Решение № 117 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110207470 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ю. В. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 25-4332-006889/01.04.2025 г., издадено от Г.В.Б. – на длъжност Началник Група към ОПП - СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗДвП.

В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразността на атакувания санкционен акт. Оспорва се приетата за установена в него фактология, като се отрича механизмът на възникналото пътнотранспортно произшествие, в което е участвала С..

Формулирана е молба за отмяна на издадения санкционен акт.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от своя пълномощник – адв. Т. П., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си с твърдение за недоказаност на вината на своя доверител за настъпилия инцидент и игнориране на факти от обективната действителност, които не са осигурени по надлежния ред като доказателства за нуждите на производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ю. В. С., ЕГН **********, била правоспособен водач на моторно превозно средство 1 за категории В и АМ, като притежавала свидетелство за управление на МПС №***, валидно до 22.03.2026 г. На 06.02.2025 г., около 12:40 ч., в град София, тя управлявала лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №***, собственост на М.Ж.Т., с ЕГН **********. Движела с е по бул. „Генерал М. Д. Скобелев“, с посока от бул.“Александър Стамболийски“ към бул.“Прага“. Когато достигнала до кръговото кръстовище с бул.“Тотлебен“, тя преминала през него, отправяйки се към изхода му към продължението на бул.“Ген. М. Д. Скобелев“, където имало разположен релсов път, пресичащ перпендикулярно автомобилното платно и предназначен за движение на трамваи по линии №4 и №5. Преди да настъпи посочения участък, С. се огледала. След като не забелязала приближаваща трамвайна мотриса, тя преминала през релсовото трасе. В този момент видяла, че по пешеходна пътека, разположена върху платното на бул.“Ген. М. Д. Скобелев“, на около 3-4 метра от трамвайните линии, се придвижва възрастна жена. Жалбоподателката спряла с превозното си средство непосредствено пред пешеходната пътека, в пространството между нейните очертания и трамвайните линии.

По същото време по релсовия път в кръговото кръстовище, с посока от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ към площад „Македония“ навлязла трамвайна мотриса ***, с инв. №***, с водач свид. П. Д. Й.. Той забелязал автомобила на С., но със закъснение преценил, че поради ширината на трамвая, която излизала извън очертанията на релсите, няма да успее да премине покрай него. Въпреки че предприел аварийно спиране, Й. ударил с предницата на превозното си средство задния десен калник на това, управлявано от жалбоподателката. По случайност ситуацията била наблюдавана от свид. Д.В.Я., който в този момент също предприел преминаване през очертанията на пешеходната пътека, пресичаща платното на бул.“Ген. М. Д. Скобелев“.

С. изтеглила автомобила си от пътя, като преустановила движението си. От своя страна, свид. Й. продължил движението на трамвая и след като го предал на друг водач, се върнал на мястото на инцидента.

Участниците в пътнотранспортното произшествие уведомили органите на ОПП – СДВР. В отговор на подадения сигнал по телефонен номер 112 на място пристигнал полицейски екип в състав – свид. Р. С. Л. и колегата му свид. С. М. С.ов. Полицаите извършили оглед на моторното превозно средство на С., респ. възприели причинените по него вследствие удара щети. По данни на участниците в ПТП, служителите на реда изготвили скица и протокол за ПТП №2025-1022-1911-1/06.02.2025 г. Снели писмени сведения и от водачите, в които всеки от тях отразил обстоятелствата по пътнотранспортното произшествие, поддържайки противоположна на другия теза за механизма на неговото възникване. Полицейските служители заснели автомобила на жалбоподателката, но въпреки нейното настояване и възраженията й, не приобщили записи от камери за видеонаблюдение на района, както и не потърсили други очевидци на инцидента.

След като преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, свидетелят Р. Л. - на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР съставил акт за установяване на административно нарушение, серия GA бл. №824160 от дата 06.02.202 5 г. в присъствието на свидетеля С. С.ов. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗДвП. Актът бил подписан лично от С. и копие от него й било връчено на място. В графата за възражения жалбоподателката вписала, че има възражение.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило допълнително писмено изложение по фактите, в което били споделени аргументи, идентични на тези, наведени в иницииращата настоящото производство жалба.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-006889/01.04.2025 г. от Г.Б. – Началник група към СДВР - ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр.ал.1, т. 5 ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 19, ал.1 ЗДвП. Препис от същото е връчен лично на въззивника на 23.04.2025 г. Жалбата срещу него била подадена на 29.04.2025 г. чрез наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Л., С.ов, Я., частично показанията на свид. Й. и от приобщените към доказателствения 2 материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие от протокол за ПТП №20251022-1911-1/06.02.2025 г., декларации от С. и Й., справка – картон на водача С., копия на Заповеди №8121з-1632/02.12.2021 г. и №8121к – 12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №513-9772/13.09.2024 г. на директора на СДВР, писмен отговор от СДВР, с вх. №345947/23.10.2025 г. с приложен към него снимков материал, писмени отговори от СДВР с вх. №190407/02.06.2025 г. и №203281/10.06.2025 г. и писмен отговор от Столична община, с вх. №191953/02.06.2025 г.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Л. и С.ов, като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на протокола за ПТП, приложената към него скица и за съставяне на АУАН. Свидетелите са категорични, че при установяване механизма на ПТП са се водили от щетите по автомобилите и по информацията, предоставена от двамата водачи, всеки от които е споделил своя версия за факта и механизма на реализираното ПТП. Пропуските и липсата на подробни спомени в показанията на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (проверки във връзка с множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите, макар да не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи и извършеното от водачите пред контролните органи деклариране на относима информация, не се отличават с информативност относно обективните характеристики на нарушението.

При проведените в съдебно заседание непосредствени разпити на свидетелите Л. и С.ов, двамата не предоставиха убедителни обяснения защо са възприели като настъпила именно фактологията, описана от водача на другото ППС - свидетел Й., още повече когато местопроизшествието не е било запазено, а трети лица - очевидци (по техни твърдения) не били установени. Данни в тази насока отсъстват и досежно решението им да съставят протокол за ПТП, удостоверявайки именно описаната от ватмана обстановка. При оценка на показанията на двамата полицейски служители не може да бъде игнориран и фактът, че те напълно неоправдано са пренебрегнали твърдението на жалбоподателката, че произшествието е наблюдавано от случаен минувач – свид. Я., оставил своите координати за връзка и разяснение и които, впрочем, напълно опровергават разказа на водача на трамвайната мотриса за механизма на инцидента. Двамата не споделиха разумен довод и за игнорирането от тяхна страна на настояването на С. да бъдат изискани и прегледани записите от камерите, разположени в рамките на кръстовището, за които, видно и от отговорите на Столична община и СДВР, бе установено, че са били администрирани към процесната дата от съответните институции и данните от тях са били достъпни. С отказа си да съберат своевременно източници на допълнителни сведения органите са допуснали изначално незаконосъобразност на процеса по събиране на относими доказателства, характеризирайки априори твърденията на жалбоподателката като пристрастни и необективни в разрез с правилото на чл.14, ал.2 от НПК. Тук е мястото да се отбележи, че заявеното от двамата полицейски служители за изясняване механизма на удара по налични оставени по двете превозни средства следи е несъстоятелно. Неприемливо е и заявеното от тях, че доколкото ударът е настъпил в зоната на релсов път, то вина за пътния инцидент следва да се коментира по отношение на водача на моторното превозно средство. Подобна теза не само разкрива характеристиките на предположение, но и свидетелства за отъствието на обективен подход при изясняване на фактите. Този извод се налага още повече когато дори правилото на чл.19, ал.1 от ЗДвП, посочено като накърнено в съставения акт за установяване на административно нарушение, поставя като условие за освобождаване на релсовия път при приближаване на релсово превозно средство изборът на „възможно найбързия начин“. Очевидно изискването не е абсолютно, а следва да бъде подчинено на особеностите на съответната обстановка. То във всички случаи предполага задълбочено изследване на конкретните обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, за да се установи, дали обективно е било възможно адресатът на правилото да се съобрази с него в създалата се ситуация. В случая не е приобщена техническа експертиза, която категорично да заключава, че ударът би могъл да настъпи единствено в резултат на така описаните от ватмана Й. маневри, като изключи версията на жалбоподателката. Същевременно, контролните органи не разполагат със специални познания в съответната област на науката, които биха могли самостоятелно да допълнят, да потвърдят или да отхвърлят 3 разнопосочните версии за случилото се. Отсъства и проявена инициатива да се потърсят и приобщят за нуждите на производството записи от видеокамери, разположени в близост до мястото на удара, чиито кадри да онагледят действително развилите се събития.

Местопроизшествието не е било запазено, поради което и полицейските служители не са могли да възприемат евентуалното крайно разположение на превозните средства, да замерят разстоянията и да изчислят стойностите на скоростта, видимостта и възможността да се избегне ударът, от които данни да черпят и своите изводи. Още повече че в описанието на водача Й. ясно е отразено, че при навлизането си в кръговото кръстовище по релсовия път той е забелязал спрялото в близост до него пред пешеходна пътека моторно превозно средство. Същевременно, С. изрично е депозирала възражения, а е вписала и в декларацията си обстановка, която значително се различава от тази, отразена в АУАН. При наличието на такова съществено противоречие отсъствието на ясни доводи на актосъставителя да възложи вината за случилото се именно на въззивника е в противоречие с изискването за обективно провеждане на проверката с оглед изясняването на обстоятелствата. Доколкото липсват други доказателства, тези пропуски не позволяват да бъде изключена алтернативата, предложена от жалбоподателя, че именно Й. като водач е извършил неправомерна маневра, продължавайки своето движение въпреки наличието на препятствие по своя път.