Определение № 3179 от 02.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3179 гр. София, 29.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20248002902172 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД и на „Юробанк България“ АД срещу решение № 261 от 17.04.2024 г., постановено по в.т.д. № 94/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С обжалваното решение е отменено решение № 960/26.07.2023 г. по т.д. № 205/2022 г. на СГС , T O , VI-14 състав, с което е отхвърлена молбата на Я. Д. и З. П. за откриване производство по несъстоятелност на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД като вместо нег е постановено: 1) обявяване на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ на неплатежоспобността на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД с начална дата - 30.11.2021 г.; 2) откриване на производство по несъстоятелност на дружеството на основание чл. 630, ал. 1, т. 2 ТЗ;

3) допускане на обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството; 4) назначаване на временен синдик с определено месечно възнаграждение; 5) указване на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД да изпълни задължението си по чл. 640, ал. 1 ТЗ и 6) определена е датата 15.05.2024 г. за първо събрание на кредиторите.

В касационната жалба на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при анализа на финансовото състояние на ответното 1 дружество въззивният съд се е позовал на заключението по назначената в първата инстанция две години по-рано съдебно -икономическа експертиза, която е непълна и съдържа противоречива информация. Излагат се доводи, че неправилно в експертизата не са отчетени имоти на дружеството на стойност 1 094 444.95 лв., които са осчетоводени като инвестиционни имоти с оглед основната дейност на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД. Според касатора апелативният състав е бил длъжен да инициира допълване и отстраняване на противоречията в експертизата чрез установяване на икономическото състояние на дружеството към момента на приключване на съдебното дирене. Отделно се оспорва определената от съда начална дата на несъстоятелността.

Сочи се, че неправилно в обжалваното решение е прието, че задължението към молителя е било изискуемо към 30.11.2021 г. без да бъде взет предвид факта, че към тази дата не е бил изтекъл предвиденият в договора двумесечен срок за доброволно изпълнение от длъжника след получаване на нотариалната покана. Иска се отмяна на въззивното решение, отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ вр. чл. 608 ТЗ и присъждане на направените по делото разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулиран е следният правен въпрос: „Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество?“.

По отношение на критериите за оценяване икономическото състояние на дружеството касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013г. на ІІ т.о.; решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на І т.о.; решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ІІ т.о.; ВКС, решение № 164/30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ІІ т.о.; решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017г. на І т.о.

Във връзка с твърдението в касационната жалба за необходимостта от събиране на доказателства за икономическото състояние на дружеството пред въззивната инстанция, касаторът сочи, че въпросът е решен в противоречие с решение № 153/23.12.2010 г. по т.д. № 255/2010 г. на ВКС, І т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д.

№ 1152/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 241/21.06.2013 г. по т.д. № 158/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 199/08.11.2013 г. по т.д. № 1819/2013 г. на ВКС, II т.о. и решение № 78/19.08.2015г. по т. д. № 2271/2014г. на ВКС, І т.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на касационната жалба на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД от молителите Я. Д. и З. П.- граждани на Чешката Република, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че поставеният от касатора въпрос е решен от апелативния състав в съответствие с 2 практиката на ВКС, както и че в процесуалноправната му част въпросът не е значим за правния спор. Същевременно в отговора на касационната жалба се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

Претендират се разноски за касационната инстанция.

В касационната жалба на „Юробанк България“ АД се излагат доводи, че банката е легитимирана да обжалва въззивното решение на основание чл. 613а, ал. 2 ТЗ, тъй като има вземане срещу „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД, обезпечено с ипотека, вписана в Търговския регистър преди откриване на производството по несъстоятелност. В тази връзка с жалбата се представят договор за банков кредит, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, заповед за изпълнение и ГФО на ответното дружество за 2021 г. Оспорва се активната легитимация на молителите Я.

Д. и З. П. с твърдение, че за тях не съществува вземане по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Същевременно се твърди, че въззивният съд неправилно е определил икономическото състояние на длъжника въз основа на непълното заключение на вещото лице, което не е дало отговор на въпроса за показателите за ликвидност на дружеството към 31.12.2022 г., 31.12.2023 г. и към месец април 2024 г. Според банката-касатор коефициентите на ликвидност на дружеството към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. са много над референтните стойности. Иска се отмяна на въззивното решение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, или отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Юробанк България“ АД се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън твърдението за очевидна неправилност на решението по съображения, аналогични на тези, изложени в самата жалба, касаторът „Юробанк България“ АД е поставил следните правни въпроси:

1. „Следва ли да е налице обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания към определената начална дата на неплатежоспособност?“ . Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на II т. о. и решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, т.о.

2. „Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и всички въведените от страните доводи и възражения, и следва ли съдебното решение да бъде постановено след тяхната съвкупна преценка?“.

Твърди се противоречие с постановките в решение № 212/01.02.2012 г. по 1106/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.

3. „Условие ли е за приложение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК 3 уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с решение № 68/5.06.2024 г. по т. д. № 21/2023 г. на ВКС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са представени писмени отговори на касационната жалба на „Юробанк България“ АД от молителите Я. Д. и З. П. и от длъжника „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 613а, ал. 1 ТЗ срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалвано т о решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 960/26.07.2023 г., постановено по т.д. № 205/2022 г. на СГС , TO, VI-14 състав, с което е отхвърлена молбата на Я. Д. и З. П. за откриване производство по несъстоятелност на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД като вместо него е обявявил на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспобността на „Романс Марин Свети Влас“ ЕООД с начална дата - 30.11.2021 г.; открил е производство по несъстоятелност на дружеството на основание чл. 630, ал. 1, т. 2 ТЗ; допуснал е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството; назначил е Мария Шукерова за временен синдик с определено месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната за съответния период; указал е на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД да изпълни задължението си по чл. 640, ал. 1 ТЗ и е определил датата 15.05.2024 г. за първо събрание на кредиторите.

Въз основа на представените от молителите писмени доказателства въззивният състав е приел за установено, че :

- между молителите Я. Д. и З. П. и ответника „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № А506, представляващ самостоятелен обект в сграда с идент. *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, общ. Несебър, със застроена площ 28,60 кв.м., състоящ се от: кухненски бокс, баня, спалня, тераса, ведно със съответните 0,62%, равняващи се на 6,00 кв.м. идеални части от общите части на сградата, или с обща площ в размер на 34,60 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. Молителите са заплатили авансово изцяло договорената цена на имота в размер на 35 000 евро;

- в т. III. 4 от предварителния договор и в чл. 1 от анекса към него е предвидено задължение на длъжника да прехвърли собствеността върху имота на кредиторите чрез 4 сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, чист от всякакви тежести, не по-късно от датата 31.12.2020 г. Съгласно т. V.1 от предварителния договор, в случай че длъжникът откаже да прехвърли правото на собственост върху имота по причина, за която той отговаря, и при условие, че кредиторите са изпълнили всички свои задължения в срока и при условията на договора, кредиторите имат право да развалят договора като дадат на длъжника двумесечен срок за изпълнение;

- на 14.10.2021 г., чрез нотариус Валери Манчев молителите са връчили на длъжника нотариална покана за изпълнение на задължението за прехвърляне на имота при условията на предварителния договор и анекса не по-късно от 30.11.2021 г. В поканата е отразено, че при неизпълнение в посочения срок, кредиторите развалят предварителния договор изцяло поради неизпълнение на длъжника и щ е искат да им бъде платена сумата 39 443 евро, представляваща сборът от платената цена на имота в размер на 35 000 евро, 4 093 евро - законната лихва върху главницата за времето от 23.07.2020 г. до 16.09.2021 г. и 350 евро - разноски, отнасящи се пряко до развалянето на договора. От страна на ответника не са представени доказателства, че е заплатил изцяло или част от претендираната сума;

- съгласно представената справка от Службата по вписванията – Несебър, длъжникът е учредил договорни ипотеки върху имота, предмет на договора и други имоти в полза на „Юробанк България“ АД, които ипотеки не са вдигнати към момента на подаването на молбата по чл. 625 ТЗ пред СГС;

- в рамките на изпълнително дело № 202270400017 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, образувано по молба на кредитора „Морион“ ЕООД, е проведена публична продан на процесния имот. С акт. вх. per. № 3818 от 26.04.2023 г. вх. per. № 3766 в Служба по вписванията - гр. Несебър имота предмет на договора е бил придобит чрез публичен търг от Михаил Митков Маринов.