Определение № 2890 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2890 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002101307 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 1350 от 21.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 75/2025 г. по описа на Апелативен съд – София.

С посоченото въззивно решение е отменено решение № 5294/26.09.2024 г. по гр. д. № 8821/2021 г. на СГС в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б. К.

Т. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.

2б ЗОДОВ за сумата от 18 000 лв., съставляваща разликата между 12 000 лв. до размера от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и решаване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. д. № 780-11/1998 г. на ВОП София, а към момента ДП № 11-048/1999 г. на ВОП – София, и вместо него в тази му отменена част Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. К. Т. сумата от още 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и решаване в разумен срок на посоченото дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

1

Със същото въззивно решение е потвърдено решение № 5294/26.09.2024 г. по гр. д. № 8821/2021 г. на СГС в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. К. Т. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и решаване в разумен срок на посоченото по-горе дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; потвърдено е първоинстанционното решение и в частта му, в която е отхвърлен предявеният срещу ПРБ иск по чл. 2б ЗОДОВ до пълния му предявен размер от 120 000 лв.

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение и в следните му части: за отхвърляне на предявения от Б. К. Т. иск срещу ПРБ на основание чл. 2в във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и свободи по чл. 4, 5, 6 и 7 от ХОПЕС като неоснователен; за прекратяване на производството по заявения евентуален иск срещу ПРБ на основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и свободи по чл. 4, 5, 6 и 7 от ХОПЕС като недопустимо; за прекратяване на производството по заявения иск срещу ПРБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, както и за прекратяване на производството по евентуалния иск срещу ПРБ на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 250 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени с произволно и незаконно задържане и лишаване от свобода в периода февруари 1985 г. - януари 1989 г. - частична претенция при пълен заявен размер от 1 000 000 лв.; за отхвърляне на предявения иск срещу Държавата чрез МРРБ, както и за отхвърляне на евентуалния иск срещу Народното събрание, на основание чл. 2в във вр. с чл.

4 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 250 000 лв. обезщетение за вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, произтичащо от чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС да въведе и поддържа законодателство, ефективно позволяващо справедливо, адекватно и достатъчно обезщетение за вредите от произволно и незаконно задържане и лишаване от свобода в периода февруари 2

1985 г. - януари 1989 г. - частична претенция при пълен заявен размер от 1 000 000 лв.

С въззивното решение е потвърдено и решение № 6046/06.11.2024 г. по гр. д.

№ 8821/2021 г. на СГС, постановено по реда на 250 ГПК, с което съдът е отхвърлил претенцията на Б. К. Т. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение по реда на чл. 2б ЗОДОВ за периода 09.07.2018 г. - 12.07.2021 г.

Постъпила е касационна жалба от ищеца Б. К. Т., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Е. Ф., с която въззивното съдебно решение се обжалва в следните части:

- по иска по чл. 2б ЗОДОВ (неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок) решението се обжалва в частта, в която след присъждане на обезщетение от общо 30 000 лв., е потвърдено отхвърлянето на претенцията му за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2018 г.;

- в частта относно началния момент на законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ;

- в частта, в която е потвърдено допълнителното решение по чл. 250 ГПК, с което е отхвърлена претенцията му за присъждане на законна лихва за забава за периода 09.07.2018 г. - 12.07.2021 г. върху присъденото обезщетение по чл.

2б ЗОДОВ;

- в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в неговите отхвърлителни и прекратителни части по останалите предявени от него искове - по чл. 2в вр. чл. 4 ЗОДОВ срещу Държавата, както и срещу Народното събрание на Република България, свързани с твърдяно съществено нарушение на правото на ЕС поради липса на ефективна законодателна уредба за адекватно и достатъчно обезщетяване; по чл. 2в от ЗОДОВ срещу Прокуратурата за обезщетяване на вредите от неефективност на разследването; по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата за вреди от твърдяно произволно и незаконно задържане и лишаване от свобода (частична претенция), включително и по евентуалния иск по чл. 49 от ЗЗД, доколкото производството по тях е прекратено като недопустимо.

Касаторът-ищец счита въззивното решение в обжалваните части за неправилно поради наличие на всички касационни основания по чл. 281 ГПК, а именно: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на 3 съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ищец, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

I. По така предявения иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка по доказателствата?

Позовава се на решение № 43/04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2597/2021 г., IV г.о.; решение № 60268/25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 391/2021 г., III г.о.;

Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК; решение № 211/21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 64/2020 г., IV г.о.; решение № 21/26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2020 г., I г.о.; решение № 194/11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2019, IV г.о.; решение № 65 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 183/2018 г., II т. о.; решение № 72 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2017 г., IV г.о.

2. Какво е значението на продължителността на забавеното дело по иск по чл.

2б от ЗОДОВ за определяне на размера и паричното остойностяване на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от нарушението на чл.

6§1 от ЕКЗПЧОС (разумен срок)? В частност, как се отчита продължителността на забавеното дело при определяне на паричния израз/еквивалент на обезщетението?

Позовава се на решение № 222 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 120/2020 г., IV г. о.; решение № 272 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о.; решение № 306 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2017 г., IV г. о.; решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о.; решение № 272 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г. и решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о.

3. Имат ли значение вредите от престъплението, предмет на разследване по забавеното дело, при определяне на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б от ЗОДОВ и какво е значението им?

Изразява становище, че въззивният съд е разрешил въпроса за значението на причинените вреди от престъпленията, разследвани по забавеното дело, за 4 определяне на обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ в противоречие с практиката на ВКС - решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. и решение № 72 от 01.06.2022 г. по гр. дело № 4037/2021 г., решение № 30 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., решение № 119 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 4104/2017 г. на ВКС.

В условията на евентуалност, по този въпрос счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за развитието на правото и точното приложение на закона по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

4. Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник и длъжен ли е съдът да отчете промените в икономическите условия и жизнения стандарт?

Касаторът-ищец цитира многобройна казуална съдебна практика на ВКС по този въпрос.

5. Как се определя справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б от ЗОДОВ и кои обстоятелства следва съдът да отчете при определянето му?

Позовава се на решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. на IV г. о., решение № 320/27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. на IV г. о., решение № 19/23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г. на III г. о., решение № 11/27.01.2014 г. по гр. д. № 3684/2013 г. на III г. о., решение № 130/13.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на III г. о., решение № 272 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о., решение № 222 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 120/2020 г., IV г. о., решение № 272 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о., решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о.

6. От коя дата се дължи законната лихва за забава за вземането за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ във връзка с чл. 6§1 от ЕКЗПЧОС? – като основание сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално т. 3 ГПК.

Сочи решение № 107 от 29.07.2021 г. по гр. дело № 5914/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о. и практика на апелативни съдилища по този въпрос.

Касаторът смята, че в условията на евентуалност по този въпрос са налице 5 предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

II. Относно иска по чл. 2в от ЗОДОВ срещу ПРБ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и свободи по чл. 4, 5, 6 и 7 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), които се припокриват със съответните права по чл. 3, 4, 5 и 8 от ЕКЗПЧОС, осъществени в периода 1985 г. -1989 г. във връзка и за реализирането на т.нар. възродителен процес и евентуалния иск във връзка с чл. 7 от КРБ и чл. 49 ЗЗД – сочи се основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е националният съд при разглеждане на иск по чл. 2в ЗОДОВ за вреди от неефективно наказателно разследване да приложи чл. 52, § 3 от Хартата на основните права (ХОПЕС) като тълкува релевантните права по Хартата - в частност чл. 4 и чл. 47 ХОПЕС, с най малко същия “смисъл и обхват” като съответните права по ЕКПЧ и в светлината на трайните критерии на ЕСПЧ за ефективно разследване, включително: (а) способност разследването да доведе до установяване и наказване на отговорните лица; (б) своевременност/разумна бързина; (в) независимост; (г) участие на пострадалите; (д) достатъчна публичност/обществен контрол?