Решение № 69 от 20.11.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 358/2025
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ, ПЕТЯ ЙОРДАНОВА КОТЕВА
Други актове по делото
- Протокол № 321 от 30.09.2025 · БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ, ПЕТЯ ЙОРДАНОВА КОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Перник, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
ПЕТЯ Й. КОТЕВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251700600358 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимия О. А. Д. срещу присъда № 20 от 15.05.2025 г., постановена по н.ч.х.д. № 1631/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
С посочената присъда подсъдимият О. А. Д. е признат за виновен в това, че на 31.05.2023 г. в гр.***, кв.„***“, на тротоара между магазин „***“ и офиса на мобилен оператор „***“, на ул. „***“ публично нанесъл обида на Н.
А. П. с думите „тъпанари с униформи” - престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, от НК, поради което и на основание чл. 148, ал. 1 т. 1, вр.чл. 146, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата в размер на 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на нанесената му обида, ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния му размер от 1500 лева е отхвърлен. Подсъдимият е осъден да заплати и сторените от частния тъжител разноски по делото. В посочената въззивна жалба се развиват оплаквания за неправилност на присъдата. Сочи се, че присъдата е немотивирана, тъй като 1 по делото не са налице никакви доказателства, касаещи престъпна дейност от страна на Д.. Иска се първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В законоустановения срок не е постъпило становище от страна на частния тъжител Н. А. П..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия излага съображения в подкрепа на депозираната жалба, като сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че тъжбата страда от пороци, поради което поради което съдът не е следвало да дава ход на същата.
Представителят на частния тъжители моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод относно виновността на подсъдимия. Пледира за потвърждаване на присъдата както в наказателно-правната, така и в гражданско-правната й част. Посочва, че съдът правилно и в съответствие с доказателствената маса по делото е установил, че подсъдимият е виновен.
Претендира се заплащане на разноски в настоящото производство.
Пернишкият окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество. След като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, въззивният съд установи следното:
Съдът намира доводите във въззивната жалба, че тъжбата не отговаря на изискванията на процесуалния закон и не е следвало да й се дава хода, за неоснователни. Тъжбата е писмена и съдържа необходимите данни за подателя си. Макар първоначално да не е съдържала ЕГН на лицето, срещу което се подава, тази нередовност е отстранена след снабдяване на тъжителя със съдебно удостоверение за установяване на това обстоятелство. Вярно е, че в тъжбата се е съдържала неяснота относно дата на извършване на деянието – 29.05.2023г. или 31.05.2023г. – тази нередовност също е отстранена от тъжителя след дадени указания от съда, като същият е уточнил, че се касае за деяние на 31.05.2023г. Детайлно е посочено и мястото на извършване на деянието - гр.***, кв.„***“, на тротоара между магазин „***“ и офиса на мобилен оператор „***“, на ул. „***“. Става ясно и кое е обвиненото лице и кое е пострадалото, както и с какви думи и в каква обстановка се твърди да е извършено престъплението – подсъдимият в присъствието на три неустановени лица по делото, нарекъл тъжителя и св. С. „тъпанари с униформи“. Следователно, тъжителят е описал всички обстоятелства, нужни, за да бъде направен извод за редовност на тъжбата. Същата е подписана и е представен документ за внесена държавна такса. Спазен е и 6-месечният срок по чл. 81, ал.3 НПК, тъй като деянието се твърди да е извършено на 31.05.2023г., а тъжбата е подадена на 03.10.2023г. Следователно, правилно е даден ход на същата.
От фактическа страна се установява, че частният тъжител Н. А. П. е 2 служител в РДПБЗН – *** на длъжност „старши инспектор“. Във връзка с провеждане на тренировка със сиренната система, чрез акустичен сигнал „Въздушна опасност“ за предстоящото отбелязване на датата 02.06.2023 г. била издадена заповед от 29.05.2023 г. от директора на РДПБЗН-Перник за сформиране на оперативна група за извършване на тренировката. Съгласно изготвеният списък, частният тъжител, заедно със св. Н. С., били разпределени да посетят обект ГПЧ „***“ в кв. ***, гр.***.
В изпълнение на своите служебни задължения на 31.05.2023 г. частният тъжител и колегата му се отправили към мястото на проверката със служебен автомобил, облечени в служебните си униформи. Около 10,00 ч. били в района на училище ГПЧ „***“ в кв.***. Поради частично затваряне на пътното платно на ул. „***“, частният тъжител и колегата му взели решение да паркират служебния автомобил между магазин „***“ и офис на мобилен оператор „***“, като автомобилът заемал част от тротоара на това място.
Докато св. С. паркирал автомобила, П. изчаквал на тротоара в непосредствена близост.
В това време покрай П. преминавал подсъдимият О. Д., който провокиран от неправилно паркиралия автомобил изразил бурно неодобрението си, като възкликнал „Па вие по-добре паркирайте у магазино“ и започнал да го ругае. Св. С. се приближил и се опитал да успокои подс. Д., но същият се обърнал към тъжителя и св. С. и изрекъл думите „тъпанари с униформи“. Това се случило в присъствието на продавачката в магазина и още две жени, неустановени по делото. След това подсъдимият се насочил към близкия банкомат. Тогава частният тъжител извадил мобилният си телефон и го насочил към подсъдимия. Последният се подразнил, направил му забележка да спре да го снима и на свой ред извадил телефона си и снимал неправилно паркираният автомобил, наред с тъжителя. След това подсъдимият си тръгнал, а тъжителят и св. С. продължили да изпълняват служебните си задължения.
Минути след разразилата се ситуация подс. Д. подал сигнал пред ЕЕН 112, касаещ автомобил на РДПБЗН, който бил спрял неправилно, като в резултат на направена от него забележка, служителят се обърнал с думите “наглец, ще си спирам, както си искам“. В същия ден подсъдимият депозирал жалба до 02 РУ Перник, в която посочил, че тъжителят П. му казал „Ей, келеш, ти ли ще ми казваш как да паркирам?“ Били извършени две проверки срещу тъжителя за евентуално извършено дисциплинарно нарушение в качеството му на служител, като и двете проверки завършили с констатации за липса на нарушение от страна на П..
В резултат на случилото се тъжителят П. променил значително поведението си, като започнал да избягва носенето на униформа извън службата и извън времето на работа, видимо бил притеснен и потиснат.
Районният съд е подложил на анализ събраните по делото доказателства, като изводите му се споделят от настоящия състав. Правилно съдът е ценил показанията на св. С., който е бил очевидец на деянието – именно показанията на този свидетел са основният източник на информация по делото – кога, къде, между кои лица, в каква обстановка и с какви изрази е извършено 3 престъплението. Затова и доводът във въззивната жалба, че изводите на съда са произволни и не се подкрепят от доказателствата по делото, е неоснователен. Съдът кредитира показанията на св. С., тъй като, освен че същите са логични и подробни, не се опровергават от тези на свидетеля очевидец на защитата – Р.Д.. Последният единствено заявява, че не е чул подсъдимият да изрича обидни думи. Показанията на този свидетел са лаконични и нелогични, тъй като същият споделя за спомените си от случая, като започва от момента, в който тъжителят насочил телефона си, за да заснеме подсъдимия, пропускайки развилата се ситуация преди това.
Възможно е свидетелят да е действал по този начин поради това, че не е присъствал на цялата ситуация, спомените му са избледнели, съзнателно е укрил истината или поради други обстоятелства. Твърденията в тъжбата се подкрепят освен от показанията на св. С., още и от тези на св. И., който дава информация и относно емоционалното състоянието на тъжителя в резултат от случилото се.
Първоинстанционният съд правилно е приел за недостоверни обясненията на подсъдимия Д. в частта, в която отрича да е изричал думите „тъпанари с униформи“. Освен че не кореспондират с останалите доказателства по делото, същите са нелогични – подсъдимият твърди, че просто е направил забележка на служителите, че така не се паркира, след което тъжителят се обърнал към него, като му казал „келеш, ти ли ще ми казваш къде да паркирам?“, след което го проследил до банкомата и започнал да го снима. Липсва житейска логика тъжителят да започне да снима лице, което просто му е направило забележка, ако същият не е имал намерение да повдигне обвинение срещу него и затова да му е било нужно доказателство за идентичността на лицето, което го е обидило. Затова съдът счита изложеното от подсъдимия за защитна версия. Твърденията на подсъдимия, че тъжителят го е нарекъл „келеш“, не се подкрепят от доказателствата по делото – първо, никой друг свидетел не посочва такова обстоятелство, а освен това от изслушания аудиофайл от обаждането на подсъдимия на ЕЕН 112, става явно, че в този разговор, осъществил се непосредствено след събитието, същият заявява, че е бил обиден с друга дума – „наглец“. Дори и обаче да беше използвана същата обидна квалификация, съдът нямаше да приеме, че тъжителят е нанесъл обида на подсъдимия, тъй като твърденията на последния не са подкрепени от никакъв друг годен доказателствен източник.
При тази фактическа обстановка съдът правилно е квалифицирал деянието като обида, нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, от НК.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да измени обществената им оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. При обидата по чл. 146 НК деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел (решение №93/22.05.2013г. по н. д.
4
№163/2013г. на ВКС, ІІІ н. о. ) Критерият, въз основа на който се извършва преценка дали употребените от дееца изрази и извършените от него действия са с обидно съдържание, е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя противоречи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване.
От обективна страна престъплението е извършено чрез казване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. На база общоприетите морални и обществени разбирания за човешко общуване и отношение към останалите членове на обществото, съдът счита, че изразът „тъпанари с униформи“ представлява субективна негативна и унижаваща оценка на подсъдимия за личността на тъжителя, която цели да засегне честта и достойнството му.
Обидата е възприета пряко от пострадалия, като инкриминираните изрази са изречени на публично място - на улицата пред търговски обекти, в светлата част на деня, в присъствието на още четири лица, поради което и стореното от Д. на процесната дата се субсумира именно под квалифицирания състав на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/948ae66e-758a-4d6c-87a9-6fa43fc469c6