Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1690 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2234/2025
Вид
Определение № 1690
Подписан
01.04.2026
Състав
Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1690 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102234 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 11039/24.03.2025 г. (с дата на пощенското клеймо – 21.03.2025 г.), подадена от Л. К. Т., М. К. С. и Р. И. Д., чрез адвокат С. М., и касационна жалба вх. № 11468/26.03.2025 г., подадена от Р. И. Д., чрез адвокат К. А., срещу решение № 139 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 20245300502347/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 2582 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 12110/2022 г. на Районен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. К. Т., М. К. С. и Р. И. Д. насрещен иск срещу Р. И. К. и Т. И. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са индивидуални собственици въз основа на осъществено давностно владение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], район „Ю.“, местност „Т.“, с площ от 7598 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 73.14, съседи: ***, ***, ***, *** и ***; поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-85/06.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. П., местност „К.“, с площ от 1815 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: *, съседи: ***, ***, ***, *** и ***, и е допуснато да се извърши съдебна делба на процесните недвижими имоти при квоти: за Р. К. - 10/36 ид.ч., за Р. и Т. К. - 6/36 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност, за Р. Д. - 10/36 ид.ч., за М. С. - 5/36 ид.ч., и за Л. Т. - 5/36 ид.ч.

1

Въззивният съд е съобразил, че с решението си, в обжалваната му част, Пловдивският районен съд се е произнесъл в производството по иск за делба във фазата по допускането, образувано по искова молба на Р. И. К. и Т. И. К. срещу Р. И. Д., М. К. С. и Л. К. Т. за делба на съсобствените им недвижими имоти, придобити въз основа на реституция по ЗСПЗЗ, в качеството им на наследници по закон на И. В. К., починал на 03.06.1986 г. Ответниците са оспорили исковата претенция за делба на процесните недвижими имоти с възражението, че се легитимират като изключителни техни собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В срока по чл. 211 ГПК е предявен и приет за разглеждане от първоинстанционния съд насрещен иск от Р. И. Д., М. К. С. и Л. К. Т. срещу Р. И. К. и Т. И.

К., с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС, за признаване за установено, че ищците по насрещния иск са индивидуални собственици на процесните недвижими имоти въз основа на осъществено давностно владение. Първостепенният съд е отхвърлил предявения насрещен иск и е допуснал делба на процесните недвижими имоти, приемайки, че при установената принадлежност на правото на собственост върху имотите в патримониума на наследодателя и качеството на страните на негови наследници по закон, в тежест на Р. И. Д., М. К. С. и Л. К. Т. е да докажат възражението за придобивна давност, което същите не са сторили, с оглед спецификата на този способ в отношенията между сънаследници.

Окръжен съд – Пловдив е посочил, че споделя изцяло съображенията на Пловдивския районен съд, като постановено въз основа на правилен анализ на доказателствения материал и точно приложение на материалния закон.

Във връзка с релевираното възражение от ответниците по делото за изтекла в тяхна полза придобивна давност и предявения от същите положителен установителен иск за собственост, въззивният съдебен състав е изложил, че по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС право на собственост по давност се придобива с непрекъснато владение, продължило необезпокоявано повече от 10 години, като фактическата власт може да се упражнява лично или чрез трето лице като своя. Доколкото обаче имотите в случая са наследствени придобити на основание реституция по ЗСПЗЗ в качеството на страните на наследници по закон на И. В. К., починал на 03.06.1986 г. - ползващият ги наследник се явява владелец само на своята идеална част и държател на частта на останалите сънаследници, като презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. Обстоятелството, че сънаследникът Р. К. по време на брака си с ищцата Т. К. е придобил по възмезден начин, чрез договор за покупко-продажба, от сънаследника И. М. притежаваните от последния 6/36 ид.ч. от процесните недвижими имоти, не променя наследствения характер на имотите и не води до възникване на смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имотите, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците, в който смисъл е и практиката на ВКС. Затова, за да се приеме, че наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо и да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си, съгласно 2 разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. Следователно, в тежест на предявилите насрещния иск е да установят, че не само са ползвали имотите, но и че са променили намерението си и са завзели частите на останалите съсобственици, което е намерило външна изява в конкретни действия и е доведено до знанието на останалите сънаследници.

Съдът е приел, че в конкретния случай от доказателствата по делото - писмени и гласни, не е установено в процеса ищците по насрещния иск Р. И. Д., М. К. С. и Л. К. Т. да са осъществявали фактическата власт върху имотите с намерение за своене, демонстрирано по несъмнен начин на останалите сънаследници. Макар разпитаните по делото свидетели И. К., Б. Ш., В. Г. и Г. Д. да дават сведения, че след земеделската реституция имотите са били ползвани от Р. Д. и сестра й В. Ч., а след смъртта на последната - от дъщерите й и ответници по делото Л. Т. и М. С., липсват данни за конкретни действия от тяхна страна, чрез които да се установява намерението им да своят имотите. Никой от свидетелите не твърди, че е имало случай, при който ищците по насрещния иск да не са допускали Р. К. и Т. К. в процесните имоти и да са заявили ясно пред тях, че ги считат само за свои. Обстоятелствата, на които се акцентира по делото и които са установени в процеса - че имотите са били оградени, в тях е била отглеждана селскостопанска продукция, че в имота в местността „Т.“ е бил поставен фургон, пригоден за живеене, изкопан басейн, отглеждано куче-пазач - нямат за последица промяна в намерението на съсобственика, нито представляват по естеството си действия, с които подобна промяна категорично да бъде демонстрирана спрямо другия съсобственик, доколкото не съществува пречка за подобряване на съсобствен имот, което може да доведе само до облигационни претенции на съсобствениците. Ограждането на имота също не представлява действие, което манифестира намерение за своене. Такова действие е обяснимо с нуждата от защита на имота и имуществото и по правило има за цел да ограничи достъпа на всички външни за обитателите лица, като не може да се счете, че е насочено конкретно за отблъскване на останалите сънаследници.

Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че втората касационна жалба - вх. № 11468/26.03.2025 г., подадена от Р. И. Д., чрез адвокат К. А., е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Р. Д. е получила препис от въззивното решение на 21.02.2025 г., чрез адвокат Р. Г., който надлежно е бил преупълномощен във втората съдебна инстанция (пълномощно - л. 52 от делото) от адвокат С. Н. да я представлява до окончателното приключване на делото. Ето защо подаването на тази касационна жалба е извън срока по чл.

283 ГПК. Същевременно Р. Г. е упражнила надлежно и в срок (заедно с Л. Т. и М. С.) правото си на касационно обжалване с подаването на 21.03.2025 г. по пощата на касационната жалба вх. № 11039/24.03.2025 г.

Жалбоподателите по касационната жалба вх. № 11039/24.03.2025 г. считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулират, на първо място, при условията на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси, по които според тях се е произнесъл въззивният съд:

1. Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, 3 манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение че това е обективно невъзможно;

2. Задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност ли е демонстрирането на промяна в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота.

Във връзка с тези въпроси се позовават на приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 17/01.03.2017 г. по гр. д. № 2923/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 214/28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, І г. о., решение № 31/11.03.2019 г. по гр. д. № 2914/2018 г. на ВКС, І г. о.

3. Манифестирането на намерение за владение чрез отблъскване на владението на останалите съсобственици следва ли да се разбира във всички случаи като активно противопоставяне на техните претенции. Може ли това намерение да се манифестира при липса на претенции от страна на останалите съсобственици и незаинтересованост към съсобствения имот, или промяната в намерението може да се прояви само чрез отблъскване на техни активни претенции към имота.

Относно въпрос № 3 жалбоподателите се позовават на противоречие с приетото в решение № 214/28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, І г. о.

4. Длъжен ли е съдът, при преценка за наличието на промяна в намерението на съсобственик за своене и демонстрирането на завладяването на чуждите идеални части от съсобствения имот, да вземе предвид действията на владелеца, надхвърлящи обикновеното ползване на имота и покриващи съдържанието на правото на собственост, като например изграждането на трайни конструкции и насаждения в имота, ограждане на същия и добиване на плодовете от него, които действия се възприемат от съсобственика, на който се противопоставят, и който бездейства в периода на придобивната давност, и да ги цени като владелчески по смисъла на чл. 69 ЗС (сочено противоречие с приетото в решение № 60123/16.11.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. на ВКС, II г. о. и решение № 148/14.11.2018 г. по гр. д. № 4501/2017 г. на ВКС, I г. о.).

На второ място, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – предвид липсата на формирана практика на ВКС – е формулиран въпросът: „Фактическото разделяне на наследствените (съсобствените) имоти, при което част от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, ползва постоянно същия със знанието и без възражение на останалите съсобственици и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, представляват ли действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си“.

От Т. И. К., А. Р. К.-И. и М. Р. Г. (последните две конституирани като наследници, заедно с Т.