Решение № 2321 от 20.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2321 гр. Бургас, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120103428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК .............................., седалище и адрес управление:

................................, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез пълномощника Б. Т.

- юрисконсулт, срещу М. П. А., ЕГН ********** с адрес: .............................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 200 лева главница по Договор за паричен заем № ..................., сключен на 06.04.2020г. между ответника и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.04.2025г. до изплащане на задължението, като за същата сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1230/11.04.2025г. по ч.гр.д. № 2621/2025г. на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че между ответника и „Сити Кеш“ ООД са възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за паричен заем № ..................., сключен на 06.04.2020г., по електронен път по силата на ЗПФУР.

Съгласно условията на договора длъжникът получил сума в размер на 200 лева, срещу което се задължил да върне 3 броя вноски по 99 лева всяка в срок до 06.07.2020г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.50% и годишен процент на разходите в размер на 47.86%. Твърди се, че вземането е изискуемо и не е изплатено на падежа, като съобразно уговорките между страните е дължима търсената в настоящото производство главница.

Впоследствие вземанията на кредитора по договора са прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., за което ответникът бил надлежно уведомен, а при условията на евентуалност с получаване на исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомлението за цесията, изходящо от цесионера, надлежно упълномощен за това от цедента. Ангажирани са писмени 1 доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат К. Х., с който претенцията се оспорва като неоснователна. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение и получаването на сумата от ищеца. Направено е възражение за неравноправност на клаузите на потребителския договор за кредит. Оспорва се иска, като се сочи, че липсва надлежно уведомяване за извършената цесия, като излага доводите си в тази насока. Поради изложеното моли за отхвърлянето на иска.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 99, във вр. чл. 79 ал. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 2621/2025 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесната сума и съдът намира предявения установителен иск за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател и кредитора „СИТИ КЕШ“ ООД договор за паричен заем кредирект № ................... от 06.04.2020 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 200 лв. при годишен лихвен процент от 40.05% и годишен процент на разходите в размер на 47,86%. Уговорено е връщане на сумата на 3 броя погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва и краен срок на погасяване – 06.07.2020 г., обща сума за плащане 213,51 лв. Съгласно чл. 6.1 от договора длъжникът следва да предостави допълнително обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на договора, като в случай на неизпълнение съгласно чл. 6.2 той дължи неустойка в размер на 83,49 лева. Уговорено е още, че неустойката се дължи разсрочено съобразно погасителния план към договора.

По делото е приложена разписка за извършено плащане от 06.04.2020г. с наредител „СИТИ КЕШ“ ООД и получател М. П. А. за сумата от 200 лв. чрез системата за електронни плащания на ePay.bg, което е един от уговорените в чл. 19, ал. 1 от Общите условия начин на усвояване на заемната сума.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между на „АПС БЕТА България“ ЕООД и „СИТИ КЕШ“ ООД от 13.01.2022г. и извлечение от приложение 1/13.01.2022 г., с които вземането на „СИТИ КЕШ“ ООД спрямо М. П. А. е прехвърлено на „АПС БЕТА България“ ЕООД. По силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 14.01.2022г., „АПС БЕТА България“ ЕООД е упълномощен да уведоми всички длъжници по приложение 1/13.01.2022г. към договора за цесия за извършената цесия. В писмо, адресирано до ответницата, ищецът, действайки като пълномощник на „СИТИ КЕШ“ ООД, е направил изявление, че въз основа на договор за цесия от 13.01.2022г. на „АПС БЕТА България“ ЕООД са прехвърлени всички вземания по договор за кредит № ................... от 06.04.2020г. По делото няма доказателства изявлението да е достигнало до длъжника.

При така установените факти, съдът приема предявеният иск за изцяло основателен и доказан. Установено е несъмнено съществуването на облигационното правоотношение по договора за паричен заем кредирект № ................... от 06.04.2020 г. за сумата от 200 лева и предаването на сумата. Възраженията в тази връзка се явяват неоснователни. На следващо място, относно възраженията за неравноправност на клаузите на договора, съдът съобрази разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Затова, предвид предмета на иска, а именно заплащане на предоставената в заем главница от 200лв., възраженията се явяват ирелевантни.

2

По отношение на възраженията за недействителност на договора за цесия, съдът намира същите за неоснователни. По делото е представен договор за цесия и извлечение от приложение 1 към него и двата от дата 13.01.2022г., в което прехвърленото вземане е ясно конкретизирано с номер и дата на договора, длъжник, размер на вземането по пера, като същите отговарят на посочените в договора за заем. Съгласно решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, възражението за непротивопоставимост на договора е неоснователно.

С оглед горните изводи, съдът приема предявеният иск за изцяло основателен и доказан в пълния заявен размер от 200 лв. – главница по договора.

Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в настоящото производство, а именно сумата от 102,79 лв., представляващи заплатена държавна такса, сумата от 200 лв., представляваща депозит за особен представител и 150 лв.

- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д. № 2621/2025 г. на БРС в общ размер от 27,63 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. А., ЕГН ********** с адрес:

.............................., че в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК .............................., седалище и адрес управление: ................................, съществува вземане в размер на сумата от 200 лева (двеста лева) главница по Договор за паричен заем № ..................., сключен на 06.04.2020г. между М. П. А. и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на „АПС БЕТА България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2025г. до изплащане на задължението, като за същата сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1230/11.04.2025г. по ч.гр.д. № 2621/2025г. на БРС.

ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН ********** с адрес: .............................., да заплати на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК .............................., седалище и адрес управление:

................................, сумата от 452,79 лв. (четиристотин петдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи направените по делото разноски и сумата от 27,63 лв.

(двадесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) - разноски по ч.гр. д. № 2621/2025 г. по описа на РС - Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3