Решение № 164 от 20.02.2023, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1234/2022
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 20.02.2023
- Състав
- Даниел Нинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Видин, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниел Н. Д. при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело № 20221320101234 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на Л. Д. Л. с ЕГН ********** от *********************, с която против Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 е предявила искове с правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че за времето от 19.07.2019 г. до 31.12.2021 г. е работил като полицай в ОДЧ - ГПУ Брегово при РДГП - Драгоман. През целия исков период е осъществявал дейността си по служебното правоотношение с МВР на сменен режим на работа, по утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия при 12/24 часови смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Дадените от него нощни дежурства на месец са средно 7 или 8. За положения нощен труд, ответникът му е заплащал единствено добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час.
Сочи, че за времевия период от 22 ч. на текущия ден до 06:00 ч. на следващия ден е полагал нощен труд, който не му е заплащан за такъв. Към основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на 1 дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли положения нощен труд по коефициент 0,143.
Поддържа, че след отмяната на Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014 г., по силата на чл. 31, ал. 2, от която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд от държавните служители в МВР между 22:00часа и 06:00 часа се умножава по коефициент 0,143, е налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно, следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.
ДВ от 26.01.2007 г., в чл. 9, ал. 2, в която е предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно време. Твърди се, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.
Излага че, положеният нощен труд от него по месеци е приблизително:
07.2019 г. – 56 часа; 08.2019 г. – отпуск; 09.2019 г. – 56 часа; 10.2019 г. – 56 часа; 11.2019г. – 56 часа; 12.2019 г. – 56 часа; 01.2020 г. – 56 часа; 02.2020 г.
– 40 часа; 03.2020 г. – 56 часа; 04.2020 г. – отпуск; 05.2020 г. – 56 часа;
06.2020 г. – 56 часа; 07.2020 г. – 56 часа; 08.2020 г. – 56 часа; 09.2020 г. – 56 часа; 10.2020 г. – 56 часа; 11.2020 г. – 56 часа; 12.2020 г. – 56 часа; 01.2021 г.
– 56 часа; 02.2021 г. – 40 часа; 03.2021 г. – 56 часа; 04.2021 г. – 56 часа;
05.2021 г. – 56 часа; 06.2021 г. – 56 часа; 07.2021 г. – 56 часа; 08.2021 г. – отпуск; 09.2021 г. – 56 часа; 10.2021 г. – 56 часа; 11.2021 г. – 56 часа; 12.2021 г. – 54 часа.
Твърди, че общо положеният от него нощен труд за целия исков период е в размер на 1512 часа. При коефициент 1,143 по НСОРЗ се равнява на 1728 часа, от които, след приспадането на 1512 часа, се получава общо извънреден труд в размер на 216 часа, за които счита, че му се дължи общо 1000,00 лева или по 6,95 лева на час извънреден труд, формиран от дължимото му се трудово възнаграждение, с получено допълнително възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд.
Сочи, че по отношение на претенцията му за заплащане на обезщетение за забава в общ размер от 100,00 лева, същото претендира върху главниците по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последният ден от месеца, следващ този за тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането, съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входяване на исковата молба.
В първото по делото заседание ищецът е оттеглил частично исковите си претенции за главницата и лихвата, а именно за периода от 11.07.2020 г. до 31.12.2021 г. След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 700.98 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.07.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното 2 работно време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /27.06.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 160.88 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта на задълженията до 27.06.2022 година.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника. Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от 19.07.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като се представени справки за трудовото възнаграждение на ищеца.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът на отработените часове нощен труд от ищеца през периода от 19.07.2019 г. до 10.07.2020 г. съобразно общия брой на отработените от него дежурства в този период е 576 ч/ч нощен труд, а размерът на действително положения „извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания период, съобразно общия брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени с коефициент 1.143 е 82 ч/ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 700.98 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период от 19.07.2019 г. до 10.07.2020 г., считано от момента на възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на иска 3 възлиза на 160.88 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период.
Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.
В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, 4 като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или в случая коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.