Акт от 06.07.2022, Административен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

Номер: 42

06.07.2022 Град Разград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в закрито заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдията административно дело № 131 по описа за 2022 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 – 178 от

Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. С. П. с ЕГН ********** от с. С., обл.

Р., срещу писмо изх. № 94-А-60 от 31.05.2022 год. на Кмета на Община Лозница. С него административният орган е уведомил жалбоподателя П., че е освободен от заплащане на такса за „сметосъбиране и сметоизвозване” за имота, посочен в подадена от него декларация с вх. № 143 от 12.11.2021 год.по реда на чл. 14, т.

1 и т. 4 от Наредба № 7 на Общински съвет Лозница, но не е освободен от другите два компонента на Таксата за битови отпадъци, а именно „ обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения” и „Чистота на териториите за обществено ползване”.

Административен съд Разград, като направи проверка за допустимостта на жалбата по реда на чл.159 от АПК, констатира следното:

С Декларация по чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лозница с вх. № 143 от 12.11.2021 год. жалбоподателят П. е декларирал като собственик, че имот с партиден № 6704Н9864, представляващ земя и жилище, находящ се в с. Сейдол, ул.

„Искър” № 2А няма да се ползва като основно жилище през цялата календарна 2022 год. и няма да превишава 50 квт средномесечен разход на електроенергия за жилището.

Със заповед № 26 от 10.01.2022 год., издадена на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ и чл. 14, ал. 4, т. 1 от наредба № 7 Кметът на Община Лозница е разпоредил да не се събира такса за „Сметосъбиране и сметоизвозване” за имотите включени в Приложение № 1 към заповедта, за които собствениците са подали декларация по реда на чл. 14, ал.

4, т. 1 и т. 4 от Наредба № 7 и които не се ползват като основно жилище или представляват незастроени имоти и парцели. Сред имотите, посочени в Приложение № 1 е и имотът на жалбоподателя П. с партиден № 6704Н9864, представляващ земя и жилище, находящ се в с. Сейдол, ул. „Искър” № 2А.

С молба вх. №

94-А-60 от 26.05.2022 год., до Кмета на Община Лозница, жалбоподателят П. уведомява административния орган, че е подал декларация за имота си в с.

Сейдол, ул. „Искър” № 2А, съгласно чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7, но от направената справка в данъчната служба установил, че му е начислена такса битови отпадъци за имота, което той счита за неправилно и незаконосъобразно и моли същата да бъде отписана от партидата му.

Във връзка с тази молба, с писмо изх. № 94-А-60 от 31.05.2022 год. кметът на Община Лозница е уведомил жалбоподателят П. че със

Заповед на кмета на община Лозница е освободен от заплащане само на такса за „сметосъбиране и сметоизвозване” за имота, посочен в подадена от него декларация, но не е освободен от другите два компонента на Таксата за битови отпадъци, а именно „ обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения” и „Чистота на териториите за обществено ползване”. Именно това писмо се обжалва от П.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.

71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси в действащата редакция услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Според чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7 на

Общински съвет Лозница Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Съгласно чл. 4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Към правилата на ДОПК препраща и чл. 9б от ЗМДТ за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, към които препраща чл.

9б от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, съответно според ал. 5 в тези производства Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. В чл. 107, ал. 2 от ДОПК е разписано правото на задълженото лице при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.

Според чл. 107, ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

За да гарантира законност и обективност на данъчното облагане - чл. 2, ал. 1 и чл. 3 ДОПК, както и за да гарантира правото на защита на данъчно задължения субект, законодателят е предвидил освен правомощията на приемащите декларацията служители по чл. 18 ЗМДТ и процедурите по чл. 107, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. Когато задълженият правен субект желае да установи точния начин на изчисляване на задълженията той има право да поиска от органа справка за начина, по който задължението е изчислено. Но когато задълженият правен субект не просто иска да разбере начина на изчисление на задължението, а счита, че то не е изчислено правилно може да поиска от органа да издаде акт за установяване на задължение по декларация. Този акт разкрива на правния субект пътя за защита чрез административното и съдебно обжалване.

Поради това постановяването на такъв АУЗД, в който са установени задълженията на жалбоподателя П. за местни данъци и такси за имота в с. Сейдол, ул. „Искър” № 2А е предпоставка за допустимост на съдебната проверка за правилност и законосъобразност на извода за наличието и размера на местни данъци и такси за този имот. От данните по преписката е видно, че за задълженията за ТБО за имота си П. е узнал от справка в отдел МДТ. В жалбата не се твърди, че срещу П. е издаден АУЗД за посочения имот, нито се сочи че се обжалва такъв акт.

В настоящия случай оспореното писмо няма характер на Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. То не пораждат права или задължения за жалбоподателя. С него жалбоподателят е информиран за кои компоненти на Такса битови отпадъци е освободен за посочения в жалбата имот.

Ето защо съдът счита, че обжалваното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежат на оспорване, поради което жалбата се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Мотивиран така, и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът,

О П

Р Е Д

Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. С. П. с ЕГН ********** от с. С., обл. Р., срещу писмо изх. № 94-А-60 от 31.05.2022 год. на Кмета на Община Лозница.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 131/2022 год. по описа на Административен съд Разград.

Определението може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен административен съд.

Съдия:

/п/