Решение № 2669 от 30.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2669 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20251100504572 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на жалба с вх.№11258/04.02.2025г. на ЧСИ М. П., подадена от длъжника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:203374133, с адрес гр. София. бул. ****, чрез процесуален представител - юрисконсулт Е.Ц., срещу Постановление за разноски с изх. № 2871/15.01.2025г. на ЧСИ М. П., с което е намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 1000.00 лв. на 500,00 лв.

В жалбата се твърди, че в срок е подал възражение, с което е искал размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер от 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело, което не е уважено. Вместо това в определеното адвокатско възнаграждение от 500лв. включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата - за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Възразява, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява под никаква форма действителната правна или фактическа сложност.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК ответникът по частната жалба не е изразил становище по същата.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като обосновава дължимост на претендираното адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК.

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното ИД №5181/2024г. на ЧСИ М. П. е образувано на 20.12.2024г. по молба на взискателя У.М.У., въз основа на изпълнителен лист от 09.10.2024г., издаден по гр. д.

№675/2023г. на РС-Тетевен, с който длъжникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъден да 1 заплати на взискателя направени разноски в общ размер от 1250лв.

Към молбата на взискателя и приложен и договор за правна защита и съдействие от 08.11.2024г., сключен от взискателя с адв.В., видно от който взискателят е направил разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело.

На 02.01.2025г. е изпратена ПДИ до длъжника,с което същият е уведомен, че дължи на взискателя общо сумата от 2568лв., от които сумата от 1000лв. разноски за адвокатско възнаграждение по ИД.

ПДИ е връчена на длъжника на 03.01.2025г., като на 06.01.2025г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 2568лв.

С Възражение от 06.01.2025г. длъжникът е искал размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер от 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело.

С Постановление с изх. № 2871/15.01.2025г. на ЧСИ М. П. е намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 1000.00 лв. на 500,00 лв.

Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК), съдът намира, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5

ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл.36 ЗА размер.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 НВАР за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.

Настоящият състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от НВАР, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство не са извършвани такива.

В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело от процесуалният представител на взискателя, не са извършвани други изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се отличава с фактическа и правна сложност.

Установява се, че длъжниктъ е превел дължимата сума в срока за доброволно изпълнение.

Посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателя представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е 2 основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която е поискан идентичен изпълнителен способ не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

По изложените съображения настоящият състав приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 200лв.

Настоящият съдебен състав намира, че общото правило за дължимост на разноски в производството по чл.435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следва да бъде разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски "в процеса относно разноските". Аналогично на производството по чл.248 ГПК, което има несамостоятелен характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в производството по обжалване постановлението за разноски на ЧСИ самостоятелни разноски на страните не се дължат. В това несамостоятелно производство само се изменя или допълва решението в частта за разноските /постановлението за разноските/ при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е образуваното пред настоящия съд частно гражданско производство. В този смисъл е установената по приложението на чл.248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.

№2845/2018г. на ВКС, IV ГО; Определение №254/05.08.2020г. по ч.т.д.№810/2020г. на ВКС, І ТО; и др./.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба вх.№11258/04.02.2025г. на ЧСИ М. П., подадена от длъжника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:203374133, с адрес гр. София. бул. ****, чрез процесуален представител - юрисконсулт Е.Ц., Постановление за разноски с изх. № 2871/15.01.2025г. на ЧСИ М. П., с което са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над дължимите разноски от 200,00лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК, размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по ИД №5181/2024г. на ЧСИ М. П. от 500,00лв. до дължимата сума от 200,00лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4, изр. второ ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4