Решение № 16421 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16421 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А К при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от А К Гражданско дело № 20251110150324 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „Т..” ЕАД срещу К. И. Б. с искане да се признае за установено, че К. И. Б. дължи на „Т..“ ЕАД сумата от 2444,29 евро (4780,61 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр.

София, ул. „Ц..“ №.., вх.., ет. 1, ап.. аб. № .. ведно със законната лихва от 19.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 433,85 евро (848,53 лева), представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2023 г. до 12.08.2025 г., сумата от 42,23 евро (82,59 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 11,32 евро (22,14 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 12.08.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 595/2025 г. по описа на Районен съд-Раднево.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния 1 период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. И. Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

София, ул. „Ц..“ №.., вх.., ет. 1, но оспорва да е собственик на процесния имот – апартамент №.., като твърди, че няма такъв апартамент на първия етаж в сградата. Поддържа, че до собствения му имот не е доставяна топлинна енергия в претендираните с исковата молба количества и стойност. Сочи, че по делото не са представени първични счетоводни документи, които да го обвързват с абонатния номер, нито е представен сключен между страните писмен договор. Излага, че в представения договор между етажната собственост и „Т..“ ЕООД липсва подпис на ответника. Поради изложените причини поддържа, че липсва облигационна връзка между страните. Счита, че представеното от ищеца извлечение от сметки е едностранно изготвен частен документ, който няма обвързваща за съда стойност. Заявява, че представените от ищеца документи съставляват извлечения от счетоводните му книги, като не е доказана редовност на счетоводните записвания, поради което не могат да служат като доказателство за съществуване на претендираните вземания.

Счита, че общите условия на ищцовото дружество не са нормативен акт и не са приложими спрямо ответника, тъй като липсва договор между страните.

Отправено е искане за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

С молба от 15.05.2026 г. третото лице – помагач на страната на ищеца „Т..“ ЕООД, е изразило становище, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при установяване на горните факти следва да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни 2 споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). От това следва, че договорът за доставка на топлинна енергия за битови нужди е неформален и следователно липсва изискване за писмена форма за сключването му.

Неоснователен е доводът на ответника за приложимост на нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, тъй като същата касае единствено договорите с доставчик на топлинна енергия, а не с топлопреносното предприятие. Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, предвид което не е необходимо писменото им приемане от потребителите на топлинна енергия.

С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случая от приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №.. от 08.07.2003 г., том. II, рег. № 3.., дело № 1.. г. на нотариус В А при НК, се установява, че И К Б. е прехвърлил на К. И. Б. собствеността върху апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Ц..“ №.., вх.., ет. 1. От доказателствата по делото липсва информация за последващи разпоредителни сделки с имота. От приетия протокол от 08.11.2001 г. на общото събрание на етажната собственост в сградата на гр. София, ул. „Ц..“ №.. и приложението към него се установява, че апартаментът, притежаван към онзи момент от И К Б., е с абонатен № ... От документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че абонатен № .. съответства на инсталация №...., за която, видно от представените с исковата молба документи, ищцовото дружество води партида на името на ответника за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул.

„Ц..“ №.., вх. 2, ап... По делото е приет констативен протокол, подписан от представители на „Т..“ ЕАД и от представител на етажната собственост в процесната сграда, по силата на който страните са декларирали, че апартаментът, находящ се на адрес гр. София, ул. „Ц..“ №.., вх.., ет. 1 по нотариален акт за продажба на недвижим имот №.., том. II, рег. № 3.. от 08.07.2003 г. е идентичен с апартамент №.. на ул. „Ц..“ №.., вх. 1 от информационната система на „Т..“ ЕАД, поради което фактурите за ползваната топлинна енергия за абонатен № .. са издавани за апартамент №...

От съвкупната преценка на посочените писмени доказателства съдът намира за безспорно установено, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот и като такъв е бил страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от 3 ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл.

202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало монтирани пет броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители и един водомер за топла вода. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена по реда на т. 6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването въз основа на инсталираната отоплителна мощност и ден-градусите за периода и е разпределена в съответствие с т.6.1.3. - пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата-етажна собственост. Топлинната енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване през процесния период е начислена по прогнозни данни, след което е изравнена с реално консумираната топлинна енергия след извършен дистанционен отчет на измервателните уреди от фирмата за дялово разпределение. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер.

Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки за 2022 г. и 2024 г., което е отразено със свидетелства за метрологична проверка от 29.01.2022 г. и 24.07.2024 г., и съответства на одобрения тип. Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след прибавяне на изравнителния резултат за периода (сума за доплащане в общ размер на 940,73 лева) общото задължение за целия имот за процесния по делото период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г . възлиза на 5774,74 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 13.10.2023 г. е извършено плащане на сумата от 911,54 лева по общата фактура от м.07.2023 г. Не са установени други плащания, с които да са погасени процесните суми. С оглед това неплатеният остатък от цената на топлинната енергия възлиза в размер на 4780,61 лева, каквато е и претендираната от ищеца сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че 4 дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл. 139в, ал. 1 ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б.