Решение № 561 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110128829 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК от Е. Б. З. срещу „К.“ ООД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит№************/18.10.2024г. В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за потребителски кредит за заемната сума от 500 лв. Според т. 5 от договора, К.рът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за кредит, съгласно която на К.получателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 209.53 лв., дължима заедно с погасителната вноска по кредита. Ищецът счита съглашението за недействително с доводи, че е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора; не е предоставено копие от общите условия и погасителен план; договорът не е подписан на всяка страница; на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно: годишният процент на разходите по кредита е посочен 0 %. В ГПР по договора не е включена таксата за експресно разглеждане, която покрива понятието „общ разход по кредита“ и представлява скрита печалба за К.ра. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, че при нищожност на договора дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ответникът не спори, че е сключен договора за кредит. Сочи, че заемната сума е усвоена, но ищецът е в пълно неизпълнение по договора. Настоящото производство е недопустимо, тъй като по заявление на ответника било образувано ч.гр.д. № 20251110121698/2025 г. по описа на СРС, по което на 17.04.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника на 27.04.2025 г., а в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК не е депозирано възражение по чл. 414 или чл. 414а от ГПК. След влизането й в сила, с разпореждане рег. № 88745/05.06.2025 г. е издаден изпълнителен лист за сумите 500,00 лева, представляваща главницата по Договор за кредит № ************ от 18.10.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.04.2025 г. до изплащане 1 на вземането, - 24,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2024 г. до 14.04.2025 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева, и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Намира, че доводите по иска за нищожност са преклудирани от силата на пресъдено нещо или стабилитета на съдебния акт -влязлата в сила заповед за изпълнение. Оспорва иска по основателност и поддържа, че договорът е сключен при спазване на ЗПК, а таксата е за незадължителна услуга, поискана от потребителя, която е допустима по чл. 10, ал.2 от ЗПК и индивидуално уговорена.

Ищецът настоява, че производството е допустимо – заповедта за изпълнение не е формирала сила на присъдено нещо, доколкото предмет на заповедното производство не са били неравноправните клаузи, водещи до нищожност на целия договор.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим в контекста на разясненията, дадени от СЕС с решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14, решение от 17.05.2022 г. по дело С600/19, решение от 17.05.2022 г. по съединени дела С693/19 и С-831/19, определение от 18.12.2023 г. по дело С-231/23, решение от 18.01.2024 г. по дело С-531/22 и решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, като преценката дали е осъществен контрол за неравноправност на клаузите или части от клаузи в рамките на развилия се пред заповедния съд процес съдът ще направи с крайния съдебен акт след събиране на всички релевантни доказателства. В случай че се установи, че проверка за неравноправност на клаузите или части от клаузи е извършена, производството по настоящото дело подлежи на прекратяване поради липса на правен интерес за ищеца.

Потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C‑240/98—C‑244/98, Recueil, стp. I‑4941, точка 25, както и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C‑168/05, Recueil, стp. I‑10421, точка 25).

Възможността съдът служебно да провери неравноправния характер на дадена клауза е подходящо средство за постигане на поставената в чл. 6 от Директива 93/13 цел, а именно да бъде предотвратено обвързването на отделния потребител с неравноправна клауза, което също така способства за постигане на целта по чл. 7 от тази директива, тъй като такава проверка може да има възпиращ ефект и да допринесе за прекратяване на практиката на продавачите или доставчиците да използват неравноправни клаузи в потребителските договори.

Когато националният съд, сезиран с молба за допускане на принудително изпълнение на окончателно арбитражно решение, трябва съгласно вътрешните процесуалноправни норми да прецени служебно противоречието между арбитражна клауза и националните норми от публичен ред, той е длъжен също служебно да прецени дали тази клауза е неравноправна с оглед на чл. 6 от посочената директива, когато разполага с необходимата за това правна и фактическа информация

Предвид решения на СЕС по дело С-421/14 (т. 50, 52-53), дело С- 600/19 (т. 49-51); дело С-231/23 (т. 27-28), принципът на ефективност на потребителската защита не е спазен, когато съдилищата не са изпълнили, ex officio или по възражение на потребителя, задължението си да направят 2 проверка за наличието на неравноправни клаузи, както и че силата на присъдено нещо може да бъде преодоляна независимо от естеството на съдебния акт, който я е породил - заповед за изпълнение или съдебно решение.

Не се спори, а и от писмените доказателства се изяснява, че между Е. Б. З. и

„К.“

ООД е сключен

Договор за потребителски кредит№************/18.10.2024г., по който заемните средства са усвоени. По заявление на ответника е образувано ч.гр.дело № 21698/2025 г. по описа на СРС, по което на 17.04.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно която съдът осъжда Е. Б. З. да заплати на К. ООД сумата 500,00 лева - главница по Договор за кредит № ************ от 18.10.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 24,19 лева - лихва за забава за периода от 03.12.2024 г. до 14.04.2025 г., както и съдебни разноски за сумата 25,00 лева - държавна такса и 200,00 лева –адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 27.04.2025 г., като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК не е подадено възражение по чл. 414 или чл. 414а от ГПК. Издаден е изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.

По реда на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е представил Договор за потребителски кредит№************/18.10.2024г., от чието предметно съдържание се установява, че по реда на ЗПФУР са предоставени заемни средства от 500 лв., с лихвен процент – 0,00 %, при годишен процент на разходите – 0,00 %, (т.5) такса „експресно разглеждане“ – 209,53 лв., дължи с една погасителна вносна на падеж 02.12.2024 г. Според клаузата за такса „експресно разглеждане“, същата е за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на К.получателя за експресно разглеждане от К.ра на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата в срок до 20 мин. Според чл. 12, ал. 3 сумата за такса се включва в погасителния план и се дължи на падежната дата, заедно с останалите компоненти на задължението.

В договор за кредит, сключен с потребители или с частноправни субекти, трябва да бъде посочен годишният процент на разходите, определен в съответствие със ЗПК. Финансовите услуги, изразяващи се в предоставяне на кредити и парични заеми, включват дейностите, свързани с оценка на К.способността, изготвяне на договорите за кредит или заем и регистриране на отпуснатите кредити, както и тяхното изпълнение, контрол и събиране.

Изискването една договорна клауза да бъде съставена на ясен и разбираем език трябва да се разбира в смисъл, че в договорни клаузи — които не са индивидуално договорени и които се съдържат в сключен с потребител договор за кредит, размерът на таксата за управление и на комисионното възнаграждение за отпускане на кредита, дължими от потребителя, начинът на тяхното изчисляване и датата, на която стават изискуеми, са точно определени — трябва да се посочват конкретно и всички услуги, предоставени като насрещна престация за съответните суми. Договорните клаузи, които попадат в понятието „основен предмет на договора“ трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират.

Обратно, клаузите, които имат акцесорен характер спрямо клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на посоченото понятие.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от 3 разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът, като на осн. чл. 7, ал. 2 от с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищцата има качеството потребител, като физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид това по отношение на кредитното правоотношение, предмет на спора, са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; лихвеният процент на ден.

Съдът приема, че не е приложима разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, във чл. 6 от ЗПФУР, съгласно която разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Това е така, тъй като в конкретния случай тези две кумулативни условия не са налице. Съдът счита, че по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК незначителен разход по кредита е преди всичко общият разход по креда по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а лексикалното тълкуване на закона дава основание да се приеме, че общият разход по кредита в тази хипотеза е в размер несъществен, твърде нисък. В случая разходът за такса за експресно разглеждане надхвърлят 10 % от заемната сума, който критерий съдът приема за релевантен. Икономическият модел на ответника се изразява в отпускане на заем за малка сума с връщане за кратък период, но с извличане на печалба от нелихвен разход кредита, каквото правно и икономическо естество има таксата за експресно разглеждане на документи и таксата за удължаване на срока на договора. Следва да се отчита дали за услугите, предоставени като насрещна престация за извънлихвените разходи, може разумно да се приеме, че попадат сред престациите, извършени в рамките на сключването или управлението на този договор, или дали сумите, за които е задължен потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно непропорционални спрямо заетата сума. Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на К.ра по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това обаче са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставянето на паричната сума и неиното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на определения падеж. Поради това е установена забраната К.рът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.