Определение № 1114 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

По делото е постъпила молба, подадена от адвокат П. К., която е лицето, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството й на адвокат, упълномощен от ответника по касация М. К. К.. С нея се иска съдът да измени постановеното по делото определение в частта му за разноските, като присъди по-висок размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката за осъществена безплатна адвокатска защита в касационното производство от този, присъден с определението по чл. 288 ГПК, който да е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, с извършените от адвоката действия, с неговата висока квалификация и продължителна подготовка.

Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД счита молбата за неоснователна, тъй като определеното от съда адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника по касация съответства на правна и фактическа сложност на делото.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

С определение № 408 от 11.02.2026 г., постановено по т.д. № 1033/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 470 от 30.12.2024 г., постановено по в.т.д. № 450/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – 1

Пловдив, в обжалваната му част. В този акт е налице произнасяне по направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения да го представлява адвокат К. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ в касационното производство, като то е счетено за основателно и касаторът е осъден да заплати на адвоката сумата от 150 евро. В определението са изложени подробни съображения, че адвокатското възнаграждение следва да се определи по размер на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в приложимата редакция на нормата, която е тази преди изменението с ДВ. бр.17 от 13.02.2026 г., въз основа на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност. Посочени са всички факти, които са съобразени в случая, които са материалният интерес на делото пред касационната инстанция от 86 007, 40 лв., това, че производството по подадената касационна жалба се развива само по реда на чл. 288 ГПК, без провеждане на открито съдебно заседание и произнасяне по основателността на жалбата, ограничените по обем действия, които адвокатът може да извърши и е извършил в това производство, които са само такива по подаване на отговор на касационната жалба. В искането по чл.

248 ГПК не се посочват факти, които да определят по-висока правна и фактическа сложност на делото пред касационния съд и да са основание за промяна на извода за размера, на който следва да възлиза адвокатското възнаграждение, което се дължи на адвокат К. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ето защо то е несонователно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адвокат П. К. за изменение на определение № 408 от 11.02.2026 г., постановено по т.д. № 1033/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2