Определение № 236 от 20.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Кюстендил, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно наказателно дело № 20251500600267 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по ЧАСТНА ЖАЛБА на Я. И. З., ЕГН **********, подадена чрез защитника му адв. Ю.Н. срещу Определение № 116/3.04.2025 г. на ДнРС, постановено по ЧНД № 243/2025 г. по описа на този съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу постановление на КнРП-ТО Дупница от 26.02.2025 г. за частично прекратяване на наказателното производство вх. № 308/2024 г. по описа на КнРП и ДП № 696/2022 г. по описа на СО при СГП по отношение на Я. З., К.Х. и И.А. за посочените в постановлението престъпления по отношение на всеки от тях. Релевирани са оплаквания за неправилност на изводите на съда относно липса на правен интерес за жалбоподателя да иска изменение на основанието за прекратяване и че на съдебен контрол подлежат актове по реда на чл.243 ал.6 т.2 НПК, ако наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.2 НПК поради недоказаност на обвинението. Според жалбоподателя съдът дължи произнасяне по същество по някоя от трите хипотези на чл.243 ал.6 НПК/неправилно посочено в абзац 3 на стр.2 от жалбата като чл.343 ал.6 НПК/. Жалбоподателят съзира противоречие във волята на съда между посочената липса на правен интерес и следващо посочване, че при конкуренция на двете реабилитиращи основания на чл.24 ал.1 НПК предл.

I – когато деянието не е извършено удовлетворява в пълна степен интереса на обвиняемия, защото втората хипотеза предполага извършено деяние, но неосъществено от дееца. По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното определение и произнасяне от въззивния съд съобразно възможностите на чл.243 ал.6 НПК.

Жалбата е допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 243 ал.4 НПК и от надлежно легитимирано лице. От фактическа и правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебен контрол е атакуваното определение на ДнРС, който е бил сезиран с жалба срещу основанието за прекратяване по отношение на едно от престъпленията в Постановлението на ДнРП от 26.02.2025 г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 НПК съгласно посочването в него е прекратено частично наказателното 1 производство по ДП № 696/2022 г. по описа на СО при СГП срещу три лица за някои от престъпленията, за които са били обвинени, както следва:

= по отношение на жалбоподателя Я. З. – за престъпления по: чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 НК, по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.201 вр. с чл.20 ал. 2, чл.202 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.201 ал.1 т.1 вр. с чл.20 ал.2 и по чл.212 ал.4 във вр. с ал.1вр. с чл.18 НК;

= по отношение на И.И.А. – за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр. с чл.201 във вр. с чл.20 ал.4 НК; по отношение на К.Ю.Х. – за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр. с чл.201 във вр. с чл.20 ал.4 НК;

Това постановление е било обжалвано от Я. З. в частта му относно основанието, на което е прекратено наказателното производство за престъплението по чл.212 ал.4 във вр. с ал.1 вр. с чл.18 НК, с искане в жалбата да се измени от съда постановлението относно основанието за прекратяване, като се приеме, че основанието за прекратяване е това по чл.24 ал.1 т.1 пр.II НПК – че деянието не съставлява престъпление.

По тази жалба е постановено обжалваното определение на ДнРС, с което съдът е приел жалбата на З. за недопустима поради липса на правен интерес, тъй като и двете основания за прекратяване на наказателното производство по чл.24 ал.1 т.1 НПК са реабилитиращи, независимо от неконкретизиране по коя от двете хипотези е то. По тези съображения жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото на ДнРС.

Тези изводи настоящият състав намира за незаконосъобразни. Не се споделя извода в обжалваното определение, че липсва правен интерес за жалбоподателя от обжалване, тъй като и двете основания на чл.24 ал.1 т.1 НПК са еднакво реабилитиращи. С този си извод ДнРС е тълкувал ограничително нормата на чл.243 ал.4 НПК относно правото на жалба на обвиняем. След като в закона е предвидено право на жалба на обвиняемия срещу постановлението за прекратяване, то всяко тълкуване във връзка с наличие на правен интерес е стеснително и ограничаващо законовата възможност за право на жалба на обвиняем, вкл. и относно основанието за прекратяване.

В контролираното постановление е изложена подробна фактология и съвсем лаконично относно основанията за прекратяване на наказателното производство по отношение на престъплението по чл.212 ал.4 НК е маркирано, че по делото не са събрани доказателства, които да сочат по безспорен начин за извършено от обв.З. и предявеното обвинение следва да бъде прекратено, без да е посочено основанието за това в цифрово изражение. И след това в последното изречение от мотивната част е посочено като основание за прекратяване, но общо за всички престъпления и по отношение на всички обвиняеми в постановлението, че наказателното производство се прекратява на основание чл.243 ал.1 .1 във вр. с чл.24 ал.1 НПК. При това положение според настоящия състав е налице правен интерес за жалбоподателя да претендира основанието за прекратяване да се конкретизира. Защото неяснотата на основанието, на което е прекратено наказателното производство несъмнено 2 ограничава правото на защита на обвиняемия. Районният съд, въпреки че не се е произнесъл по същество, си е позволил да обсъжда същността на двете прекратителни основания на чл.24 ал.1 т.1 НПК, при обсъждането си относно правния интерес на жалбоподателя.

В този смисъл е налице и съдебна практика/ вж Определение № 387/15.04.20025 г. на САС по ВЧНД № 327/2025 г.; Определение № 311/20.03.2025 г. на САС по ВЧНД № 261/2025 г.; Определение № 197/17.01.2024 г. на СРС по ЧНД № 17610/2023 г./, съгласно която жалбата срещу основанието за прекратямване е допустима и съдът дължи произнасяне па жалбата. А дали съдът ще се произнесе по същество по искането за изменение за основанието за прекратяване, зависи от качеството на прокурорския акт.

По горните съображения определението на ДнРС следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да му се върне за произнасяне по жалбата. В това производство съдът трябва да прецени законосъобразността на прекратителното постановление в обжалваната част – дали от фактологията са изведени правни изводи за прекратяване на наказателното производство относно престъплението по чл.212 ал.4 във вр. с ал.1 НК за обвиняемия Я. З. и дали словесното посочване на основанието за прекратяване съответства на цифрово посоченото такова.

Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 116/3.04.2025 г. на ДнРС, постановено по ЧНД № 243/2025 г. по описа на този съд и ВРЪЩА делото на ДнРС за произнасяне по жалбата.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3