Решение № 1849 от 06.03.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……

Гр. София, 06.03.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Биляна Коева при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 3123 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца К.Л.Р., чрез процесуалния й представител, срещу решение № 570735/31.12.2018 г., на СРС, 56 с - в, по гр. д. № 25407/2018 г. в частта, в която са отхвърлени исковете срещу

Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна уволнението й със заповед № 152/22.02.2018 г. на М.НА О.С.и В, на основание чл. 19 а, ал. 2 ЗАдм. във вр. с чл. 54, ал. 5 ЗАдм. и за заплащане на сумата в размер на 11 952 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 22.02.2018 г. до 22.08.2018 г. и ищцата е осъдена за разноски.

Със същото решение делото е прекратено по отношение на ответника М.НА О.С.и В (МОСВ).

Решението не е оспорено в тази част от ищцата, поради което е влязло в законна сила.

Жалбоподателката поддържа, че решението в оспорената част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано.Излага, че СРС неоснователно е приел, че при прекратяване на договора е спазена процедурата по чл. 19а ЗАдм. и по чл. 54, ал. 4 ЗАдм. Необосновано СРС е приел, че резолюцията „съгласен“ върху доклада от 12.02.2018 г. на М.НА О.С.и В удостоверява съгласието на министър - председателя Б.Б.с прекратяването. Липсват доказателства, че подписа е именно на това лице, както и дата и печат на МС. Излага се, че не са ангажирани доказателства за изх. № на доклада, от който е представена само първата страница, както и че е подписан от М.НА О.С.и В Н.Д.. Неправилно съдът е формирал изВ си въз основа на доказателства, представени от МОСВ спрямо което производството е било прекратено като недопустимо. Поддържа, че не е установено, че е налице съгласуване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата по реда на чл. 54, ал. 5 ЗА, което е въведено като изискване за законност на прекратяването. Вторият ответник ИАОС, конституиран по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК, не е релевирал възражения относно твърденията, че не е спазена процедурата по чл. 54, ал. 5 ЗАдм. Възраженията му са били единствено във връзка с връчването на заповедта. Излага съображения, че неоснователно, относно връчването на заповедта, СРС е кредитирал показанията на свидетелката на ответника М.. Неправилно СРС е приел, че ищцата е запозната със съдържанието на заповедта и е отказала да я получи, удостоверено с подписите на трима свидетели. Моли да се отмени решението като се уважат исковете. Претендира разноските за двете инстанции.

Въззиваемата страна Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано. Правилно СРС е приел, че с поставянето на резолюция „съгласен“ върху доклада на М.НА О.С.и В от министър – председателя е спазена процедурата по чл. 54, ал. 5 ЗАдм. Към датата на издаване и връчване на заповедта ищцата не е била в законен отпуск, като е била на работното си място.

Поддържа, че по отношение на основанието за прекратяване на договора по чл. 19 а ЗАдм. закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ не намира приложение. Моли да се потвърди изцяло решението, като претендира разноски за въззивното производство.

Вторият ответник - М.НА

О.С.и В (МОСВ), чрез представителя си, също е оспорил жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Настоящият състав намира, че този ответник неправилно е призоваван в производството, тъй като производството е било прекратено спрямо него с посоченото по - горе решение. Понеже решението не се оспорва от ищцата в тази част, то е влязло в сила по отношение на МОСВ и участието на този ответник във въззивното производство е безпредметно.

По изложените съображения въззивният състав не обсъжда доВ на ответника МОСВ срещу жалбата на ищцата, която се отнася само за исковете по чл. 344, ал. 1 КТ предявени срещу ИАОС, конституиран по реда на чл. 228, ал.

3 ГПК като втори ответник в производството пред СРС.

Съдът, като взе предвид доВ на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

По реда на проверката, уредена в чл.

269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доВ на страните. Съдът следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми. Решението е валидно и допустимо постановено.

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

От представения пред СРС трудов договор № 761/30.05.2017 г. се установява, че между ищцата К.Р. и М.НА О.С.и В е сключен трудов договор, на основание чл. 68, ал. 1, т. 4, чл. 90, ал. 3, чл. 70, ал. 1 КТ във вр. с чл. 19 а, ал. 1 от ЗАдм., по силата на който ищцата е назначена на длъжността „изпълнителен директор“ на „Изпълнителна агенция по околна среда", считано от 30.05.2017 г., за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс и със срок на изпитване шест месеца - до 30.11.2017 г.

В първото по делото заседание СРС е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за пълен работен месец преди прекратяване на договора - м. 01.2018 г., ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1 992 лв.

В съдебно заседание на 17.12.2018 г. е представена служебна бележка от Агенция по заетостта – ДБТ Сердика, клон Подуяне, че ищцата, и към датата на съдебното заседание, е регистрирана като безработна.

Относно пасивната материалноправна легитимация на ответника, настоящият състав споделя изВ на СРС, че в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТ е предвидено, че за длъжности, посочени в закон или в акт на Министерски съвет, трудовият договор се сключва от по - горестоящия спрямо работодателя орган. Според специалната разпоредба на чл. 54, ал. 5 от ЗАдм., договорът на изпълнителния директор се сключва от министъра, към който е създадена съответната изпълнителна агенция.

В същото време СРС е съобразил тълкуването дадено в т.

1 от ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/10 г. на ОСГК на ВКС, според което при договори, сключени при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, какъвто е процесния, по изричната разпоредба на закона, чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което се изпълнява съответната длъжност, на което се предоставя работната сила и където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. (в този смисъл решение № 263 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС)

В случая трудовото правоотношение на ищцата е възникнало въз основа на договор с М.НА О.С.и В, но работодател на ищцата, респективно надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, е предприятието, в което те я изпълнявала задълженията си - Изпълнителната агенция по околна среда, а не - горестоящият спрямо него орган – МОСВ.

Предвид даденото от ВКС разрешение на въпроса, настоящият състав споделя изВ на СРС, че надлежна страна по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, във връзка с законността на уволнението на ищцата е нейния работодател - Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

В исковата молба и в хода на производството ищцата основно е възразявала по връчването на заповедта за прекратяване при отказ, като е поддържала, че към този момент е била в разрешен от здравните органи отпуск поради временна нетрудоспособност.

Настоящият състав, както и СРС, намира за неоснователни възраженията на ищцата срещу надлежното връчване на заповедта за прекратяване на договора.

По делото се установява, че заповедта е връчена на ищцата при отказ на 22.02.2018 г., в 16. 00 ч., удостоверено с подписите на трима свидетели (т. е. по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Връчването по посочения начин се потвърждава и от показанията на свидетелката Л.М., началник отдел „Човешки ресурси“ в МОСВ, разпитана пред СРС. Въззивният съд намира, че показанията й са обективни по смисъла на чл. 172 ГПК и не противоречат на останалите доказателства по делото, поради което не е налице основание да не бъдат кредитирани.

Според свидетелката, посещението в ИАОС на 22.02.2018 г. е било с цел връчване на две заповеди на ищцата - за увеличаване на трудовото й възнаграждение и за прекратяване на трудовото й правоотношение. Понеже последната е отказала да удостовери получаването на копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, съдържанието на заповедта е сведено до знанието й. Връчването е удостоверено с изписване на три имена и подписи на трима свидетели върху заповедта и посочен час.

Отделно от изложеното, фактът че заповедта е сведена до знанието на ищцата се потвърждава от обстоятелството, че самата тя е представила копие от нея към исковата молба.

По възражението, че към момента на връчване на заповедта ищцата е била в разрешен отпуск, съдът констатира, че по делото не се установява, болничен лист № Е 20180152059/22.02.2018 г. да е бил доведен до знанието на работодателя към началото на работния ден на 22.02.2018 г.

По този въпрос СРС основателно отново е съобразил показанията на свидетелкатаМ.. От тях се установява, че ищцата е била на работното си място в деня на връчване на заповедта - 22.02.2018 г. (същата е била в служебна среща - към 15. 30 - 16. 00 ч.) и е изпълнявала служебните си задължения.

Свидетелката е заявила, че нито преди отиването в ИАОС, нито по време на връчване на заповедта, нито при запечатване на кабинета на ищцата, заедно със служители от агенцията, им е предоставена информация за болничен лист за временна неработоспособност с дата 22.02.2018 г.

Освен това, видно от писмо от МОСВ – ИАОС изх. № 2174/14.03.2018 г. болничен лист № Е 20180152059/22.02.2018 г. е предоставен в деловодството на ИАОС едва на 26.02.2018 г., като с писмо от 27.02.2018 г. е препратен на МОСВ. Този болничен лист, както и последващите, са оспорени по реда на ЗЗдр.

Предвид изложеното въззивният съд намира за неоснователен довода в жалбата, че процесната заповед не е можела да се връчи валидно на ищцата, защото е била в разрешен отпуск. Освен това, настоящият състав споделя изВ на СРС, че служител, чието трудово правоотношение е възникнало на основание разпоредбите на ЗАдм, не се ползува със закрила по смисъла на чл. 333 КТ.

(в този смисъл решение № 90 от 10.04.2017 г. по гр. д. № 3982/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

По съществото на спора касаещ законността на приложеното основание за прекратяване на договора - чл. 19 а, ал.

2 ЗАдм., вр. с чл. 54, ал. 5 ЗАдм. и във връзка с доВ на страните във въззивното производство, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19 а, ал. 2 от ЗАдм., правоотношенията със заместник -министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 ЗАдм. еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да се прекратят без предизвестие от органа, който ги назначава, по негова преценка. Според чл. 19, ал. 4, т. 3 ЗАдм. изпълнителните директори на изпълнителните агенции са органи на изпълнителната власт.

В случая е безспорно, че ищцата е заемала длъжността "Изпълнителен директор“ на ИАОС и е служител, който попада в приложното поле на чл. 19 а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 3 ЗА.

Анализа на посочените разпоредби показва, че трудовото правоотношение на изпълнителния директор на ИАОС може да бъде прекратено без предизвестие от органа, който го назначава, в случая от М.НА О.С.и В по целесъобразност и по негова преценка. Тази преценка е субективна и не подлежи на съдебен контрол, както приема и СРС. (в този смисъл решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 3433/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и т. н.).