Решение № 867 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100510085 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 3206 от 11.04.2022 г., постановено по гр. д. № 28306 по описа за 2021 г. на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че В. А. Ч. с ЕГН ********** дължи на „О.М.“ АД, с ЕИК ****, гр. София, ул. **** сумата от 7 951, 81 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за периода 01.12.2018 г. – 31.07.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 307. 54 лв. – лихва за забава за периода 25.02.2019 г. – 25.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8054/2021 г. на СРС, като е отхвърлен искът за сумата от 31, 68 лв., представляваща „абонамент уреди за разпределители и водомери за топла вода“ за 2019 г. С решението е осъдена на основание чл.

78, ал. 1 ГПК В. А. Ч. с ЕГН ********** да заплати на „О.М.“ АД, с ЕИК ****, гр. София, ул. **** сумата от 1 185, 49 лв., представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 738, 29 лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „О.М.“ АД, с ЕИК **** да заплати на В. А. Ч. с ЕГН ********** за направени от нея разноски в производството сумата от 2, 73 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

1

Срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – В. А. Ч. с ЕГН **********. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е доказал валидно съществуване на договорни отношения с ответника. Поддържа, че сключеният през 2005 г. договор от друго лице с друг доставчик на топлинна енергия не поражда облигационна връзка между страните по делото, а и бил със срок от 10 години, който е изтекъл. На следващо място излага, че съдът неправилно е кредитирал тристранното споразумение от 2011 г. и счита, че липсват доказателства ищцовото дружество да е правоприемник на „Е.“ АД по този договор. Счита Общите условия, на които се е позовал ищецът за невалидни, тъй като са изтекли, а и същите били издадени и важащи за друго дружество. Излага, че липсват доказателства за отношения между страните, като оспорва да е потребител на топлинна енергия, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на имота.

Счита, че от електронна справка по лице от Служба по вписванията се установява, че от 26.06.2015 г. ответницата не е собственик на топлоснабдения имот, като няма доказателства да е ползвател на същия.

Поддържа, че от представеното споразумение от 2019 г. не се установява да е собственик или ползвател на процесния имот, което възражение било направено още с отговора на исковата молба с твърдения, че предявеният иск е недопустим, тъй като ответницата не е надлежна страна по него. Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производството – „О.М.“ АД, с ЕИК ****.

Въззиваемият оспорва основателността на съдържащите се във въззивната жалба доводи. Поддържа, че по делото е доказано валидно правоотношение между страните. Счита, че ответницата е декларирала, че е абонат на дружеството, съгласно подписано споразумение от 2019 г., с което признала неизгоден за нея факт. Счита, че по делото не били събрани доказателства, че след публичната продан на имота, ответницата да е загубила фактическото държане на същия, а с това – да е престанала да ползва топлинна енергия.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията, съдържащи се в подадения отговор, приема следното:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и нарушения на материалния закон, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна 2 материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото.

Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци, водещи до недопустимост, само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е изцяло валидно и допустимо в обжалваните части.

В частта, с която предявеният иск е отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано.

Във връзка с доводите за неправилност на решението, наведени във въззивната жалба, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „О.М.“ АД, с ЕИК **** против В. А. Ч., с ЕГН ********** иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата 7 951, 81 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за периода 01.12.2018 г. – 31.07.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. **** и сумата от 31, 68 лв., представляваща „абонамент уреди за разпределители и водомери за топла вода“ за 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 307, 54 лв. – лихва за забава за периода 25.02.2019 г. – 25.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8054/2021 г. на СРС.

Твърди се в исковата молба, че „О.М.“ АД, с ЕИК **** (с предишно наименование „С.“ ЕАД) е топлопреносно предприятие по см. на чл. 39, ал. 4 от ЗЕ и продава топлинна енергия при Общи условия на потребители за битови нужди. Твърди се, че за топлоснабдения имот с абонатен № 0011003466, находящ се в гр. София, ул. **** е сключен Индивидуален договор № 1-006-025/12.01.2005 г. за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение между „Е.“ АД и неназовано лице. Имотът бил придобит от ответницата В. А. Ч., като същата подала заявление до „Е.“ АД за смяна на партидата като нов собственик на 30.11.2007 г. На 03.10.2011 г. било сключено Тристранно споразумение между „Е.“ АД, „С.“ ЕАД и С.В.Н. като пълномощник на собствениците на обекти в етажната собственост на ул. ****, гр. София, по силата на което „С.“ ЕАД замества „Е.“ АД по всички права и задължения по договори за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, подписани между купувачите – потребители на топлинна енергия и „Е.“ АД.

Поддържа се, че след 30.11.2007 г. длъжник-потребител на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот – В. А. Ч.. Твърди се, че за периода 01.12.2018 г. -31.07.2019 г. ответницата дължи сумата от 7 951, 81 лв. за потребената в имота топлинна енергия и 31, 68 лв. за дялово разпределение, извършвано по Договор за извършване на услугата топлинно счетоводство от 01.11.2017 г. и Методиката за дялово разпределение за сгради-етажна собственост към него. За дължимите суми ищецът издал фактури № 3

9100018565/10.01.2019 г.,

№

9100018732/08.02.2019 г.,

№

9100018905/08.03.2019 г.,

№

9100019077/10.04.2019 г.,

№

9100019308/19.04.2019 г.,

№

9100019309/19.04.2019 г.,

№

9100019612/10.05.2019 г., № 9100019719/10.06.2019 г., № 27.06.2019 г., № 9100020215/09.08.2019 г. и № 9600002034/20.05.2019 г. Поддържа се, че на основание чл. 34 от ОУ ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня, следващ датата на падежа до подаване на заявлението, като се претендира сумата от 1 307, 54 лв. за периода 25.02.2019 г. – 25.11.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор.

Оспорват се предявените искове с възражения, че ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва се ответникът да е в облигационна връзка с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът да е лицензиран доставчик на такава, ответникът да е обвързан от представените по делото Общи условия, Общите условия на ищеца да са одобрени от КЕВР и да са влезли в сила. Оспорват се количествата и стойността на доставената топлинна енергия, предоставянето на услуга дялово разпределение, обема и стойността ѝ.

От приетия в първоинстанционното производство и приложен по делото Индивидуален договор № 1-006-025/12.01.2005 г. за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение се установява, че „Е.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия за битови нужди е приел да доставя такава на Н.Н.А., в качеството му на собственик на имота, срещу задължението на последния да заплаща стойността . В чл. 12 от договора е уговорено задължение на купувача да заплаща годишна такса за отчитане на ИТР или водомер за топла вода в началото на всеки отоплителен сезон. Договорът е сключен при Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Е.“ АД на потребители за битови нужди.

От приетото в първоинстанционното производство и приложено по делото Заявление с вх. № Е-Д-206/30.11.2007 г. до „Е.“ АД, Н.Н.А. е поискал смяна на партидата на имота, поради това, че същият има нов собственик.

Посочен е новият собственик – В. А. Ч., която също е подписала заявлението.

Установява се по делото, че на 03.10.2011 г. е сключено Тристранно споразумение между „Е.“ АД, „С.“ ЕАД и С.В.Н. като пълномощник на собствениците на обекти в етажната собственост на ул. ****, гр. София, по силата на което „С.“ ЕАД замества „Е.“ АД по всички права и задължения по договори за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, подписани между купувачите (потребители на топлинна енергия) и „Е.“ АД.

По делото е представено Констативно споразумение от 01.11.2014 г., сключено между „С.“ ЕАД и В. А. Ч., с което страните са приели, че продажбата на топлинна енергия между тях се осъществява по действащите към момента Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Е.“ АД на потребители за битови нужди, както и че Общите условия се прилагат до 4 отмяната им чрез приемане на нови, респ. – до закриване на партидата за обекта по установения договорен и/или законов ред.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Е.“ АД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 01-05/27.01.2005 г., т. 1 от Протокол № 05-05/13.07.2005 г. на Съвета на директорите на „Е.“ АД и одобрени с Решение № 0У061/28.11.2005 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ, в съответствие с чл.

298, ал. 1 ТЗ. Представено е и копие от страници 16 и 17 от брой на вестник „Сега“ от 21.12.2005 г. за публикуване на Общите условия.

Видно от справка от персоналната партида № 184486 на името на В. А.

Ч. в АВ – Служба по вписванията – София, налице е вписване на извършена покупко-продажба, по силата на която ответницата В. А. Ч. през 2007 г. е купила от Н.Н.А. апартамент № 25 в гр. София, на ул. ****. – пореден № 6 от справката.

От същата справка се установява, че имотът през 2015 г. е придобит от трето лице – Б.П.И. чрез публичен търг/постановление за възлагане, вписано на 26.06.2015 г. – пореден № 2 от справката. Установява се още, че на 16.07.2015 г. е заличена възбраната върху процесния имот – пореден № 1 от справката.

Разпечатката съдържа 52 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9493d534-0b35-4b28-b934-98d7beb3d4db