Решение № 4140 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4140 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110173542 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

03.05.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на четвърти април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 73542/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „ОЗ“ АД срещу ЗАД „БВИ“ АД, като се твърди, че на 13.09.2019 г., около 16:20 ч. в гр. София, ж. к. „Младост“, пред блок 202, водачът на МПС „Тойота“, рег. № СА ............... РТ – МН, при извършване маневра изпреварване на намиращия се в дясно автобус „МАН“, модел „Лайнъс Сити“, рег. № СА .................. АС, управляван от МПИ, не спазила необходимата дистанция, като настъпило ПТП в следствие на което по автобуса били нанесени вреди. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като причината за ПТП-то било виновното и противоправно поведение на водачът на МПС „Тойота“, рег. № СА ............... РТ. Навежда доводи, че към момента на инцидента за автобус „МАН“, модел „Лайнъс Сити“, рег. № СА .................. АС имало валидна сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0020195201800145/20.10.2018 г., с период на застрахователно 1 покритие от 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-195-0300-2019 г. като била изплатена сумата от 2090,88 лева на сервиза извършил ремонта, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Навежда доводи, че ответника е поканен да заплати претендираната сума, като с извънсъдебно прихващане претенцията била частично заплатена, като останала незаплатена сума от 241,80 лева. Излага съображения, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва в размер 50,65 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от по 1,00 лева – частични претенции от такива в по-голям размер, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че ищецът не бил доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, но дори да се установяло наличието на застрахователно правоотношение, то трябвало обезщетението да се определи по експертна оценка. Навежда доводи, че застрахователят по гражданската отговорност имал задължение да удовлетвори единствено реалния размер на вреда. Излага съображения, че не били представени доказателства, че по застраховката „Каско“ била заплатена застрахователната премия, поради което същата не била влязла в сила. Твърди, че от представените доказателства не можело да се установи, че увредения автобус е бил застрахован. Поддържа, че механизма на ПТП-то бил недоказан, като не можел да се установи от представените по делото доказателства, вкл. и от представения двустранен констативен протокол, който оспорва. Навежда доводи за липса на виновно на водачът на МПС „Тойота“, рег. № СА ............... РТ, като сочи, че не била доказано и наличието на причинно-следствена връзка. Развива съображения по отношение стойността на претърпените вреди. Твърди, че след като неоснователен е главния иск, то такъв се явява и акцесорния. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С Протоколно определение от 04.04.2022 г., съдът е допуснал изменение на предявените искове, като иска за главницата се счита предявен за сумата от 71,40 лева, като частична претенция от такава в по-голям размер от 241,80 лева, а иска за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 14,96 лева, като частична претенция от такава в по-голям размер от 50,65 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало 2 право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и доклада по делото е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 13.09.2019 г., около 16:20 ч. в гр.

София, ж. к. „Младост“, пред блок 202 е настъпило ПТП между МПС „Тойота“, рег. № СА ............... РТ и автобус „МАН“, модел „Лайнъс Сити“, рег. № СА .................. АС; 2) че при ответника е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момент на ПТП-то; 3) че ответника е погасил сумата от 1849,08 лева по процесната застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-195-0300-2019 г.

Приложена е застрахователна полица № 0020195201800145/20.10.2018 г., сключена между ЗАД „ОЗе“ АД от една страна в качеството на застраховател и „Столичен автотранспорт“ от друга страна в качеството на застрахован, с период на застрахователно покритие 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г. По силата на застраховката застрахователят приема да носи риска по застраховка „Каско“ за МПС собственост на застрахования – автобус „МАН“, модел „Лайнъс Сити“, рег. № СА .................. АС.

Застрахователната полица представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при доказателства за неавтентичността й, същата обвързва страните с обективираните в нея изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.06.2019 г., като в същият е отразен следният механизъм на ПТП-то: на 13.06.2019 г., около 16:20 ч., лек автомобил „Тойота“, рег. № СА ............... РТ се движи в ж. к. „Младост 2“ с посока към бул.

„Ал. Малинов“ и в района на бл. 202 при изпреварване, настъпва удар с намиращият се от дясно, автобус „МАН Лион С Сити Г“, рег. № СА .................. АС.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая обстоятелствата отразени в двустранни констативен протокол не са спорни между страните.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 13.06.2019 г., около 16:20 ч., лек автомобил „Тойота“, рег. № СА ............... РТ се движи в ж. к. „Младост 2“ с посока към бул. „Ал. Малинов“ и в района на бл.

202 при изпреварване, настъпва удар с намиращият се от дясно, автобус „МАН Лион С Сити Г“, рег. № СА .................. АС. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причина за ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил. Изяснено е, че в причинноследствена връзка с ПТП-то е налице увреждане по преден ляв панел на автобуса, съответно, че стойността необходима за възстановяване на увредения автобус по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 1905,48 лева. Експертът е посочил, че заплатеното от ищеца обезщетение е по-високо от средните пазарни цени, а сторените обичайни ликвидационни разходи са в размер на 15,00 лева. Посочено е, че стойността 3 необходима за възстановяване на вредите по цени при алтернативни доставчици е в размер на 1852,68 лева. В открито съдебно заседание от 04.04.2022 г., вещото лице е посочило, че всеки един сервиз, които има лиценз може да извършва поправка на автобуси на Столичен градски транспорт, като са посочени примерни сервизи, като е посочено, че цените са значително по-евтини. Изяснено е, че дори официалният представител не разполага с части на склад, а същите се поръчват. Установено е, че са ползвани оригинални части, тъй като алтернативни не се предлагат. Експертът е посочил, че принципно сервиз, който не е официален може да извърши ремонта и по-бързо от официалният представител, като е посочено, че разликата в цените е в зависимост от сервизния час, който при другите сервизи бил на по-ниска цена. Посочено е, че ремонт се извършва при официалният представител, ако в гаранционните условия е посочено. Вещото лице е изяснило, че не може да посочи, дали е била увредена брандировката на автобуса, тъй като това не било посочено, съответно изобщо дали има такава.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.