Решение № 1215 от 20.08.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1427/2020
- Вид
- Решение № 1215
- Подписан
- 20.08.2020
- В сила
- 16.09.2020
- Състав
- ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 6736 от 01.07.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Определение № 1491 от 09.07.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Определение № 1788 от 19.08.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………….. гр. В., ……………….
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., ХХV състав, в публичното заседание, проведено на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдията Т. Димитрова адм. дело № 1427/2020 г. на АдмС - В., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. със чл.
61, ал. 11 от Закона за здравето ЗЗ).
Образувано е по жалба на В.В.Н. с ЕГН **********,***, срещу Предписание с изх. № 03-14172 от 19.06.2020 г., постановено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – В., за поставяне под карантина на В.В.Н. за срок от 14 дни, с начална дата: 19.06.2020 г., като посочената причина в оспорения акт е – „контактен на заразено лице“.
С жалбата се поддържа, че предписанието е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на законовите и подзаконовите нормативни актове. Разяснява се, че на 18.06.2020 г. в 18:30 ч. оспорващият е бил свален от наряд като служител на ППД в 01 РУ при ОД на МВР – В. под предлог, че е бил контактен с лице, заразено с COVID–19, без да му е посочено за кое лице става въпрос и как са достигнали до оспорващия. Оспорващият посочва, че на 19.06.2020 г. му е връчено предписание за поставяне под карантина, считано от 16.06.2020 г., а през това време същият е бил на работа, но впоследствие това предписание е било отменено и на 19.06.2020 г. му е било връчено и оспорваното предписание. Твърди се, че оспорващият е опитал да разбере как е установено, че е бил контактен със заразено лице и кое е това лице, но не получил отговор, като от личния си лекар разбрал, че е получен по телефон сигнал в РЗИ – В., че е бил контактен със заразеното лице Н.Н.. Настоява се, че последният факт не отговаря на истината, като този факт не е изследван от РЗИ – В.. Сочи се, че оспорващият познава Н.Н., но не го е виждал повече от месец и не е контактувал по никакъв начин с него, не го е срещал, нито пък му е съсед. Настоява се, че с предписанието му е ограничено правото на свободно придвижване, без да е проверен неверен сигнал, който очевидно цели да го унижи и да го постави в неблагоприятно положение, като в резултат на тези неправомерни действия оспорващият е разделен от семейството си, децата му са върнати от изпит в училище, поставено е семейството в социална изолация, която дискредитира оспорващия и семейството му. Изтъква се, че на оспорващият е извършен тест за наличие на вируса, но същият се е оказал отрицателен. Искането е да се отмени оспореното предписание.
В хода по същество адв. С.Т. - процесуален представител на оспорващия, поддържа направеното искане за отмяна на обжалвания акт, като се позовава на липсата на доказателства за директен контакт повече от 15 минути на оспорващия с лице с COVID–19 на разстояние до 2 м, поради което не е ясна причината за издаване на акта, не е ясно от къде е получен сигналът. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представен списък.
Ответникът – Директорът на РЗИ – В., с писмо, постъпило в съда на 24.07.2020 г. (л. 39 от делото) и в хода на делото, чрез процесуалния си представител – юриск. Иван Н., поддържа неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на оспореното предписание. Заявява се, че е получен сигнал по телефона от личния лекар на оспорващия за контакт със заразеното лице Н.Н., като не е изключено и да има постъпили сигнали и от работодателя. Сочи се, че от представените по делото снимки (постъпили по служебен път в РЗИ, без да представя доказателства за този факт) става ясно, че последният контакт е бил на 10.06.2020 г., а по отношение на твърдението за наличие на предходно предписание за карантиниране и отмяната му – вероятно става въпрос за техническа грешка и за редакция на предписанието. Искането е да се отхвърли жалбата.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспореното Предписание с изх. № 03-14172 от 19.06.2020 г. е посочено, че е издадено на правно основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето ЗЗ) и Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Като фактическо основание за издаването на оспорения акт е посочено, че В.В.Н. е контактен на заразено лице. Началната дата и 14-дневният срок, за който лицето се поставя под карантина, е от 19.06.2020 г. С предписанието са указани изискванията/задълженията на карантинираното лице, както и че предписанието подлежи на предварително изпълнение и реда за оспорването му.
Към административната преписка е приложена Карта за епидемиологично проучване, извършено на 19.06.2020 г., без да е посочено кой е извършил проучването. В картата са посочени имената, постоянният адрес, мобилният телефон и личният лекар на В.В.Н., както и че лицето живее сам в дома, няма оплаквания, познати са със здравния медиатор, но от около 1 месец не е имал контакт с Н..
Посочена е и местоработата на оспорващия – полицай Първо РУ, „п.п. 18.06.20 до 18:30 часа“, като в графата „контакти с болни или съмнително болни лица:“ е посочено „контактен на ИОА (+) – здр. медиатор“, а в графата симптоми „няма оплаквания“.
С Определение № 1491/09.07.2020 г. (л. 19 от делото) съдът е указал изрично и конкретно на ответника, че не сочи доказателства за следните обстоятелства:
1. че оспорващият е бил контактен на заразено лице, евентуално с лице с потвърден случай на COVID-19, както и че оспорващият е близък контактен по смисъла на Приложение № 4 към т. 13 от Заповед № Рд-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването;
2. кога е бил последният контакт на оспорващия със заразеното лице;
3. как е установено, че въобще оспорващият е бил в контакт със заразено лице (евентуално по сигнал, по данни от самото заразено лице или по друг начин);
4. наличието на предходно издадено предписание за поставяне на оспорващия под карантина на 16.06.2020 г., евентуално основания за отмяната му и за постановяване на предписанието от 19.06.2020 г.;
5. лицето, което е извършило проучването на 19.06.2020 г. и попълнило Картата за епидемиологично проучване.
Във връзка с указаната доказателствена тежест ответникът с писмо, постъпило на 24.07.2020 г. – л. 39 от делото, заявява, че са налице безспорни доказателства за осъществен близък контакт между оспорващия и лицето Н.А.Н. – потвърден случай на COVID-19, като контактът между двете лица е документиран с налични в социалните мрежи фотографии, за което ответникът прилага снимков материал. Представената извадка на профила във Фейсбук на Jeman
Hasan - публикация от 10.06 в 20:13 ч. съдът не е приел като доказателство, като е дадена възможност на ответника (протоколно определение от 28.07.2020 г. – л. 44, гръб от делото) да представи доказателства кой, кога и на какво основание е направил извадка от фейсбук профила на третото лице, как е постъпила процесната публикация в РЗИ – В. и изрично да заяви какво се установява от процесните снимки (фотографии) в социалната мрежа. Такива доказателства ответникът не представя и не изразява въобще становище.
От показанията на разпитания свидетел - Н.А.Н., се установява, че същият е здравен медиатор към Община В., ситуиран в махалата, а оспорващият е единственият полицай от махалата в А. и се познават. Свидетелят заявява, че е имал положителен тест за COVID-19 на 16.06.2020 г. и при извършеното проучване е посочил на Община В. и на РЗИ – В. по телефона лицата, с които е имал контакт, но контакт с оспорващия изрично свидетелят заявява, че не е имал и не го е посочил за контактен.
Свидетелят заявява, че последният му контакт с оспорващия е бил в средата на месец май, когато пили кафе. На въпрос на ответника в какво се е изразявало участието на свидетеля в тазгодишната доброволческа инициатива в А. по повод годишнината от наводнението и жертвите от наводнението в кв. А., свидетелят отговоря, че морално е подкрепял инициативата по изграждане на градинка с пейки и оградка, но физически е нямал участие и не е присъствал по време на правенето, като само е минавал и е виждал, но не е участвал, а градинката и оградката са били завършени преди да се разболее. При предявяване на представените от ответника снимки от фейсбук свидетелят заявява, че лицето от чийто профил са снимките му е колега – здравен медиатор към Община В.. Свидетелят не посочва, че е на снимките.
Съдът намира, че не са налице основания да не кредитира показанията на свидетеля, които намира за обективни и дадени в логична последователност.
Към жалбата оспорващият прилага Предписание за поставяне на оспорващия под карантина с начална дата на 14-дневния срок, за който лицето се поставя под карантина : 16.06.2020 г., като от процесното предписание се установява, че е връчено на 19.06.2020 г. Въпреки указанието на съда до ответника, че не сочи доказателства за наличието на предходно издадено предписание за поставяне на оспорващия под карантина на 16.06.2020 г., евентуално основания за отмяната на това първо предписание и за постановяване на обжалваното предписание от 19.06.2020 г., ответникът не ангажира доказателства в този аспект, като единствено процесуалният му представител сочи следното: „Вероятно става въпрос за техническа грешка. Доколкото знам, става въпрос за редакция на предписанието…“
Така установеното от фактическа страна, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Същата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Съгласно чл. 61, ал. 11 от ЗЗ предписанията на директора на съответната РЗИ за извършване на карантина на контактни лица на лица, болни от заразна болест, сред които е COVID-19, подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК, т.е. налице е годен за оспорване акт.
Оспорването е направено в преклузивния 14-дневен срок, регламентиран в чл.
149, ал. 1 от АПК. Обжалваният акт е съобщен на оспорващия на 19.06.2020 г.(предвид отбелязването върху самото предписание – л. 17 от делото, а жалбата е с входящ номер в РЗИ – В. от 26.06.2020 г. Оспорването е от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорването поради неблагоприятното засягане на правната му сфера, доколкото с предписанието се създават задължения за адресата и се засягат негови права и законни интереси.
При преценката дали оспорването е основателно съдът съобрази следната нормативна регламентация:
Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ изрично предвижда, че на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1, сред които заразни болести е и COVID-19.
Според нормата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ задължителната карантина на лице по ал. 2 се извършва с предписание на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него длъжностно лице. Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед (която заповед е общ административен акт, подлежащ на предварително изпълнение) определя срока на задължителната карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест – чл. 61, ал. 7, във вр. с чл. 12 от ЗЗ.
Контактните лица по ал. 2, по аргумент от чл. 61, ал. 8 от ЗЗ, не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест като COVID-19.
Предписанието по ал. 6 се издава по утвърден от министърът на здравеопазването образец – чл. 61, ал. 9 от ЗЗ, като процесното предписание по ал. 6 от ЗЗ, подлежи на предварително изпълнение – чл. 61, ал. 10 от ЗЗ.
С т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г., на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от ЗЗ, Министърът на здравеопазването нарежда всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение № 4, да се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание по образец съгласно Приложение № 5 на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него длъжностно лице за срок от 14 дни, считано от последния контакт със заболялото лице.
Разпечатката съдържа 39 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9492f7b8-7ee6-471c-a884-2f7314b0f1db