Решение № 177 от 13.10.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. И, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело № 20221840100453 по описа за 2022 година

Предявени са от М. Б. Р. срещу ДДД, кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №1/07.04.2022г. и Заповед №000257/07.04.2022г., с които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение – иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;

2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност

„отговорник/специалист техническа поддръжка” в отдел Трудови договори –иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 3) за заплащане на парично обезщетение от 18000 лева за времето след уволнението- от 08.04.2022г. до 08.10.2022г., през което не е полагал труд по трудово правоотношение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане - правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът твърди, че е полагал труд при ответника на длъжността „отговорник/специалист техническа поддръжка“ в отдел Трудови договори и място на работа Строителен обект по проект „Модернизация на железопътен участък ЕП- К, в с.

В, общ. И, Софийска област. Поддържа, че ТПО било прекратено на 07.04.2022г. поради нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на нарушение на трудовата дисциплина, както и че заповедта за прекратяване на ТПО е немотивирана (нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ), не са посочени нарушителя, нарушението и кога е извършено то, заповедта не е подписана от работника и не му е била връчена надлежно (чл. 195, ал. 2, изр. първо от 1

КТ).

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като поддържа, че е упражнил законосъобразно потестативното право да прекрати процесното трудово правоотношение. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдържа всички необходими реквизити (посочен е нарушителят, описано е нарушението и конкретните действия, осъществяващи нарушението, датата на нарушението и законовият текст, въз основа на който е наложено). Поддържа, че работникът е отказал да получи екземпляр от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Твърди, че при определяне на наказанието работодателят е съобразил тежестта на нарушението, като в чл. 38, ал. 2, т. 6 от ПВТР е посочено, че друго тежко нарушение на трудовата дисциплина е и сбиване на територията на предприятието и именно в това се изразявало извършеното от работника нарушение.

Твърди, че на работника са поискани обяснения, като той е отказал да получи поканата, което е удостоверено с подписите на двама свидетели, но въпреки това е депозирал обяснения. Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Счита, че претенцията за обезщетение е неоснователно поради липса на доказателства, че работникът е останал без работа.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Трудов договор № 000257/01.10.2021 г. се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд при ответника на длъжността “отговорник/специалист, техническа поддръжка”.

С приетия за окончателен доклад по делото е обявено на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК за безспорно между страните обстоятелството, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение; че ищецът реално е полагал труд при ответника на длъжност „отговорник/специалист техническа поддръжка“ в отдел Трудови договори и място на работа Строителен обект по проект „Модернизация на железопътен участък ЕП- К, в с. В, общ. И, Софийска област.

От Длъжностна характеристика за длъжността се установяват характеристиката на работата, основните задължения, взаимоотношения и необходимата компетентност.

Със Заповед №229/29.11.2019г. (л. 50 от делото) е въведен и утвърден Правилник за вътрешния трудов ред в предприятието. В чл. 38, ал. 2, т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред (л. 51 от делото) е предвидено, че за 2 нарушения на трудовата дисциплина се считат „други тежки нарушения на трудовата дисциплина- сбиване на територията на предприятието...“. По делото е приложен и списък на служителите, запознати с Правилника за вътрешния трудов ред, като в списъка са отразени имената и подписът на ищеца. Наред с това от Декларация от ищеца (л. 79 от делото) също се установява, че същият е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред.

От покана- искане за даване на писмени обяснения (л. 47 от делото) се установява, че от ищеца са поискани писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина от 10.03.2022г., 08,47ч., изразяващо се в последващи действия след словесен спор между ищеца и ОД, изразяващи се в изритване на стол към ОД от страна на ищеца и хващане за гърлото на ОД от страна на ищеца. Определен е 7дневен срок на ищеца за даване на писмени обяснения. Поканата е връчена на ищеца на 24.03.2022г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

В писмени обяснения на ищеца от 27.03.2022г., получени от работодателя на 30.03.2022г. (представени от ищеца с исковата молба) ищецът признава, че във връзка с несъгласие между него и лицето ОД са били разменени реплики, след което ищецът е бутнал стол и се е стигнало до „търкане“ между двамата, при което никой не е пострадал физически (л. 16 от делото). Обясненията с представени както от ищеца, така и от ответника с превод на български език.

От съдебно- медицинско удостоверение (л. 45 от делото) се установява, че при извършен преглед на лицето ОД са констатирани по предната повърхност на шията 3 групи червеникави кръвонасядания, както и червеникаво кръвонасядане по лявото коляно, които биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният- на 10.03.2022г. около 08,45ч. чрез стискане с ръце за шията и удар на коляното в стол.

На л. 46 от делото е представен документ, пресъздаващ случилото се между ищеца и ОД, но този документ обективира свидетелски показания, дадени в писмена форма, които представляват недопустимо доказателствено средство и съдът не може да формира своето вътрешно убеждение въз основа на „удостоверените” в тези документи факти. А съгласно чл. 163, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 171, ал. 1 ГПК свидетелските показания се дават в устна форма пред съда с участието на страните. Следователно, свидетелските показания са гласни доказателствени средства, дадени пред съда, който при задаването на въпросите и получаването на отговорите, респ. съобразно цялостното поведение на свидетеля може да прецени достоверността на установените от него правнорелевантни факти. Но е недопустимо чрез свидетелски показания, обективирани в писмена форма, дадени пред работодателя, да се формира вътрешното убеждение на съда.

От Заповед №1/07.04.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание (л. 35 и 36 3 от делото), се установява, че процесното трудово правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение”, на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, като органът на дисциплинарна власт е релевирал в уволнителния акт следните фактически основания: „На 10.03.2022г.

(четвъртък) в 08,47 часа в стаята на отдел „Човешки ресурси“ на ДД ЖП ЕП в присъствието на лица, служители в горепосочения отдел, свидетели на случая, лицето М. Б. Р. влиза във вербален конфликт с лицето ОД и последваща неправомерна употреба на физическа сила, изразяваща се в изритване на стол към ОД и хващане за гърлото на ОД.“. Работодателят подробно е индивидуализирал дисциплинарните нарушения и ги е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ. В заповедта е отразено, че същата е прочетена на ищеца на 07.04.2022г. в 11,00ч. в присъствието на двама свидетели и след запознаване със съдържанието й ищецът е отказал да получи екземпляр от нея и да я подпише, което е удостоверено с имената и подписите на двама свидетели.

В исковата молба ищецът не е оспорил дисциплинарната власт на лицето, което е наложило дисциплинарно наказание „уволнение”, поради което съдът не следва да обсъжда дали лицето, издало процесната уволнителна заповед, е било надлежно упълномощено.

От Заповед №000257/07.04.2022г. се установява, че на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ ответникът прекратява трудовото правоотношение на ищеца. Ищецът е отказал да получи заповедта, което е удостоверено с подписа на двама свидетели.

От показанията на св. Ч (съпруга на ищеца), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че свидетелят не е присъствал на случая, но е чул ищецът и ОД да се карат, но свидетелят се е отдалечил, защото не искал да се замесва. Установява, се също така, че впоследствие от свои колеги свидетелят е разбрал, че по време на спора ищецът е обърнал стол и е хванал ОД в областта на врата, след което последният е отишъл при фелдшера. Според свидетеля във връзка с този случай ищецът е бил уволнен, като преди това са му поискани писмени обяснения и същият е депозирал такива впоследствие.

По отношение на връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповедта за прекратяване на ТПО показанията на св. Ч ще бъдат обсъдени при формирани на правните изводи на съда.

От показанията на св. А, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същият е бивш служител на ответника, че други служители са му разказали, че ищецът е опитал да защити св. А пред ОД, вследствие на което се е стигнало до спречкване.

Установява се също така, че св. А е видял ОД да посещава кабинета на фелдшера в предприятието, като последният споделил по- късно на св. А, че на ОД „нищо му няма“.

4

От показанията на св. М, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същият лично е присъствал на случая- ищецът е влязъл в стаята, започнал е словесен конфликт (реплики на висок тон) между ищеца и Д относно св. А, след което ищецът ритнал стола в посока на Д и го хванал с една ръка за гърлото.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

Същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 от КТ.

По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта (процесуалното задължение) за установяване на законността на уволнението носи работодателят- ответник. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл.

194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.

195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник или служител. Всички по-горе описани обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване от работодателя – ответник.