. В., рег. №124, с р-н на действие: РС - Варна, вписан в СВп с рег. вх. №8696/06.04.2021 г., т. XXII, акт №188 на СВ, само до размера на идеалната част от 500 кв. м идеални части от имота.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде отхвърлен със законните последици, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав 1 на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, по следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е в решението си въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата, събрани пред първата инстанция, когато в жалбата и/или в отговора на жалбата има оплакване за липса на произнасяне по конкретен довод или възражение (от значение за съществото на спора или с доказателствено значение), или за необоснованост на решението или за погрешно приложените в него последици на доказателствената тежест.

Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 50054 от 19.06.2023г. по т. д. № 1987/2022г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 388 от 17.10.2011г. по гр. д. № 1975/2010г. на ВКС, IV г.о.; решение № 94 от 28.03.2014г. по гр. д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о.; решение № 55 от 3.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о.; решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о.; решение № 111 от 3.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, II т. о. и др.

Посочва, че макар във въззивните жалби да се съдържат доводи, че в полза на ищцата никога не е била налагана възбрана върху имота, че наложената възбрана е по друго изпълнително дело, различно от това, по което е извършена публичната продан, както и че нотариалният акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици е вписан преди образуване на изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан и имотът е възложен на ищцата, които възражения са релевирани още в хода на първоинстанционното производство, по тези възражения въззивният съд не се е произнесъл.

2.От момента на прекратяване на изпълнителното производство считат ли се вдигнати наложените възбрани, независимо дали са заличени. Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на решение № 286 от 9.08.2010г. по гр. д. № 1206/2009г., на ВКС, II г.о., Тълкувателно решение № 47 от 1.04.1965г. по гр. дело № 23/1965г. на ОСГК на ВС и др.

Посочва, че при постановяване на решението си въззивният съд изцяло е игнорирал факта, че на 30.12.2020г. е вписана възбрана върху имота по изп.д.№2728/2020г., т.е. коментираната от съда възбрана, която въззивният съд е счел, че е породила действието си, е наложена по друго изпълнително дело и от друг съдебен изпълнител, което изпълнително дело е било прекратено и респективно всички обезпечителни мерки по него са отпаднали с обратна сила.

Поддържат също така, че съдебният изпълнител, провел публичната продан, е пристъпил към изпълнение без да впише възбрана в Службата по вписванията, като всяко отклонение от разпоредбите, уреждащи изпълнителния процес, е недопустимо и води до неговата незаконосъобразност.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация А. А. С., чрез процесуалния си представител адвокат П. С., изразява становище, че не са налице основания 2 за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

А. А. С. е предявила срещу Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото й на собственост и предаване на владението на процесния недвижим имот, с твърдения, че имотът й е възложен с постановление за възлагане от 13.05.2022г. по изп.д.

№20228080400008 на ЧСИ с рег.№808, като длъжникът по това изпълнително дело И. Х. И. е притежавала този имот на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1994г.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. са оспорили така предявения иск с твърдението, че чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност, като на 06.04.2021г. Г. Д. Ч. по време на брака си с Г. Н. Ч. се снабдила с титул за собственост - н.а. №119, т.е. с твърдението, че длъжникът в изпълнителното производство не е притежавал правото на собственост върху имота. Едва с въззивната жалба Г. Д. Ч. е въвела доводи, че е имало наложена възбрана върху имота през 2020г., т.е. към момента на съставяне на констативния нотариален акт, че в полза на А. А. С. никога не е била налагана възбрана, че възбраната е наложена по изпълнително дело №20208950402728 и не е ползвала ищцата по делото, тъй като това изпълнително дело е прекратено по молба на взискателя И. Г. И. и имотът е продаден по друго изпълнително дело (№8/2022г.) без да е бил възбраняван. Аналогични доводи са наведени и в подадената от Г. Н. Ч. въззивна жалба.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 03.05.1956г. Велико А. М. е продал на П.

К. Д. от собственото си лозе - хавра, находящо се в Сталинските лозя, м. „А.“, цялото състоящо се от 2750 кв. м, цялото съставляващо неурегулиран парцел XII от кв. 162 по плана на предградие „Лозята“ [населено място], само 1000 кв. м, при съседи за продаваемата част:

П. В., А. М., Ю. Л. и нова собственица П. З. П., с нотариален акт за покупко - продажба №49/03.05.1956г.

На 05.08.1994г. Е. П. Д. и В. П. К. са продали на И. Х. И. своя недвижим имот, придобит по наследство - 500 кв. м идеални части от лозе-хавра, находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“ (бивша „А.“), цялата с площ от 1000 кв. м, при граници: П. В., А. М., Й. Л. и П. З. П., който имот попада в зона за земеделски нужди, извън регулация, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №31, т. XXXII, дело №11698/1994г.

От справка от 18.04.2022г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВп - В. за периода от 01.01.1993г. до 18.04.2022г. по партида за ПИ с идентификатор [№] е установено, че на 30.12.2020г. е вписана възбрана върху недвижимия имот по ИД №2728/2020г. по описа на ЧСИ с рег. №895 в полза на кредитора И. Г. И. за обезпечаване на вземането му към 3 длъжника И. Х. И.. С обявление от 02.03.2022г. по ИД №8/2022г. по описа на ЧСИ с рег.

№808, е насрочена публична продан на ПИ с идентификатор [№], собственост на длъжника И. Х. И. за удовлетворяване на вземането на взискателя И. Г. И.. С влязло в законна сила на 03.06.2022г. и вписано в СВп - В. на 13.07.2022г. постановление за възлагане на недвижим имот от 13.05.2022г. на ЧСИ З. Д., рег. №808, с район на действие: ОС - Варна, по ИД №8/2022г., изнесеният на публична продан от 14.03.2022г. до 14.04.2022г. недвижим имот, принадлежащ на длъжника И. Х. И. за удовлетворяване на вземането на И. Г. И., а именно:

500 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], находящ се в [населено място], общ. В., обл. В., р-н Приморски,[жк], м. „С. Н.“, с площ от 1047 кв. м, идентичен на лозе - хавра, находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“ (бивша „А.“) с площ 1000 кв. м , при граници: П. В., А. М., Й. Л. и П. З. П., е бил възложен на А. А.

С., след като същата с протокол от 15.04.2022г. е била обявена за купувач. Съгласно протокол за въвод във владение от 02.11.2022г. по ИД №8/2022г. по описа на ЧСИ с рег. №808, на посочената дата не е извършен въвод във владение поради липса на достъп до недвижимия имот.

Съобразено е, че на 24.09.2007г. Г. В. М. е продал на Г. Н. Ч. и Г. Д. Ч. ПИ №1159, идентичен с УПИ [№] по плана на[жк], [населено място], общ. В., обл. В., при граници: УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№], след което с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №119, том I, рег. №1781, дело №119/2021г. по описа на нотариус Б. В., рег. №124, с район на действие ОС - В., вписан в СВп на 06.04.2021г., Г. Д. Ч. е призната за собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], находящ се в [населено място], р-н Приморски,[жк], м. „С. Н.“, съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с площ от 1047 кв. м.

Посочено е, че съгласно Инвестиционен проект за паркоустрояване на ПИ с ид. [№] от 2010г.

Г. Ч. и Г. Ч. са възложили на архитект изготвяне на идеен и на технически проект за благоустрояване и паркоустрояване на имота, както и че Г. Д. Ч. е декларирала ПИ с ид. [№] на 11.12.2019г.

Прието е за установено, че ПИ с ид. [№] по КККР на [населено място], идентичен с ПИ 288 по ПНИ на м. „Св. Н.“, с ПИ 288 по предходен КП, с ПИ 1158 по КП и ПР на[жк]съгласно Заповед №170/15.09.1993г., попада в територия по §4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която с решение на Общински съвет №322-4/29.05.2000г. е одобрен околовръстния полигон на м.

„С. Н.“, като територията е включена в строителни граници на [населено място]. Съгласно удостоверение, издадено на 26.02.2021г. от Областен управител на обл. В., за ПИ с ид. [№] няма съставен акт за държавна собственост за периода от 01.06.1996г. до 26.02.2021г.

Посочено е, че съгласно събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля Г. Л. С., преди да купи парцела в[жк]А. С. е извикала свидетеля, за да го огледат и евентуално да й даде съвет, защото той се занимавал със строителство. През м. август 2021г. отишли да видят парцела. Намерили го, ориентирайки се по кадастралната карта и по картата, питайки случайно срещнати хора и използвайки познанията на свидетеля за района. Трудно влезли в него. Първо влезли през едни малки жилищни сгради, влезли в двор, от който не могли да влязат в парцела. Върнали се обратно, заобиколили два - три парцела и видели празен 4 парцел с паднали строителни пана (желязо на рамки), през който продължили навътре и стигнали до парцела, който С. щяла да купува. Нямало път до парцела, затова минали през съседни парцели, които били оградени, но един от тях бил обрасъл, без ограда и с паднали пана. Обикаляли от няколко страни, докато влязат. Когато влезли, видели, че същият е горедолу правоъгълен, горе-долу равен, с малка денивелация, но не стръмен, и изцяло обрасъл с храсти и малки дръвчета. Имало огради от съседните имоти. Имало една като подпорна стена от едната част на имота, от другата - бетонни блокчета, от третата - паднали метални пана. Влезли може би откъм северната страна. Влезли докъдето им позволявали храстите.