Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 363 от 10.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1838/2023
Вид
Решение № 363
Подписан
10.03.2025
В сила
18.12.2025
Състав
Светослав Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100901838 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове на „К. 12“ ЕООД срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 73 178,06 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилото на 12.06.2022 г. застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие в град София, при управлението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 8“, с peг. № *******, по ул.

„Попова шапка“ от ул. „Плачковски манастир“ към ул.„Димитър Софийски“, срещу номер 26, ведно със законна лихва върху главницата от 06.10.2023 г. до окончателното плащане; осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 9000 лева, представляваща мораторна лихва за забава изчислена върху главницата от 73 178,06 лева за периода от 01.07.2022 г. до 06.10.2023г.

Ищецът твърди, че на 12.06.2022 г. в град София, при управлението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 8“, с peг. № *******, по ул. „Попова шапка“ от ул. „Плачковски манастир“ към ул. „Димитър Софийски“, срещу номер 26, в срока на действие на договор за имуществена застраховка „Каско“ №440122131000761/ 17.02.2022 г. за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 8“, с peг. № *******, настъпва ПТП, по причина на внезапно навлизане в условията на паднала мъгла и неравен и хлъзгав павиран участък от пътя, което е покрит риск по застраховката.

Произшествието е посетено от компетентните органи и е съставен Протокол за ПТП № 1849898 по описа на СДВР, отдел ПП, в който са описани обстоятелствата по настъпване и видимите щети по застрахованото МПС, стойността за отстраняването на 1 които възлиза на 73240,66 лева по фактурата на официалния вносител на марката на автомобила. По претенцията е образувана щета № 44012132215886, но с писмо изх. № 0-92-9545/15.07.2022 г. и писмо изх. № 0-92-11177/05.09.2023 г. ответното застрахователно дружество „ДЗИ - Общо застраховане“, отказва плащане на застрахователно обезщетение, с което изпада в забава. По изложените съображения се иска осъждане на ответника да заплати горните суми, част от общите претенции за застрахователно обезщетение и лихви за забава.

Ответникът не оспорва, че е страна по полицата, както и че в срока на действието й настъпва ПТП с описаното в исковата молба застраховано имущество.

Твърди, че произшествието настъпва при условията на груба небрежност проявена от водача, тъй като последният управлява автомобила с превишена и несъобразена скорост. Поведението на водача е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на резултата и е основание за отказа на застрахователя съгласно т.9.1.8 от Раздел I от ОУ по застраховката. Твърди и че претендираното застрахователно обезщетение несъответства на средната пазарна стойност на вредите към настъпване на събитието.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По отношение на иска с правно основание чл. 405 КЗ.

По иска по чл.405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е страна по договор за имуществено застраховане с ответника, че в срока на действие на застраховката, настъпва събитие, което е покрит риск, че в резултата на събитието настъпват вредите в претендирания с иска за главницата размер, че за събитието ответния застраховател е надлежно уведомен, а по иска за мораторната лихва – съществуването на главното задължение и изпадането на ответника в забава.

По делото е безспорно, а и от доказателствата се установява, че на 17.02.2022 г. между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 440122131000761 за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 8“, с peг. № *******, с клауза "Пълно Каско" – „Каско +“ съгласно приложими Общи условия на застрахователя, със срок на валидност от 00:00 часа на 19.02.2022 г. до 00:00 часа на 18.02.2022 г. при застрахователна премия в размер на 5568,00 лева с уговорено разсрочено плащане на четири равни вноски и застрахователна сума в размер на 135 000 лева.

Няма спор и че в рамките на действие на договора на 12.06.2022 г., настъпва пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е увреден.

Спорът между страните се концентрира относно обстоятелствата, дали ПТП е покрит риск по застраховката и дали щетите са в претендирания от ищеца размер.

Съгласно полицата и Общите условия към нея покритите рискове с клауза „Пълно Каско“ поначало включват пътно-транспортни произшествия, с изключение на 2 такива, които съгласно т. 9.1.8. от ОУ настъпват в резултат на груба небрежност на застрахования.

Възражението на ответника, че са налице предпоставки за освобождаването му от задължението за изплащане на обезщетение, тъй като водачът на процесния лекия автомобил, като не е съобразил пътната обстановка и скоростта на управляваното МПС, е проявил груба небрежност, е неоснователно. В хода на производството е допуснато и прието допълнително заключение на вещо лице във връзка допълнителна САТЕ, с които се установява механизмът на настъпване на ПТП и по-специално: местопроизшествието настъпва в тъмната част от денонощието на пътен участък без хоризонтална и вертикална пътна маркировка, при ограничение на скоростта 50 км/ч, като по пътя няма пътни знаци, ограничаващи позволената скорост на движение, без да може да се направи обоснован извод за груба небрежност, проявена от водача на застрахования автомобил „Ауди”, модел „Кю 8“, който се движи с не повече от 45 км/ч.

Съобразно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., „понятията небрежност“ и „груба небрежност“ не са легално дефинирани, но се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. „Грубата небрежност“ се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и найнебрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Грубата небрежност е предпоставка за увеличаване на риска от настъпване на увреждане. Такава грижа би липсвала, ако шофьорът бе управлявал автомобила с превишена скорост при поставени ограничителни пътни знаци. Като груба небрежност следва да се квалифицира съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, но не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява груба небрежност, поради което е недопустимо застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ да откаже да изплати застрахователно обезщетение с мотив, че е проявена груба небрежност от страна на потребителя на застрахователната услуга, след като няма ясна квалификация на това понятие в застрахователния договор. Ето защо, настъпилото в срока на действие на застраховката събитие представлява покрит риск по имуществена застраховка „Каско.

Съдът възприема изложеното в заключението на САТЕ, че стойността на ремонтно-възстановителните работи по автомобила възлизат на 73 178,06 лв. с ДДС.

3

Не се установява причина за заявеното от ответника искане за редуциране размера на обезщетението, доколкото стойността е определена съобразно средната пазарна цена на материалите и труда. Същевременно от механизма на увреждането се установява, че причинените вреди са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие.

Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на задължението.

Следователно искът по чл. 405 КЗ е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи мораторна лихва за вредите от забавеното изпълнение на паричното си задължение да плати уговореното застрахователно обезщетение в уговорения съгласно договора срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал. 1 – 3 или ал.5 КЗ. Ищецът претендира обезщетението с уведомление № 44012132215886 от 13.06.2022 г., с което няма спор представя необходимите документи по претенцията, но такова обезщетение не е платено в предвидения в чл.108 КЗ 15-дневен срок. За периода от 01.07.2022г. до 06.10.2023г върху главницата се натрупва мораторна лихва в размер на 10555.49 лева, определена с помощта на електронния калкулатор на НАП. Застрахователя на твърди и не доказва способ за погасяване на задължението. Следователно и иска за мораторната лихва е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът. Последният доказва направата на такива в общ размер на 8627,12 лева, от които: 3327,12 лева за държавна такса; 500,00 лева – депозит за САТЕ и 4800,00 лева – адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК121718407 да заплати н а „К. 12“ ЕООД, с ЕИК131574574, както следва: на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 73 178,06 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилото на 12.06.2022 г. застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие в град София, при управлението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 8“, с peг. № *******, по ул. „Попова шапка“ от ул. „Плачковски манастир“ към ул.

„Димитър Софийски“, срещу номер 26, ведно със законна лихва върху главницата от 06.10.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 9000 лева, представляваща мораторна лихва за забава изчислена върху главницата от 4

73 178,06 лева за периода от 01.07.2022 г. до 06.10.2023г.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5