Решение № 6349 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6349 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Цветомир М. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20241100512820 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответниците Г. Л. С. и С. Л. Д., чрез адв. В. Г.

– САК, срещу Решение № 15539 от 12.08.2024 г., постановено по гр. д. № 50279/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 70-и състав, с което са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и признато за установено, че Г. Л. С. дължи на „Топлофикация София“ следните суми: 2 161,36 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия ведно със законната лихва считано от 07.06.2023г., мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 11.05.2023 г. в размер на 260,04 лева , сумата от 13,27- цена на извършена услуга за дялово разпределение, както и мораторна лихва върху нея за периода от 16.07.2020г. до 11.05.2023 г. в размер на 2,58 /два лв. и 58 стотинки/ лева., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 31367/2023г. на СРС, 70 състав, както и че С. Л. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните сумите: 2 161,36 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия ведно със законната лихва считано от 07.06.2023г., мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 11.05.2023 г. в размер на 260,04 лева, сумата 13,27 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение, както и мораторна лихва върху нея за периода от 16.07.2020г. до 11.05.2023 г. в размер на 2,58 /два лв. и 58 стотинки/ лева., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 31367/2023г. на СРС, 70 състав.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречение с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат следните съображения: Съдът приел, че ответниците са собственици на имота през процесния период (май 2020 г. – април 2022 г.) въз основа на завещание и наследствено правоприемство, тъй като починалият им наследодател е бил собственик до 30.09.2022 г. Исковете обаче били предявени срещу ответниците в качеството им на собственици през въпросния период, а не като наследници, поради което същите не били материалноправно легитимирани да отговарят по исковете като "клиенти на топлинна енергия" по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Съдът неправилно приел наличие на договорна връзка между ищеца и етажната собственост, тъй като за да е налице валидно сключване на договор за топлоснабдяване на етажна собственост е необходимо решение, взето с мнозинство не по-малко от 2/3 от етажните собственици, съгласно чл. 133, ал. 2 ЗЕ. Такова решение, както и договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, обаче липсвали по делото. Поддържа още, че , че не било доказано реално потребление на топлинна енергия, тъй като СТЕ установявала, че количеството топлоенергия е предполагаемо, а не реално, тъй като е начислявано служебно при "неосигурен достъп". Поддържа се, че топлинната енергия е движима вещ и купувачът дължи заплащане само за реално предоставена стока. Наредбата за топлоснабдяването, на която е основана калкулацията, била отменена през процесния период и като подзаконов акт не може да противоречи на нормативни актове от по-висока степен. На следващо място поддържа, че представените като доказателства материали от дружеството за дялово разпределение са частни свидетелстващи документи (чл. 180 ГПК) и не могат безусловно да доказват припадащия се дял от стойността на топлоенергията, като вещите лица трябвало да извършат самостоятелна проверка на количеството и стойността на потребената топлоенергия, а не да се осланят единствено на материали, предоставени от ищеца и дружеството за дялово разпределение, много от които дори не били представени по делото, лишавайки ответниците от възможност за оспорване и защита. Твърди се, че СТЕ установила, че количеството ползвана топлоенергия е начислявано служебно на база брой лица (3-4), но по делото липсвали каквито и да било доказателства за реалния брой на тези лица. Вещите лица приели информацията от дружеството за дялово разпределение без да проверят този компонент, откъдето въззивниците стигат до извода, че щом липсват доказателства за броя обитатели, то изчислението на дължимата сума е очевидно неправилно и необосновано, респ. претенцията е недоказана и неоснователна по отношение на размера си, а "Топлофикация София" ЕАД не е представила документи от етажната собственост или домоуправителя, удостоверяващи броя на обитателите, нито т.нар. "главен отчет". Съдът не е взел предвид и възражението, че ищецът не е доказал основанието за прилагане на методиката за служебно определяне на разхода за топла вода, а именно, че не е бил осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите. Оспорва се и доказателствената стойност на експертизата, като се сочат следните съображения: не ставало ясно въз основа на какви документи са изготвени експертизите, тъй като повечето цитирани документи не са представени по делото; нямало надлежно съставени протоколи за проверка и неосигурен 2 достъп. Протоколите от 23.05.2021 г. и 28.05.2022 г. не били подписани от оторизирани лица и не покривали целия исков период, а вещите лица се доверили само на твърденията на ищеца. Вещите лица не са се запознали с проекта на сградата, нито проверили показанията на уредите за измерване, въпреки изрично поставената задача, отново позовавайки се на твърдението за неосигурен достъп; нямало представени фактури, нито доказателства, че такива са връчвани на ответниците; нямало и доказателства колко пъти е посещаван имотът за отчет и дали обитателите са били надлежно информирани. Липсвало и решение на Общото събрание на етажната собственост за определяне на лице, което да подписва протоколи за неосигурен достъп. Наредба за топлоснабдяването, задължавала дружеството за дялово разпределение писмено да уведоми клиентите за задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода, но по делото липсвали доказателства тази процедура да е била изпълнена, което било предварително условие за разпределение на топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2 от Наредбата. Според въззивника най-същественото нарушение допуснато от съдът,е че разходът за потребление на топла вода е определян в съответствие с отменената Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване, а не с действалата през процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването

Въззиваемия поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Трето лице помагач не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

За да бъде уважен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е необходимо да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба 3 и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). По делото се установи, че въззивниците са собственици на процесния имот- имотът е бил собственост на Л.Г. С., който умира на 30.09.2022г. и оставя са свои наследници ответниците по делото. Неговият наследодател Г.

С. Г.ев е починал на 30.08.2010г. и е оставил за законни наследници М.Г.Н. и Л.Г. С.. Видно обаче от Удостоверение от 20.01.2023г. М.Н. се отказва от наследството на Г. С. Г.ев - л. 23 от делото. Единият ответник Г. С. подава Декларация за придобиване на процесния имот по наследяване - л. 27 от делото, като в графата съсобственици декларира и другата ответница като такава. По изложените съображения съдът намира, че ответниците са собственици на процесния имот.

В случая са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София " ЕАД на клиенти в град София (ОУ – 2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани във в-к Монитор. Съответно според нормата на чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни наследодателя на ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е бил потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период и между него и въззиваемото дружество е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. С оглед на това, не е основателно възражението на въззиваемите, че искът е предявен срещу тях в качеството им на собственици, а не на наследници. Наследството е съвкупност от права и задължения. При условие, че по делото не се спори, че въззивниците са приели наследството направо, то същите отговорят за всички задължения на техния наследодател, в т.ч. и за тези към въззиваемото дружество.

Възражението на ответника, че по липсва валидно взето решение по чл. 133, ал. 2 ЗЕ 4 и договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа също е неоснователно. По делото няма данни кога точно сградата е била присъединена към абонатна станция за снабдяване с топлоенергия, но от взетото на 30.10.2001 г. решение от общото събрание на етажната собственост за избор на изпълнител на услугата за дялово разпределение следва, че сградата е присъединена отпреди това и присъединяването е въз основа на съгласие на собствениците и носителите на ограничено вещно право на ползване, съобразно действалия към съответния момент правен режим по чл. 105а от ЗЕЕЕ (отм.), после по чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в различните му редакции). Ако сградата е заварена от ЗЕЕЕ (отм.) като топлоснабдена, то същото съгласие на собствениците и носителите на ограничено вещно право на ползване е необходимо за преустановяване доставянето на топлинна енергия (както е разяснено в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС). Такова решение не се твърди и явно не съществува, предвид горепосоченото решение на общото събрание на етажната собственост за избор на изпълнител за дялово разпределение на доставяната в топлоснабдената сграда топлинна енергия.