Решение № 540 от 28.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100509043 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9043/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.И. М. ЕГН ********** и Я.И. М. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20082207 от 30.03.2021 г постановено по гр.д.№6354/2019 г на СРС , 64 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо въззивниците , че всеки от тях дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по половината от сумата от 100,17 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2015 г – м.09.2015 г за ап.№63 в гр.София , ж.к.****, ведно със законите лихви от 20.03.2018 г до окончателното заплащане на сумите ; както и М.И. М. ЕГН ********** дължи и сумата от 20,89 лева лихви за забава върху цена за доставена топлинна енергия от м.08.2015 г – 09.2015 г за периода 01.10.2015 г – 21.06.2016 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2018 г по ч.гр.д.№18423/18 г на СРС , 64 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .

Неправилно ищецът е начислявал топлинна енергия на база 2 броя потребители поради технически неизправни и несертифицирани водомери за топла вода , като за последното не са представени доказателства . Ищецът не е изпълнил процедурата по чл.52 от Наредбата за топлоснабдяването да уведоми въззивниците за състоянието на водомерите и за последиците 1 от това . В случая има споразумение само с М. М. и Я.М. е освободен от задълженията поради заместване в дълг , а няма данни М. М. да е действал и от името на брат си . Ищецът представя извлечение от сметка , според което за периода м.05.2015 г – м.09.2015 г има неплатена главница само от 21,76 лева , което е признание за плащания . Съдът не е взел предвид , че след 16.09.2015 г въззивниците не са потребители на топлинна енергия /продали са имота/.

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 13.04.2021 г и е обжалвано в срок на 26.04.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочените части .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочените размери СРС е приел , че според представения на стр.15 от делото пред СРС ответниците са били потребители на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ за процесния имот до 16.09.2015 г . Според СТЕ за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност 2129,58 лева . Със споразумение от 21.06.2016 г ответникът М. М. е признал , че дължи за периода м.08.2015 г – м.09.2015 г сумата от 837,39 лева главница и 41,87 лева лихви за забава . Не е налице заместване в дълг от страна на М. М. , с което Я.М. да е освободен от задълженията си . За процесните задължения са в сила ОУ /2014 г/ и като се съобрази , че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.03.2018 г , погасени по давност са задълженията за главница за периода м.05.2014 г – м.02.2015 г , а не са погасени по давност тези за периода м.03.2015 г – м.09.2015 г . Ищецът е претендирал суми в по-нисък размер , поради което исковете за главници са основателни . Частично основателен е и искът за лихви за забава срещу М. М. , защото той е признал задължението си.

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Според СТЕ в имота на ответниците не са налице технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода , поради което разходът за БГВ е определян на база „служебен отчет“. Действително по делото няма данни ищецът да е спазил процедурата по чл.52 ал.7 от 2

Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването и да е уведомил писмено ответниците за липата на сертифициран водомер . Но от това не следва извод за недължимост на суми за БГВ , тъй като монтирането на надлежни водомери е задължение на ответниците и водомерите са тяхна собственост. Ответниците не са поставили допълнителна задача на СТЕ в тази насока и не са доказали с писмени доказателства , че собствените им водомери са били изправни и сертифицирани и не е следвало да се извършва „служебен отчет“.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел ,че не е налице хипотеза на заместване в дълг от М. М. и Я.М. е освободен от задълженията си. Воля за такова заместване не е изразена в споразумението от 21.06.2016 г , а евентуално има хипотеза на встъпване в дълг , без да е установено по делото дали визираните в споразумението задължения касаят част или целия имот .

В тежест на въззивниците е да докажат плащане на процесните задължения , а в отговора за исковата молба същите са оспорили представеното извлечение от сметка . Въззивниците не са представили документи за плащания и не са поставили задача на ССЕ в тази насока . СРС е съобразил периода , за който ответниците са били потребители на топлинна енергия . По делото е установена дължимост на суми за главници , която е много по-голяма от претендираната .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноски на въззиваемата страна от по 50 лева юрисконсултско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20082207 от 30.03.2021 г постановено по гр.д.№6354/2019 г на СРС , 64 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо М.И. М. ЕГН ********** и Я.И. М. ЕГН ********** от гр.София , че всеки от тях дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по половината от сумата от 100,17 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2015 г – м.09.2015 г за ап.№63 в гр.София , ж.к.****, ведно със законите лихви от 20.03.2018 г до окончателното заплащане на сумите ; както и М.И. М. ЕГН ********** дължи и сумата от 20,89 лева лихви за забава върху цена за доставена топлинна енергия от м.08.2015 г – 09.2015 г за периода 01.10.2015 г – 21.06.2016 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2018 г по ч.гр.д.№18423/18 г на СРС , 64 състав ; както и в частта за разноските .

ОСЪЖДА всеки от М.И. М. ЕГН ********** и Я.И. М. ЕГН ********** от гр.София да 3 заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по 50 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4