Решение № 5221 от 25.11.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№5221/25.11.2019г.

Гр.*,25.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3501 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с вх. 16302/08.03.2018 г., уточнена с допълнителна молба с рег. № 23343/4.4.2018 г. и с рег.№ 286*/27.04.2018 г., и приведена в съответствие с изискванията на чл.127 – 128 ГПК с цена на иска 13 230,56 лева /тринадесет хиляди двеста и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/, която молба е надлежно вписана в АВ СВ * и са представени доказателства за вписването.

Ищецът по делото - Е.П.П., ЕГН **********,*** А,със съдебен адрес ***, чрез адвокат от АК * - М.Д. е предявил против ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********,*** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Отправеното от ищеца искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено спрямо ищеца Е.П.П.,

ЕГН **********, че ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********,***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на процесния недвижим имот, а именно на:

РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м., очертана с червен цвят на скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.*8 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 653 кв.м., находящ се в град *, община *, област *, кв. *, местност „*”, трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при съседи на целия имот: *, *, *, *, *, *и *, при съседи на частта: *, *, *, *, *, * и останалата част от *. /Реалната част от процесния недвижим имот е повдигната в червен цвят на приложената и към последната уточнителна молба актуална скица – ПРИЛОЖЕНИЕ № 1./ Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че Е.П. е единствен наследник по закон на Г. И. П., б.ж. на гр. *, починал на * г., като негов внук по право на заместване на наследодателката си С.Г. П., негова дъщеря, починала на 10.11.*3 г. /съгласно удостоверения за наследници изх. № № 9112, 9110/07.10.2015 г., издадени от район „Одесос” и №№ *, 6632/13.10.2015 г., издадени от район „Приморски”, общ. *./ Наследодателят на ищеца- Г. И. П., адвокат от град *, починал на * г., притежавал земеделски имот, представляващ НИВА с площ от 3,6 дка, в местността „*”, в землището на с.*, град *, който бил придобил чрез покупко-продажба от продавача Е.(Л.) П. Д., по мъж Й.през 1942 година съгласно приложения към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, регистър *, дело № * г. на Нотариус при Варненски областен съд /имот, описан в т. 4, съставляващ нива само от 3,6 дка (1/3), при граници: гора, К. М.и Е. С., а според удостоверение № 39534 от 26.12.1942 г. на Варненска градска община при сегашни съседи: от две страни Я. В. Т.и дере, като първоначално имота според крепостен акт № * от *г. е нива от 14.2 дка, а според последващия поделителен протокол - нива от 10.8 дка./Със Заповед № 191/14.06.1949 г. на Министъра на вътрешните работи Г. И. П., като опасен за обществения ред и държавна сигурност жител ***, заедно със семейството си, бил заселен в с. *, *(под № *), който според текста на посочената по-горе заповед, преди 9.IX.1944 г. и след тази дата, се проявявал като враг на работническата класа.По политически причини - членството на наследодателя Г. П.в опозиционната на властта партия БЗНС „*”, заедно със семейството си бил изселен по административен ред на 14.06.1949 година в с. *, *, и преместен по-късно през 1951 г. в гр. *, където бил установен до 1954 г. Тези данни, сочи ищецът в исковата си молба се установявали от вписванията в приложените стари семейни регистри на гр. * и гр.

*. Репресията била установена от Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица - гр. *, съгласно приложените Протокол № 41/25.11.1994 г. от заседание на регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. *, и Решения №№ М-1610—1, 2, 3/ 25.11.1994 г., с които Г. И. П., С.Г. П. и Л.

С.П. били признати за репресирани по политически причини съгласно чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ и чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата, като репресията се изразявала в изселване по политически причини.Земеделските имоти на Г. П., твърди ищецът, фактически му били отнети при изселването 1949 г., без да му бъдели заменени впоследствие по реда на приложимата Глава пета от ЗТПС (обн. ДВ, 1946 г.) - „Уреждане собствеността при преселване в бързи случаи” (нова - ДВ, бр.176 от 1950 г., отм., Изв., бр.20 от 1954 г.) вр. с чл. 112-м от същата глава, и той не бил оземлен по мястото на заселването си. Това се установявало от липсата на данни за извършени замени на собствените му по НА № 35/30.12.1942 г. земеделски земи, за които нямало данни за отнемане, оземляване или заменяване на земеделски земи, собственост на Г. И. П.; като в предадените за съхранение в общинския архив Емлячни регистри за 1949 г. и Протоколи на ТПС комисии за периода от 1952 г. до 1974 г. не се установявали документи, удостоверяващи деклариране, отнемане или замяна на земеделски земи в землището на кв. * на името на Г. И. П.; като също нямало данни за отчуждаване, одържавяване и обезщетяване по реда на ЗСГ, както и за съставени актове за държавна собственост за земеделски земи в землището на с. *, община *, закупени от Г. И.

П. с НА № 35/30.12.1942 г. С приложената Заповед И-302/29.04.1954 г. на Министъра на вътрешните работи изселническия режим на всички изселени до този момент лица в РБ, пояснява ищецът бил вдигнат.Правата на Г. П.били възстановени след завръщането му във * с ново Постановление през 1958 година, когато отново започнал да упражнява професията си на адвокат, но имотите му не били въззвърнати.По силата на чл. 12 ЗСГ (Обн.

- ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г.), считано от влизането му в сила, ставали държавна собственост селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се занимават със селскостопанска дейност. Съгласно разясненията, дадени в т.

8 от ППВС № 8/1979 г., което не било загубило сила, и предвид, че наследодателят на ищеца не се бил занимавал със селскостопанска дейност, то на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ /отм./ земеделските му имоти,според ищеца , станали държавна собственост по силата на закона, и за които той не бил обезщетен. Без значение било обстоятелството, че за имотите му не е протекла процедура по одържавяване и съставяне на акт за държавна собственост, тъй като такъв акт, релевира ищецът, би имал само констатиращо действие относно възникналото за Държавата право на собственост по силата на закона.Горното обосновавало наличието на предпоставките за реституция на земеделските имоти на основание чл. 10, ал. 2 от ЗСПЗЗ.Освен изложеното по-горе ищецът навежда и други правни доводи а именно: Към момента на обобществяването на земеделските земи в ТКЗС (кооперирането) в землището на с. * през 1959 г. процесния земеделски имот бил със статут на земеделска земя (нива) по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, намирал се е извън строителните граници на населеното място, а по-късно бил включен в територия, имотите в която били предоставяни за ползване на граждани по реда на някои от посочените в § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр. 122 от 1997 г./ нормативни актове. Поради това, дори и да не бил внесен в ТКЗС, имотът очевидно бил отнет от неговия бивш собственик и като такъв на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Земеделската земя, независимо от начина на отнемането й, подлежала на възстановяване в полза на правоимащите или техните наследници, чрез процедура по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ.В законоустановеният срок наследниците на Г. И. П. не отрича в исковата си молба ищецът, били пропуснали да заявят имотите си за възстановяване пред ПК - град *.Завели били иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като било образувано гр.д. № 3355/1993 г. по описа на ВРС - XX състав, и по него било постановено Решение от 13.10.1994 г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 16.11.1994 г., с което било признато за установено по отношение на Община *, че Л. С.П., ЕГН ********** и С.Г. П., ЕГН **********, в качеството си на наследници на Г. И. П., починал на * г., имали правото да възстановят правото си на собственост върху земеделски имоти, намиращи се в землището на кв. * и представляващи:Нива от 4.* дка в м. *;Нива от 4.500 дка в м. *;Нива от 3.300 дка в м. *; и Нива от 3.600 дка в м. *“, съгласно окомерна скица, приложена към заключението на вещото лице, при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ.В мотивите на решението било прието, че легитимацията за собствеността на имотите на наследодателя била съгласно гореописания титул – нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, регистър *, дело №* г. на Нотариус при Варненски областен съд, както й че имота в м. „*„ по кадастрален план на местността бил отразен под пл. №№ * и *.По административната преписка, образувана по заявление вх.№ 50608/21.11.1994 г. пред ПК-*, въз основа на съдебното решение било постановено от ПК - гр. * влязло в законна сила Решение № 510 / 27.05.1998 г., с което се признавало правото на собственост на наследниците на Г. И. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот по т. 2 - НИВА с площ от 3.756 дка, шеста категория, находящ се в терен по §4 на * в местността *, съставляваща по плана на стари имотни граници на м. „*” /”*”/, 1997 г. имот пл. № 201, заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с Нотариален акт № 35/1942 г. Видно било от стр.2 на същото решение, като

„Забележка”, че преди подписите на комисията, било записано изявление на ПК, че за издаването на констативен нотариален акт и сделки със земеделските имоти била необходима скица с точните размери и граници на имота.След постановяване на влязло в законна сила на 30.09.2010 г. Решение № 1904/30.09.2010 г. на Административен съд - * по касационно административно дело № 2076/2010 г. по описа на AC - *, отменящо Решение № 1323 от 16.04.2010 г. на Варненски районен съд по гр.д. № 9401/*9 г., с което била оставена без уважение жалбата на ищеца против отказа на ОСЗ -

* за поправка на фактическа грешка в Решение

№ 510/ 27.05.1998 г. и се връщало делото за ново разглеждане от друг състав на съда,в новото съдебно производство било постановено влязлото в законна сила на 29.04.2011 г. Решение № 1501/11.04.2011 г. на Варненски районен съд по гр.д. № 16220/2011 г. по описа на ВРС - X* с-в, с което се обявявала НИЩОЖНОСТТА на отказа на ОСЗ - * да допуснел поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №

510 / 27.05.1998 г. на ПК-* по отношение номера на възстановения по т.2 от решението имот, обективиран в писмо с изх.№ 992/08.08.*9 г. на ОСЗ - *, на основание чл.14, ал.8, вр. с чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, и се връщала на ОСЗ - * административната преписка по молба с Вх. № 1021/12.08.*9 г. от Е.П.П., ЕГН ********** за постановяване на решение по искането за допускане поправка на явна фактическа грешка в Решение № 510/ 27.05.1998 г. на ПК-* по отношение номера на възстановения по т.2 от решението имот.

В мотивите на решението по гр.д.№ 16220/2011 г. по описа на ВРС, решаващия състав бил приел, че от приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установявало, че възстановения с Решение № 510 от 27.05.1998 г. на ПК - * стар имот № * с площ от 3756 кв.м. по ПКП бил записан на Г. П., а стар №* с площ от 4193 кв.м. бил записан на неидентифициран собственик; имота в т.2 от Решение № 510 от 27.05.1998 г. на ПК - * не бил идентичен с имота представляващ нива с площ от 3,600 дка в м. *, посочен в Решение от 13.10.1994 г. по гр.д. № 3355/1993 г. на ВРС, по окомерната скица на вещото лице, съгласно представената окомерна скица, описаните имоти №№ * и * по ПКП на местността попадали върху части от стари имоти с №№ *,* и *.

С влязло в законна сила Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ - гр. * се признавало правото на собственост на наследниците на Г. И. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот - НИВА с площ от