Решение № 78 от 25.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20264000600145 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по глава тридесет и трета от НПК.

Делото е образувано по искане от осъдения А. И. Р., направено чрез изрично упълномощения му защитник адвокат А. Е. от АК-Русе, за възобновяване на ВНОХД № 720/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново /НОХД № 50/2024год. по описа на Районен съд-гр.Горна Оряховица/ на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Излагат се съображения, че постановения съдебен акт на ВТОС разкрива съществени слабости в мотивите на въззивния съд, като оценката на доказателствената съвкупност подкопават извода за доказаност на авторството на деянието „по безспорен и положителен начин". Твърди се, че въпреки че правната квалификация на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК и наличието на формалната предпоставка (влязло в сила НП в едногодишен срок) са правилно установени, доказателствената основа за ключовия факт - кой е управлявал МПС - е уязвима.

Излага се, че основният порок в мотивите на въззивния съд е формалното, а не същностно преодоляване на доказателствените 1 противоречия, в нарушение на основни процесуални принципи, като на първо място са:

Игнориране на резултата от очните ставки: Съдът изрично признавал, че при проведените очни ставки „не е изчистено противоречието между показанията на двамата свидетели“ но вместо да предприеме допълнителни действия за изясняване на това съществено противоречие, съгласно задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК (чл. 13 ал. 1 от НПК; чл.

14 ал. 1 от НПК), съдът избрал да „даде вяра“ на показанията на другия свидетел като надлежни. В този смисъл съдът давал вяра на показания на свидетел, което според защитника на осъдения представлява противоречие с практиката и е в разрез с чл. 305, ал. 3 от НПК (чл. 305 ал. 3 от НПК), който изисква съдът да изложи съображения защо приема едни доказателства, а отхвърля други. Твърди се, че в случая липсва анализ защо показанията на свидетеля работодател на подсъдимия са изцяло отхвърлени като недостоверни, а не като недостатъчни.

Повърхностно отхвърляне на твърденията на свидетеля работодател на подсъдимия: Показанията му, че подсъдимият е бил на работа при него по време на деянието, били отхвърлени като „общи“ и неподкрепени с писмени доказателства (трудов договор). Според защитника на осъдения, отхвърлянето на свидетелските показания само защото не са подкрепени с документ, без да се анализира тяхната вътрешна логика и последователност, нарушава принципа на свободна преценка на доказателствата по чл. 14, ал. 2 от НПК .

Твърди се, че практиката на ВКС ( Решение № 9 от 24.01.2017 г. по н. д. № 1183/2016 г.; Решение № 9 от 2017 г. на ВКС) и на ЕСПЧ изисква задълбочен анализ на противоречиви показания, а не формалното им игнориране.

Погрешна оценка на веществените доказателствени средства (видеозапис) и експертното заключение: Идентификацията на извършителя се основавала почти изцяло на разпознаване от видеозапис, чиято доказателствена стойност е силно компрометирана.

Игнориране на експертното заключение: Съдебно- компютърната експертиза на доц. д-р И. Щ. била категорична, че „няма как да бъде извършено лицево разпознаване“, тъй като липсва база данни за сравнение, а при увеличение (зуум) на записа „качеството се намалява“. Въпреки това въззивният съд извеждал от същото заключение удобния за обвинителната теза извод, че „на записа може да се разпознае лицето, което шофира, ако човек го познава“. Тази презумпция на съда не можела да представлява мотив и същевременно надлежно доказателство за идентификация на извършителя.

Възразява се, че това представлявало не само превратно тълкуване, но и нарушение на чл. 154, ал. 2 от НПК тъй като съдът не излагал никакви мотиви защо не е съгласен с основния извод на експерта за невъзможността за обективна идентификация. На следващо място експертизата била приета като писмено доказателство в процеса.

Риск от субективност и сугестия при разпознаването: Полицейските служители били прегледали записите, след като свидетелката им е съобщила, че е видяла именно подсъдимия Р. да управлява товарния автомобил.

Логичния извод от възприетото от съда, било че нарушението не е констатирано при проверка, а от показания. В този смисъл съществувало 2 съществено процесуално нарушение, а именно липсвало начало на наказателното производство за установяване на нарушение, извършено престъпление. Това създавало сериозен риск от сугестия, при който възприятията на служителите са били предварително насочени без установяване на конкретни обстоятелства. Съдът отхвърлял този довод като „обусловило извод за тяхната предубеденост, каквито доказателства не са събрани“ , което е формален и неубедителен аргумент. Посочва се, че стандартите по чл. 6 от ЕКПЧ изискват доказателствата, особено решаващите за изхода на делото, да бъдат подложени на състезателно обсъждане и надеждността им да бъде внимателно проверена. (Решение по дело 27866/10 на ЕСПЧ).

Възразява се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за цялостна и независима проверка на първоинстанционния акт, произтичащо от чл. 314, ал. 1 от НПК и установено в Тълкувателно решение № 5/2018 г. на ВКС, а вместо това, съставът е възпроизвел почти дословно фактическата обстановка и анализа на първата инстанция, декларирайки, че „настоящата инстанция възприема“ нейните изводи и „не се налагат различни изводи по фактите“. Възразява се, че това е формално упражняване на контрол, което не отговаря на ревизионното начало на въззивното производство.

Излага се, че мотивите на въззивния съд са изградени върху поредица от процесуални и логически слабости. Осъдителната присъда била потвърдена въз основа на доказателствена верига, чиито ключови звена идентификацията на извършителя чрез свидетелско разпознаване от видеозапис с ниско качество - са компрометирани. Твърди се, че съдът не е извършил задълбочен и критичен анализ на противоречията в доказателствата, превратно е изтълкувал експертното заключение и е пренебрегнал защитната теза за алиби без надлежна проверка. Твърди се, че тези пропуски представляват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК и нарушават правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 от ЕКПЧ (Решение по дело 27866/10 на ЕСПЧ), тъй като осъждането се основава на недостатъчно проверени и ненадеждни доказателства.

Иска се Великотърновският апелативен съд да възобнови наказателното производство, да отмени влязлата в сила присъда, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да измени постановената присъда.

В съдебно заседание осъденият А. И. Р. и упълномощения му защитник адвокат А. Е. поддържат искането за възобновяване, по изложените в него съображения.

По време на съдебните прения адвокат Е. излага и допълнителни съображения, които по същество представляват оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание- касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Защитникът на осъдения посочва, че при определяне на наказанието съдът е приел, че съществува вероятно обществена опасност, за да му определи един строг режим. Адвокат Е. заявява, че счита, че дори при тази квалификация, която е в обвинителния акт, не са събрани надлежните доказателства за това, че това деяние, извършено от Р., представлява 3 обществена опасност, причинило е ПТП или материални щети. Счета, че при определяне на наказанието съдът не е преценил добре събраните доказателства и би могъл, макар и повторно да е нарушил тази разпоредба на закона, да наложи на осъдения друго наказание, а именно пробация.

Защитникът на осъдения счита, че извършените нарушения от първоинстанционния съд са съществени, поради което моли апелативния съд да уважи искането за възобновяване и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или да измени наказанието, ако прецени, че следва да постанови такъв съдебен акт.

Осъденият А. Р. поддържа казаното от защитника му и допълва само, че не е управлявал това МПС на тази дата, поради това, че изобщо не е бил в селото.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без уважение.

В последната си дума осъденият А. Р. заявява, че иска справедливост.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.

В проведеното по делото открито заседание на 15.06.2026год. защитникът на осъдения допълнително е навел и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което е основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Тъй като това допълнително наведено оплакване е направено в шестмесечния срок по чл.420 ал.2 от НПК, настоящият състав следва да се произнесе и по него, т.е. да извърши проверка налице ли са основания възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С присъда рег.№ 15/26.03.2025год., постановена по НОХД № 50/2024год. по описа на Районен съд-гр.Горна Оряховица, подсъдимият А. И.

Р. е признат за виновен за извършено на 05.11.2021год. в с.Крушето, общ.

Горна Оряховица, престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим, както и глоба в размер на петстотин лева.

Горепосочената първоинстанционна присъдата е обжалвана с 4 въззивна жалба от защитник на подсъдимия А. И. Р. с оплаквания, че същата е неправилна, тъй като е нарушен материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо, като е направено искане въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Р. за невинен и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение.

По подадената въззивната жалба от защитник на подсъдимия Р. е образувано ВНОХД № 720/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново, приключило с постановено по него решение рег. № 41/09.03.2026год., с което въззивният съд, на основание чл.338 от НПК, потвърдил присъда рег.№ 15/26.03.2025год., постановена по НОХД № 50/2024год. по описа на Районен съд-гр.Горна Оряховица.

Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му на 09.0.03.2026год. На същата дата е влязла в сила и потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния съд.

Когато по едно и също наказателно производство има постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция, както е настоящият случай, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи акта на въззивната инстанция.