Решение № 608 от 10.03.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 608 Година

2020, 10.03. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав на 29.01.2020 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

Секретар:СЪБИНА СТОЙКОВА при присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3321 по описа за 2019 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Ищецът Л.С.Т., с адрес ***, чрез адв.

В.С., е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт, за периода от 08.07.2014г. до 29.10.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор –Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“/, лоши хигиенни условия в килиите/наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, течове от тавана, мухъл по стените/, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите, неназначаването на лицето на работа, както и непредоставяне на необходимите му лекарства за сърдечна недостатъчност и задух, от които заболявания лицето страда, с което се презюмира нарушаване правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. В уточняваща молба от 10.12.2019г. се твърди и че не се води от психолози и педагози ефикасна индивидуална работа с ищеца, като се прави позоваване на решение по дело „Х. И Т. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“ на ЕСПЧ от 08.07.2014г.

Ответникът – Главна Дирекция

“Изпълнение на наказанията” - София счита така предявената претенция за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

От постъпило

Становище Рег.№8245/11.11.2019г. от Затвор – Пловдив

/л.20-22/ се установява, че в това пенетенциарно заведение, а и в цялата система на ГД“ИН“ няма официален документ, който да води отчетност за броя на л. св. по спални помещения, няма и такава бланка, която се зарежда от ГД“ИН“ – София. Единственият документ, който се изготвя от дежурен главен надзирател е „Сведение за разпределение и движение на л.св.“, което се изпраща след изготвянето му ежедневно в ГД“ИН“, като предоставената на съда информация е обобщена и е по наличен брой в самите групи. Съгласно Заповед №Л-3175/ 29.06.2017г. на Главния Директор на ГД“ИН“, утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, „Сведение за вечерна проверка на лишените от свобода“ с индекс ТС-НОД-12“ се съхранява три години, откъдето може да се проследи исканата информация и на практика съдържа търсените данни.

От предоставената справка се установява, че Т. *** последователно е пребивавал в следните спални помещения :

- в периода 08.07.2014г. – 19.11.2015г. включително е настанен в Изолатор №7, с площ без санитарен възел 9,97 кв.м., разполагащ с тоалетна със седало, с капацитет за настаняване 1 л.св. и фактически настанен в изолатора 1 л.св., един брой прозорец в изолатора с размери 0,93/1,20м;

- в периода

20.11.2015г. – 26.11.2015г. включително е настанен в Изолатор №8, с площ без санитарен възел 11,50 кв.м., разполагащ с тоалетна със седало, с капацитет за настаняване 1 л.св. и фактически настанен в изолатора 1 л.св., един брой прозорец с размери 0,95/1,17м;

- в периода

27.11.2015г. – 09.06.2016г. включително е настанен в Изолатор №7, с площ без санитарен възел 9,97 кв.м., разполагащ с тоалетна със седало, с капацитет за настаняване 1 л.св. и фактически настанен в изолатора 1 л.св., един брой прозорец в изолатора с размери 0,93/1,20м;

- в периода

10.06.2016г. – 03.11.2016г. включително е настанен във Втори пост, разполагащ с 12 бр. помещения, в 82 стая с площ без санитарен възел 56,09 кв.м. и два отваряеми прозореца с размери 0,65/1,15м. и 1,20/1,15 м., разполагаща със санитарен възел с площ от 2,71 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0,40/1,17м., като при капацитет за настаняване на л.св. на поста 76, фактически са били настанени 122 л.св., или за този период се установява, че ищецът е разполагал с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ;

- в периода 04.11.2016г. – 29.10.2019г. включително е настанен във Втори пост, разполагащ с 12 бр. помещения, в 80 стая с площ без санитарен възел 27,69 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0,98/1,17м., разполагаща със санитарен възел с площ от 5,17 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0,95/ 1,17 м., като при капацитет за настаняване на л.св. на поста 76, фактически са били настанени 82 л.св., или за този период също се установява, че ищецът е разполагал с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ.

Посочва се в становището и че всеки изолатор е обзаведен стандартно с легло с размери 90/180см, шкаф 45/50см. и маса, има течаща вода и обособен санитарен възел, като проветряването на изолаторите се извършва от доживотно осъдените, а и никога не е имало проблем изолаторите да бъдат проветрявани. По отношение на спалните помещения се сочи, че всяко едно от тях е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки л.св. с размери: легла – 90/180 см. и шкафове – 45/50 см., има течаща вода и санитарен възел, като в спалното помещение л.св. имат достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Освен това, Затвор – Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в килията, а и никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. На доживотно осъдения Т. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно приложен график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група/л.23/. За периода, в който ищецът е бил в зоната за засилен надзор и охрана, практически не е било възможно да бъде изведен на работа, но след извеждането му в общото помещение на Втори пост и преминаване на адаптационния период, същият е бил назначен на работа в затворническата кухня, като там е работил от 04.10.2016г. до 27.07.2017г., когато е бил спрян от работа, поради провинение, а след 27.07.2017г. до настоящия момент не е подавал молби за работа. В тази връзка се посочва и че в Затвор – Пловдив няма практика да се предлага работа на конкретен л.св., като на основание чл.164 ППЗИНЗС работните места се обявяват на общодостъпни места, обособени на всички постове и в зависимост от изискванията за правоспособност, квалификация и здравословен статус на л.св. кандидати за работа, Комисията по чл.35 ЗИНЗС определя кои л.св. могат да работят.

Представено е също така и Становище от техник строителство и архитектура в Затвор – Пловдив, в което се посочва, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Л.Т. – 01.07.2014г. – 30.10.2019г. в Затвор - Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода, но се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителните тела, като не се допуска да има счупени прозорци, като същите се подменят своевременно. Сочи се също така, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения, дограмата е подменена с нова /ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените от свобода, а със собствени сили/лишени от свобода, назначени като строители по щата на домакините/ и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГД“ИН“, се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки предвид и старата материална база/л.25/.

Становище е приложено и от Гл. инспектор П.Х.– Началник сектор „ФЛКР“ в Затвор – Пловдив, от което се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Т.

08.07.2014г. – 30.10.2019г. Затвор – Пловдив няма сключени договори за ДДД обработки. От месец март 2017г. има централно сключен договор от ГД“ИН“ за всички поделения с „ДДД 1“ООД гр.София, а в Затвор – Пловдив са се извършвали три пъти годишно ДДД обработки от фирма, която е оторизирана с тази дейност – през три до четири месеца, като при възникнала спешна необходимост, се извършва и извънредна обработка/л.24/.

По делото е приложена и Докладна записка Рег. №8245/22.11.2019г. от д-р Р.Д., с която е предоставено копие на медицинското досие на Т./л.29 и сл./. Констатира се от приложените амбулаторни листове, че на лицето периодично са провеждани прегледи, извършвани са лабораторни изследвания и са назначавани терапии, в т.ч. изписвани лекарства за основното заболяване на ищеца – есенциална/първична/ хипертония, както и за придружаващите такива.

По делото е разпитан като свидетел Т.Д.Т., който заявява, че познава ищеца от 6 години, а от няколкото месеца са в една килия, която е с размери от 20 кв.м., в която са настанени 7 л.св., като килията разполага с легла – вишки и единични, като свидетелят е на вишка, а ищецът на единично легло, но в предишен период в килията на ищеца са пребивавали 8-9-10 л.св. По отношение на хигиената заявява, че същата е много зле, не се осигуряват никакви препарати, а само по един сапун месечно, като самите л.св. чистят килиите, има хлебарки и дървеници, въпреки периодичното пръскане, а преди две-три години е имало и мишки, но към момента такива няма. Твърди, че балатумът в килията е изпокъсан, стените не са измазани, има дупки по земята, има мухъл по стените, прозорецът е ПВЦ, но не се затваря, тъй като е счупен, има отопление, но същото се спира в 21 часа и сутрин в 6 часа се пуска отново, има спортна зала, но тъй като е за целия отряд, който се състои от около 100 л.св., на практика няма как всички да я ползват. Сочи, че в Затвор – гр.Пловдив има двама психолози, но никой не се занимава с л.св. Впоследствие обаче, свидетелят заявява, че когато затворник иска, ходи при психолога. По идентичен начин стои въпросът и с ходенето на лекар, като по отношение на ищеца твърди, че същият ходи на лекар, тъй като има някакви проблеми, на какви са точно, не знае. По отношение работата в Затвор – Пловдив заявява, че по принцип става трудно започването, тъй като затворниците са много, но ищецът е работил в столовата, като в момента не работи, но не знае каква е причината за това.

Като свидетел, воден от ответника, е разпитан и К.М.С. – Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, който преди две години е отговарял и за психологическата дейност в Затвор – Пловдив. Същият заявява, че познава ищеца от 2012г. и на него не е споделял да има нужда от психологически услуги, в т.ч. и за психологически проблеми през целия исков период. Твърди, че за всеки един коридор отговарят двама социални работника и един психолог, като л.св., които имат нужда от среща с психолог, подават молба и се срещат с него. Освен това, в стаята на инспекторите има прозорец с изглед към мястото за престой на открито и по този начин всеки един л.св. през това време/1 час/ може безпрепятствено да контактува с всеки инспектор, като за доживотните е по-добро положението, тъй като са само 8 на брой и могат да се срещат с инспекторите, когато пожелаят.

Конкретно ищецът е искал и е имал срещи с психолог в периода 2014-2019г., в т.ч. и със свидетеля, като са провеждани много социални мероприятия и индивидуални дейности, включително през 2016г. е издадена негова книга, което е осъществено със съдействието на Сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, като лично свидетелят е осигурил на Т. пишещата машина, с която да набере текста. Заявява също така, че по принцип осъдените на „доживотен затвор“ изтърпяват наказанията си при специален режим и след 5 години по новия закон, е възможно замяна на режима, което е било сторено и по отношение на ищеца и същият е бил изведен с останалите лишени от свобода, като след периода на адаптация, тъй като дълго време е бил сам, е направена преценка, че е добре и му е предоставена работа в затворническата столова, но след негови проявления и забавяне изпълнение на задачите от страна на ищеца и други л.св., е направена преценка да бъде спрян от работа, но това не означава, че не може да започне работа отново, като за целта е необходимо подаването на молба, каквато обаче, ищецът не е подал. Сочи, че в Затвор – гр.Пловдив има работа, като от общо 450 л.св., 150-200 работят, като фактът, че ищецът е осъден на „доживотен затвор“, не означава, че трябва да работи в по-централната част на затвора. Отделно от това, според свидетеля, Т. не се третира като доживотно осъден, а като част от всички лишени от свобода, в т.ч. може да участва в мероприятия, като през исковия период, вкл. и към настоящия момент е участвал в различни сбирки на неправителствени и религиозни организации, участва в курсове по катехизис.