Решение № 186 от 19.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Георги Ил. Пенев като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600557 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 35 от 09.02.2023г. по НОХД № 405/2023г. РС – Пловдив, 10 н.с., е признал подсъдимия Ю. З. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК и го е осъдил на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК при първоначален строг режим. ПРС е приспаднал на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК времето през което подс. Ю. М. е бил задържан, считано от 29.11.2022г. до влизане на присъдата в сила.

Съдът е постановил вещественото доказателство – компактдиск да остане по делото. ПРС е присъдил в тежест на подс. М. направените по делото разноски в размер на 85,20 лв.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия Ю. З. М. с искане да бъде намалено наложеното му наказание лишаване от свобода. Според подсъдимия това наказание е в завишен размер и се иска изменение на присъдата в тази част.

С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.

РП – Пловдив и защитникът на подсъдимия не са взели становище по въззивната жалба.

1

В съдебно заседание, подсъдимия Ю. З. М. се явява и поддържа жалбата с искане за налагане на по-леко наказание на всеки от тях. Защитникът му – адв. Ч. М. иска изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание на подзащитния му.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата – оставена без уважение като неоснователна.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ю. З. М. е роден на ***, б., български гражданин, без образование, неработещ, неженен, осъждан, адрес за призоваване ***, с ЕГН **********.

С Присъда по НОХД № 5647/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив, влязла в сила на 14.12.2017г., подс. М. бил признат за виновен за извършено от него на 26.02.2017г. престъпление по чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „ Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно от подс. М. на 29.01.20г.

С Присъда по НОХД № 7653/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, влязла в сила на 25.03.2021г., подс. М. бил признат за виновен за извършено от него в периода 11.04.2020г.- 29.05.2020г. в гр. Пловдив престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „ Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно от подс. М. на 21.10.2022г.

На 29.11.2022г., около 13.30ч. подс. М. се намирал в ж.к. „Тракия“ в гр.

Пловдив. Забелязал намиращия се на бул.“ Цариградско шосе“ № 92 склад за електроинсталации, стопанисван от св. Н. К. от гр.**. Дворът на обекта бил ограден с мека, ситна мрежа, закрепена в долната си част към земята с тухли.

Подс. М. се приближил към мрежата, повдигнал я и влязъл в двора. Насочил се към сградата на склада, в която се влизало през врата, която била заключена. Подс. М. направил опит да отвори вратата, като започнал да я блъска с тялото си, но не успял да я разбие. Взел от земята тухла, хвърлил я по намиращия се до вратата прозорец и счупил стъклото на същия. През така счупения от него прозорец, подс. М. влязъл вътре. В помещението имало множество вещи, сред които - 1 бр. въдица марка „Пизон и Мичел“, модел „Пандеора пайк“ ,1 бр. риболовна макара марка „АТЦ-Валиант“, модел 2

„3000“; 1 бр. риболовно влакно; 1 бр. раница марка „Рапала“ модел „Слим баг“ ; 20 бр. воблери /примамки за риболов/; 30 бр. блесни за риболов, 2 бр. влакно за риболов от флорокарбон, 1 бр. грипер и 1 бр. машина за заточване на свредла - всички собственост на св.Н. К.. Подсъдимият взел горепосочените вещи, след което отново през прозореца напуснал склада, изнасяйки същите извън територията на обекта и установявайки своя трайна фактическа власт върху тях.

В същия ден, около 17.00ч., св. Н. К. отишъл в горепосочения склад и установил, че стъклото на прозореца е счупено. Веднага се обадил на тел.112 и съобщил за случая. След като огледал съдържанието в обекта, установил, че гореизброените вещи липсват. Докато чакал полицията да пристигне, в около 19.00ч., св. К.чул шум, идващ от двора. Загасил осветлението и запазил тишина. Минута по-късно, през счупеното стъкло отново влязъл подс. М., който бил облечен по същия начин, както при предишното си влизане.

Същият си светел с фенерче. Св. К. го бутнал на земята и веднага звъннал в Пето РУ на МВР гр. Пловдив. Впоследствие, на място пристигнал полицейски екип, който отвел подс. М. в посоченото районно управление на МВР.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите от обвиняемия вещи била 865 лв /осемстотин шестедесет и пет лева/, от които: 1 бр. въдица марка „Пизон и Мичел“, модел „Пандеора пайк“ на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/; 1 бр. риболовна макара марка „АТЦ-Валиант“, модел „3000“ на стойност 150 лв. /сто и петдесет лева; 1 бр. риболовно влакно на стойност 50 лв. /петдесет лева/; 1 бр. раница марка „Рапала“ модел „Слим баг“ на стойност 50 лв.

/петдесет лева/; 20 бр. воблери /примамки за риболов/ на обща стойност 200 лв. /двеста лева/, при цена за 1 бр. от 10 лв.; 30 бр. блесни за риболов на обща стойност 120 лв. /сто и двадесет лева/ при цена за 1 бр. от 4 лв.; 2 бр. влакно за риболов от флорокарбон на обща стойност 40 лв. /четиридесет лева/ при цена за 1 бр. 20 лв.; 1 бр. грипер на стойност 15 лв. /петнадесет лева/ и 1 бр. машина за заточване на свредла на стойност 60 лв. /шестедесет лева/.

Първоинстанционният съд е приел, че гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: от показанията на свидетелите К., К. и П.; от приложените по ДП писмени доказателства, доказателствени средства и веществени доказателствa, включително и справки за съдимост, характеристична справка, протокол за оглед на местопроизшествието от 29.11.2022г., протокол за доброволно предаване от 30.11.2022г., протокол за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицето от 30.11.2022г., Разписка от 30.11.2022г., протокол за оглед на веществени доказателства от 01.12.2022г. ведно с екранни снимки, веществено доказателство – диск, находящ се на л. 37 от д.п., албуми за посетено 3 произшествие от 29.11.2022г. и от 30.11.2022г., както и от заключението на съдебно-оценъчната експертиза;

Районният съд е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия М., както и показанията на всички свидетели като обективни, безпристрастни и кореспондиращи помежду си. РС – Пловдив се е доверил на обясненията на подсъдимия, който признава вината си. Делото е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК с признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт от страна на подсъдимия. Не са констатирани съществени противоречия в събраните доказателства, които да налагат по-детайлния им анализ в условията на съкратено съдебно следствие.

Анализирайки и съпоставяйки обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и писмените доказателства, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият М. е извършил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

РС – Пловдив е изложил мотиви защо приема, че престъплението е извършено от подс. Борисов при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Изложени са мотиви и защо кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и е налице квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

Районният съд е приел, че от субективна страна подсъдимия М. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл – деецът е искал настъпването на общественоопасните последици.

При определяне на наказанието първостепенният съд е приел като смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия изразеното съжаление за стореното. Като отегчаващи такива съдът е отчел предходните осъждания, извън тези обуславящи правната квалификация на деянието, както и обстоятелството, че настоящото престъпление е извършено само месец след като подс. М. е изтърпял наказание лишаване от свобода за същото по вид деяние.

Въпреки наличието на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, ПРС е отчел невисоката стойност на предмета на престъплението и е наложил наказание «лишаване от свобода» под средния размер но над предвидения специален минимум.

РС – Пловдив е наложил на подс. М. наказание 4 години лишаване от свобода, което е намалил с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК и е определил наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Първоинстанционният съд е постановил вещественото доказателство – 1бр. компактдиск да остане по делото и присъдил в тежест на подсъдимия разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за 4 установено следното:

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М., първата инстанция е извършила необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираната кражба.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил тези показания за последователни, ясни, точни, непротиворечиви и безпристрастни и ги е кредитирал. Обосновано РС – Пловдив е кредитирал и обясненията на подсъдимия, в които признава вината си, тъй като не противоречат на показанията на свидетелите и останалите събрани доказателства по делото.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 6, 11 и 12 от НПК са основани на установените фактически положения при спазване изискванията на процесуалния закон, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М. по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от настоящият състав.

Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че на инкриминираната дата, след разрушаване на преграда – счупване на прозорец, подсъдимия М. е отнел описаните в диспозитива на обвинението вещи от склада на пострадалия Н. К., след което се е разпоредил с тях в свой интерес. Правилно РС – Пловдив е приел, че деянието е извършено от подсъдимия М. при условията на опасен рецидив с оглед предходните му осъждания. Действително кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на прозорец и е налице квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.