Определение № 34347 от 15.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34347 гр. С., 15.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110126679 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К. П. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. (АДРЕС), чрез адвокат Р. В. срещу Р. Д. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к.(АДРЕС) и Р. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответната страна, като в предвидения от закона срок ответниците са депозирали отговори на исковата молба, като исковите претенции са оспорени като недопустими и неоснователни.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че наследници на Д.Т.Я. – майка на ищеца и наследодателка, починала през 2014 г., са ищецът и бившият съпруг– Ц.К.Я., по чието искане било обявено саморъчно завещание съставено от наследодателката. След смъртта на Ц.К.Я. (01.07.2016 г.) същият оставил универсално завещание в полза на Р. Д. Р.. Сочи, че посредством две съдебно – графологични експертизи – по гр. дело № 30885/2017 г. на СРС, 120 състав и по гр. дело № 59041/2020 г. на СРС, 53 състав, се установило, че процесното завещание не било писано от наследодателката Д.Я., но и че същото било изготвено от Ц.К.Я..

1

Излага твърдения, че починалият Ц.К.Я. се явява недостоен да наследи съпругата си Д.Я. – майката на ищеца, доколкото същият съзнателно си бил послужил с неистинско завещание. Сочи, че гореизложените изводи произтичали от обстоятелството, че завещанието на майка му е неистинско, че в действителност е било изготвено от Я. и че по негово искане до нотариуса то било обявено, което безспорно водило до извода, че Я. се е възползвал от неистинското завещание, което било съставено от него. Същото сочило извършеното от Я. престъпление по чл. 316 НК.

Сочи, че макар гореизложеното да обосновава фактическата обстановка на извършено престъпление, наказателна отговорност от Я. не била потърсена, доколкото същият бил починал. В исковата молба са наведени доводи, с оглед сочените твърдения за наличие на престъпното обстоятелство, че Я. бил недостоен, което обусловило завеждането на настоящото производство. Поради гореизложеното, исковата претенция била насочена срещу Р. Д. Р., която придобила цялото имущество на Я. по силата на завещание в нейна полза, както и Р. С. Г. – получила част от завещаното на майка Р. Р. наследство на Я., в което се съдържала част от наследството на наследодателката Д.Т.Я., по силата на осъществена покупко – продажба.

При горното се иска от съда да приеме за установено между страните, че Ц.К.Я., ЕГН ********** е извършил престъпление по чл. 316 НК, като съзнателно се е ползвал от неистински документ (саморъчно завещание) и като резултат от това е недостоен да бъде наследник на починалата Д.Т.Я., на основание чл. 3, б. „в“, предложение последно от Закона за наследството.

С отговора на исковата молба ответницата Р. Д. Р. оспорва исковата претенция като недопустима поради липса на правен интерес, а по съществото си счита същата за неоснователна, а искът за преклудиран. Излага твърдения, че ищецът не сочи на коя от хипотезите препятстващи развитието на исковото производство се позовава, съответно не представил доказателства за това, нито били представени данни за образувано, прекратено или спряно наказателно производство от прокуратурата или съда, съответно от същото за ответниците не ставало ясно от заложеното в исковата молба какво налагало завеждането на установителен иск.

Исковата претенция е оспорена изцяло като неоснователна и недоказана, считайки че Я. не е извършил престъпление по чл. 316 НК, не е написал и подписал процесното завещание, нито че Я. се е ползвал от него като неистинско, както и че не се явява недостоен да наследи съпругата си. Счита, че Р. не следва да бъде конституирана като ответна страна, доколкото същата не била собственик на процесния недвижим имот, нито имала отношение към него и била наследник на Я. по завещание, а не по закон.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по настоящия спор, сочи че срещу Р. било образувано гражданско дело № 8939/2017 г. от Д., 24-ти състав на СРС, с което Д. искал да бъде признат за собственик на ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот – апартамент № 47, находящ се в гр. С., ж.к. (АДРЕС), с искането да му бъде предадено владението върху процесната идеална част, а Р. се легитимирала като собственик чрез две 2 саморъчни завещания – от майката на ищеца и от Я.. Сочи, че по делото била назначена съдебно-графическа експертиза, според която ръкописният текст и подписът на саморъчното завещание от 01.06.2016 г. на Я. били изпълнени от него, както и че не можело да се отговори дали ръкописният и цифров текст и изписаното име в мястото за подпис на саморъчното завещание от 22.02.2002 г. били на Д.Т.Я.. Излага твърдения, че Д. се отказал от предявения от него иск и делото било прекратено с Определение № 305754 от 19.12.2019 г. Същите твърдения се сочат и от втория ответник по делото - Р. Г..

Излага твърдения, че Д. образувал следващо производство гр.д. № 30885/2017г., 120-ти състав по описа на СРС, срещу Р. Г.. Допусната и изготвена била съдебно-графическа експертиза на саморъчните завещания на наследодателката Я.а и Я., чиито изводи били благоприятни за Д., а именно – Я.а не е изписала ръкописния текст в саморъчно завещание от 22.02.2002 г. и не е положила подписа си в графа „Завещател“ и че представените завещания са написани и подписани от Ц.К.Я.. С Решение № 261658/11.03.2021 г. по в. гр. д.

№ 3041/2020 г. на Софийски градски съд било потвърдено Решение № 157498/03.07.2019 г. по гр. д. № 30885/2017 г. на Софийски районен съд, с което било признато за установено в отношенията между страните Д. и Г., че ищецът бил собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот. Изходът на този спор завършил с Определение № 60441/14.12.2021 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, с което не било допуснато касационно обжалване на спора. В това производство Д. не предявил инцидентен установителен иск за признаване на основание чл. 3, б.“в“ от 3Н недостойнстово на Я. да наследи съпругата си, което би довело до увеличаване на наследствения дял на ищеца. С оглед горното, счита че това му право се е преклудирало, като противното би означавало безкрайна възможност за Д. за шиканиране и злоупотреба с процесуални права. Същите твърдения се сочат и от втория ответник по делото - Р. Г..

Сочи, че Д. подавал иск за делба, въз основа на който било образувано гр.д. № 59041/2020 г. по описа на СРС, по което дело твърдял, че Я. е недостоен да наследи сьпругата си Д.Я.. Допусната била повторна единична съдебно-графическа експертиза, която дала заключение в тотално противоположния смисъл на първоначалната такава, а именно, че саморъчното завещание на Я.а от 22.02.2002 г. не е написано и подписано от нея и че ръкописните текстове върху двете завещания са написани от едно и също лице - Ц. Я..

Изходът от този спор била допуснатата делба при следите квоти на съделителите: 1/4 идеални части за К. Д. и 3/4 идеални части за Р. Г., като СРС посочил, че не можел да уважи възражението за недостойнство на Ц. Я., тъй като същото не е доказано по надлежния ред.

Същите твърдения се сочат и от втория ответник по делото - Р. Г.. Излага твърдения, че направените от същия твърдения и правни изводи били неправилни, тъй като престъплението по чл. 316 от НК, за което се твърдяло, че Я. е извършил, било несъставомерно и същото не произтичало и не се обосновавало от обстоятелствата и фактите изложени в исковата молба. При все това, сочи че заключенията на експертизите в горепосочените дела, изготвени от вещите лица М.Б.З. и К. Ц.ов И. не следвало да бъдат кредитирани. Твърди, че в исковата молба не е формулирано обвинението, така че да 3 определи предмета на доказване по делото от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, както и оспорва твърдението на ищеца, че Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 НК.

С втория отговор на исковата молба ответницата Г. оспорва исковата претенция като недопустима, а по съществото си и неоснователна и моли искът да бъде отхвърлен.

Счита настоящото производство за недопустимо поради липса на правен интерес от страна на ищеца за завеждането му, както и поради това, че искът бил преклудиран. Ищецът не сочил на коя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно производство се позовавал, съответно не представил доказателства за това. Поради, което за ответниците не ставало ясно от така изложеното в исковата молба, кое точно налага завеждането на исковата претенция. Оспорват се твърденията в исковата молба, че Ц.К.Я. е извършил престъпление по чл. 316 от НК, както и че същият е написал и подписал саморъчното завещание от 22.02.2002г. на Д.Т.Я.. Оспорва се твърдението на ищцовата страна, че процесното завещание е неистинско, както и че Я. се е ползвал съзнателно от него, като неистински документ, както и твърдението на ищеца, че Я. се явява недостоен да наследи съпругата си на основание чл.3, буква „в", предложение 3 от ЗН. Счита, че ответницата Г. не следвало да бъде конституирана по настоящото дело, тъй като тя била приобретател и добросъвестно трето лице, придобила имота преди за същия да има какъвто и да било съдебен спор.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен установителен иск с квалификация чл. 124, ал. 5 от ГПК, с който ищецът иска да бъде установен факта за наличие на престъпното обстоятелство, във връзка с чл. 3, б. „в“ и чл. 42, б. „б“ от Закона за наследството във връзка с чл. 316 от Наказателния кодекс.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че завещанието е неистинско, както и че приобретателя по него си е служил съзнателно с него.

За ответника - носи доказателствената тежест да установи възраженията си заявени с отговора на исковата молба от които черпи права.

По доказателствените искания

Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, които следва да се допуснат като такива по делото. Ответниците са представили с отговора на исковата молба писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати по делото.

4

И двете страни са поискали назначаването на съдебно – почеркова експертиза, които искания следва да бъдат уважени по делото.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговорите на искова молба такива.

ОБЯБЯВА НА СТРАНИТЕ, че по искането за допускане и назначаване на съдебно графическа експертиза – съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.