Решение № 93 от 26.06.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Златоград, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100045 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Д. М. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., ул. „И.“ №**, общ.

Н., обл. С., чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул.

„Ал. С.“ №** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр.

Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б.

Р. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивана давност в периода от 1977 г. в границите на имот с идентификатор 5319.502.140; вид собственост - Общинска частна; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване - За друг вид озеленени площи; площ - 459 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК на реална част от него с площ от 300 кв. м., находяща се в северната част на имота.

Пълномощникът сочи, че процесната реалната част от посочения погоре имот, ищецът владее явно и необезпокояван от никого от 1977 г., като го я облагородил, ползва я като нива, която засажда с различни селскостопански култури - тютюн, картофи и др. Към настоящия момент от около 10 години, реалната част е превърната от нива в овощна градина, където има засадени овощни дръвчета.

Процесният имот граничи с имот на ищеца с идентификатор *** по КККР на Н., в който имот има жилищна сграда и второстепенна стопанска постройка, като има имота от родителите си.

При направена справка установил, че имотът е общинска собственост и за него има съставен АЧОС, съставен на основание Заповед № РД1 23/12.01.1987 г. Не оспорва, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава, но по принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н.

В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н., а именно: Заповед № РД-23 /12.01.1987 г. Същата не може да легитимира праводателя на община Н., а именно - държавата като собственик на имота.

Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Н., която няма вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013г. на ВКС по гр. дело № 401/2012 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл.

290 ГПК. В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл.

75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.

Отделно от гореизложеното Община Н., като и праводателят й в лицето на държавата не са придобили процесният имот на годно правно основание, за него никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.

С оглед на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124 ГПК признае за установено по отношение на ответника, че той - Д. М. Н. е собственик на основание давностно владение на реална част с площ от 300 кв. м. находяща се в северната част на процесния имот с идентификатор 5319.502.140 . Моли в негова полза, да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Н., с който признават иска, но молят да не им се присъждат разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото.

В проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява представител за ответника Община Н..

В съдебно заседание, пълномощникът на ищeca адв. Е. В. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК.

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочени въпроси от ищеца.

Съдът с Определение №98/02.04.2025г. е допуснал и назначил СТЕ с вещо лице А. И. С..

Съдът приема заключението на вещото за обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че няма документи, които да удостоверяват отчуждителни процедури за процесната реална част с ПИ *** по КККР на Н., приключили с плащане на обезщетение на правоимащите лица.

От направения оглед на място вещото лице установява, че в ПИ с идентификатор *** не е реализирано мероприятие по озеленяване на площи от община Н., като на място има само реализирани бетонен водосток, отразен на Комбинирана скица М 1:250 – Приложение №1.

В процесната част от ПИ с идентификатор *** по КККР на Н., с площ 250кв.м, оцветена в зелен цвят на Комбинирана скица М 1:250 – Приложение №1 има засадени овощни дървета на възраст приблизително 1030г., като същите са отразени в посочената по-горе скица от вещото лице С..

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно 3 изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е заключение на вещо лице.

Ищецът, чрез своя процесуален представител претендира разноски, съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие, поради което ще следва в негова полза да се присъдят разноски за адвокат в размер на 850лв., 65лв. - ДТ за образуване на дело, такса вписване на исковата молба в служба по вписванията и ДТ за удостоверения, както и разноски за вещо лице в размер на 500лв.

Скицата на вещото лице инж. А. С., приложена на лист 58 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че Д. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „И.“ №** е собственик на 4 основание давностно владение от 1977г. на реална част с площ от 250кв.м, находяща се в северната част на ПИ с идентификатор ***, вид собст. – Общинска частна, вид територия – Урбанизирана, НТП за друг вид озеленени площи, площ 459кв.м, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021г. на Изпълнителен директор на АГКК с граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***.

Скицата на вещото лице инж. А. С., приложена на лист 58 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б.

Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *** да заплати на Д. М. Н. разноски в общ размер 1415лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________ 5