Решение № 1141 от 30.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. Варна, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110201766 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Д. Ш. М. против НП № 442А-161/29.11.2024 г. н а Началника на сектор ОП в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 30 ал.3 от ЗУЧК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17а ал.1 от ЗУЧК.

С депозираната пред съда жалба се излага становище, че оспорваното НП е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и по специално на чл. 35 АПК, като са нарушени и основните принципи регламентирани в чл.7, чл.8, чл.12 и чл.13 от АПК и следва да бъде отменено. Излага се твърдение, че съставеният АУАН е без номер и без дата, издаден върху бланка номер 0563287, като същият не съдържа задължителните реквизити и е съставен след тримесечния срок за установяване на извършителя. Според въззивника предполагаемият извършител следва да е открит на дата 09.06.2024 г., когато е установен и peгистрационния номер на МПС на жалбоподателя описан в АУАН, като АНО е имал служебен достъп до информацията собствеността на въпросното МПС, посредством АИС КАТ на МВР.

Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че на мястото, описано в НП липсват обозначения за територията на морския плаж, като към АНП липсват документи установяващи територията на морския плаж в кв.

Аспарухово и мястото, където е бил паркиран процесния автомобил. Твърди се, че превозното средство е било паркирано на асфалтов път. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените от същия разноски в хода на производството.

В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. С. от ВАК, който в съдебно заседание поддържа жалбата с 1 наведените в нея основания. Постъпило е писмено становище от същия, с което се поддържат доводите, изложени в жалбата. Навежда аргумент, че разпитаните полицейски служители не са изложили по делото ясна информация как са установили, че автомобилът е паркиран на морски плаж, а не на посипан върху асфалта пясък, което не представлява морски плаж по смисъла на ЗУЧТ. Сочи се, че от приетата и приложената по делото снимка е видно, че е налична указателна табела за улица с еднопосочно движение и това води до категоричния извод, че автомобилът е бил паркиран на улица, като част от нея е била посипана с пясък, което е заблудило полицейските служители, че автомобилът е паркиран на морски плаж. Оспорва се допустимостта на приобщения по делото снимков материал, като се твърди, че същият не е изготвен по реда на АПК И ГПК. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените от същия разноски.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с постъпил на 09.06.2024 г. сигнал за паркирани автомобили на пясъка на плажа в кв. Аспарухово в гр. Варна, по разпореждане на висшестоящ полицейски орган, на посочената дата, около 18.00 ч., свид. Ж. Л. и свид А. К. полицейски инспектори при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, извършили проверка на място. В хода на извършената проверка, същите констатирали множество паркирани автомобили върху пясъка на плажа в кв. Аспарухово в близост до заведение „Барбарона“. Едно от неправилно паркираните превозни средства бил л.а. Мерцедес с рег. № ***, собственост на въззивика. Полицейските служители изготвили снимков материал, съотв. свид. Л. съставил докладна записка за установеното нарушение и по случая била образувана преписка по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна.

Последната била възложена за обработване на свид. В. Д. – полицейски инспектор при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна. След като установил, че л.а. Мерцедес с рег. № СС8120 АХ е собственост на въззивника, на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, свид. Д. адресирал до последния покана за изготвяне на акт за установяване на административно нарушение. Във връзка с връчената на 14.10.2024 г. покана, на посочената дата въззивникът попълнил и подписал декларация, в която посочил, че на 09.06.2024 г., около 18.00 часа процесният автомобил е управляван от него.

С оглед попълнената декларация, на 17.10.2024 г., свид. Д. съставил на въззивника АУАН с бл. № 0563287 за нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК. Актът е изпратен за връчване чрез районното управление по местоживеене на жалбоподателя.

Същият му е предявен и връчен на 24.10.2024 г., а впоследствие е регистриран в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна с № 442а-161/30.10.2024 г. Срещу акта не е постъпило възражение в законоустановения срок.

Впоследствие, въз основа на акта е издадено обжалваното НП на Началника на сектор ОП в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 30 ал. 3 от ЗУЧК е ангажирана административнонаказателната отговорност на възз. М. за извършено нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят В. Д. и свидетелите на установяване на нарушението - полицейските служители Ж. Л. и А. К.. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя са разпитани в качеството на свидетели лица, в приятелски отношения с жалбоподателя, които са заявили, че са присъствали при осъществяване на процесното 2 паркиране – И.Н. и Е.Ж.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП , както и заверено копие на договор за правна защита и съдействие от 04.04.2025 г., заверено копие на НП № 442а-161/29.11.2024 г., заверено копие на АУАН с бл. № 0563287, заверено копие на покана от 14.10.2024 г., препис от АУАН с бл. № 0563287, писмо с вх. № 63103/15.07.2025 г. от Началника на Четвърто РУ при ОДМВР – Варна, ведно с 1 бр. снимка изискана от съда, писмо от Началника на СГКК - Варна инж. Кр.

Б. с изх. № 20-4594/20.06.2025 г., ведно с цветно копие от специализирана карта на морски плаж Аспарухово, гр. Варна.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, а именно – от лицето, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление 442А-161/29.11.2024 г. е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 365з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-Варна и чл. 33 т.9, във вр. с чл. 32 т.11 от ЗУЧК. АУАН е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за съставяне на АУАН извън посочения в чл. 34 от ЗАНН срок за издаване. Според нормата на чл. 34 ал. 1 б.в от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48/1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС, посоченият в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН срок започва да тече от деня, в който компетентният контролен орган е узнал за нарушението. Понятието „откриване на нарушителя“ не е легално дефинирано в ЗАНН, но доктрината и съдебната практика приемат, че такова е налице, когато компетентният орган разполага с данните да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Извършителят се счита за открит от момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в администрацията на контролния орган – защото от този момент фактически и юридически съществува възможност да се определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му ведно със съществените негови признаци от обективна и/или субективна страна по определен състав.

Според настоящия състав, в случая нарушителят е установен към датата на попълване на декларацията от въззивника, в която същият е заявил, че е осъществил 3 управление на процесната дата. Фактът на установяване на нарушението на 09.06.2024 г. и възможността да се установи собственикът на превозното средство на посочената дата, не обуславят наличие на възможност именно към посочения времеви период да се установи кое е лицето, което е извършило управление на автомобила. Посоченият релевантен факт е станал известен на компетентните органи на 14.10.2024 г., когато е попълнена декларацията досежно авторството на деянието от възз. М. и от която дата до датата на съставяне респ. регистриране на процесния АУАН не е изтекъл срокът по чл. 34 ал. 1 б.в от ЗАНН.

Съдът не споделя и доводите за опорочаване на административнонаказателното производство поради неяснота относно датата на съставяне на процесния АУАН.

Действително в случая датата на съставяне на акта е предхождаща датата на неговата регистрация. Видно от показанията на свид. Д., по-късното завеждане на АУАН в регистрите на съответното учреждение се е наложило предвид практиката актът да се връчва чрез районното управление по местоживеене на извършителя. По посочения начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице, съотв. не е опорочено административнонаказателното производство. Несъмнено датата на съставяне на АУАН се свързва с датата на образуване на административно наказателното производство, съотв. е задължителен реквизит на АУАН, въз основа на който се извършва преценка за спазване на срока, визиран в нормата на чл. 34 ал. 1 б.в от ЗАНН. В настоящия случай в акта е вписана датата на съставянето му, която се потвърждава и от свид. Д.. Същевременно номерът и датата на входиране на документа в съответния регистър не е релевантен за образуване на административнонаказателното производство. Поради изложеното няма основание да се приеме, че се касае за неяснота относно датата на съставяне на акта, като негов задължителен реквизит.

/В този смисъл е Решение № 301/13.07.2021год. на

Административен съд – Стара Загора по кнад №287 по описа за 2021 г./ Друг е въпросът, че доколкото в случая, както от датата на съставяне на акта, така и на неговото входиране в регистъра на съответното учреждение, не е изтекъл срокът по чл. 34 ал. 1 б.в от ЗАНН, разминаването между двете дати не е ограничило правата на въззивника и не е опорочило производството.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, забранява се преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.