Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1643 от 19.06.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 512/2026
Вид
Определение № 1643
Подписан
19.06.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Ивайло Христов Родопски, Николай Светлинов Василев, Катерина Въткова Ненова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1643 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500512 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Т. Г. срещу определение № 123 от 14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд Пирдоп, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от такси и разноски по предявените от нея искове. Излага доводи за неправилност на определението и иска неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Твърди, че не разполага със средства за заплащане на дължимата такса за производството с оглед получаваните от нея нетни доходи и семейно положение. Твърди още, че има множество кредитни задължения с вноски от над 1500 евро на месец. Излага съображения, че невъзможността да заплати дължимите съдебни такси би я лишило от възможността да защити правата си като потребител.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Л.

Т. Г., с която е предявила срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № .......... от ......... г., сключен между ищцата и ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като противоречащ на закона, както и иск с правно основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 748,32 евро като получена без основание по договора за кредит.

В исковата молба е направено искане по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски по делото поради липса на 1 достатъчно средства. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че ищцата е неомъжена, страда от заболяване, което налага допълнителни разходи от 100 евро месечно, има месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната. Ищцата е декларирала, че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии или наеми и хонорари.

Декларирала е още, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, както и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица. В декларацията е посочила още, че се грижи за своята майка, която е на 93 г. и страда от заболяване, което налага допълнителни разходи в размер на 200 евро месечно.

С разпореждане № 262 от 12.02.2026 г. първоинстанционният съд е извършил справка в НАП относно регистрирани трудови договори на ищцата, от което се е установило, че тя работи на длъжност продавач-консултант по безсрочен трудов договор при работодател „Симона-2000БГ“ ЕООД. От допълнителна справка е установено, че през 2025 г. ищцата е получила осигурителен доход в общ размер на 12 217,97 лева за цялата година, а размера на основното й трудово възнаграждение е 550,67 евро. Ищцата не е декларирала доходи, различни от трудовите.

С разпореждане № 720 от 27.03.2026 г. първоинстанционният съд е дал допълнителни указания на молителката, във връзка с депозираната молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, да представи доказателства за посочените в горната разпоредба обстоятелства.

С молба от 01.04.2026 г. ищцата е представила доказателство, че пенсията на Р. С. М., която твърди да е нейна майка, е в размер на 518,69 евро.

При направена справка в регистрите на съда в Районен съд - Пирдоп има образувани и висящи 3 броя граждански дела с ищец Л. Т. Г. и ответници търговски дружества - кредитори, с предмет обявяване за нищожни на договори за потребителски кредит.

При така декларираните данни районният съд е счел молбата на ищеца за неоснователна, тъй като Л. Т. Г. е в активна трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние, а от декларираните данни за материалните й възможности може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса, доколкото получава трудово възнаграждение.

От извършените от въззивния съд справки в ОДМВР-София, Агенция по вписванията, НОИ, НАП не се установява молителката да разполага с други доходи или имущество извън декларираното. От справката в Агенция по вписванията е видно, че ищцата е придобила през 2000 г. 4/6 ид.ч. от дворно място с къща в гр. Пирдоп. Установява се, че молителката е сключила трудов договор № ....... от .......... г. с община Пирдоп за изпълнение на длъжността „социален асистент“ при основно месечно трудово възнаграждение от 280 евро.

С оглед установените данни въззивният съд не споделя изводите на 2 първоинстанционния съд.

По отношение на въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която при направено такова искане съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса. В случая с оглед посочената от ищеца по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ГПК цена на предявените облигационни искове, размерът на държавната такса е 133,22 евро, който, съпоставен с декларираната месечна стойност на трудовия доход на ищцата, би създал значителни затруднения в заплащането му.

Същевременно декларираното имуществено състояние на молителката е такова, че не би могло да се очаква осигуряване на допълнителни доходи.

Отделно следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че молителката се грижи и за своята възрастна майка, която макар и да получава пенсия в размер на 518,69 евро има и съответни разходи за лечение.

Така, съпоставяйки размера на дължимата държавна такса и месечния доход на семейството на молителката, както и отчитайки данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2025 г. относно общия среден разход на лице от домакинство /1 637.55 евро на тримесечие, т. е. 545,85 евро на месец/, както и определения от Министерски съвет размер на линията на бедност за 2026 г. от 390,63 евро/, настоящият съдебен състав счита, че заплащането на дължимата държавна такса и разноски за производството би създало значителни затруднения за ищцата.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищцата е страна по още три съдебни съдебни производства срещу кредитни институции, по които също би могла да дължи държавни такси при евентуален отказ от освобождаване. В своята съвкупност тези разходи биха могли съществено да затруднят упражняването на правото на достъп до съд и на ефективна съдебна защита.

При така установените обстоятелства съдът намира, че към момента на произнасянето ищцата се намира в затруднено материално положение, което не позволява без значителни затруднения да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото за защита на претендираните от нея права като потребител.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ищцата бъде освободена от заплащането на държавната такса и разноските по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 123 от 14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Л. Т. Г. с ЕГН ********** от заплащане на дължимите за производството по гр. д. № 194/2026 г. по описа на Районен съд - Пирдоп държавни такси и разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4