Решение № 685 от 19.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500732 по описа за 2024 година

С Решение № 728/29.04.2024г. по гр.дело № 2827/2023г. по описа на РСВелико Търново, съдът е осъдил „Д.“АД, ЕИК ., със седалище гр.С., бул."К. А.

Д.“ № . да заплати на С. С. С. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул.“В. П.“ № ... сумата от 6 753,59 лв. /шест хиляди седемстотин петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за настъпила трайна неработоспособност в резултат на заболяване, дължимо по договор за обществена поръчка №ВСС-14770/06.11.2017г. с предмет застраховане чрез групова застраховка „Злополука“, сключен с „Д.“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2021г до окончателното изплащане, както и сумата от общо 423,34 лв./четиристотин двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Д.- адвокат от ВТАК, личен № в ЕРАРБ 1500037750, с адрес гр.В.Т., ул.“В.“ № .., пълномощник на С. С. С. с ЕГН **********-ищец по гр.дело №2827/2023г. по описа на ВТРС сумата от 976 лв. /деветстотин седемдесет и шест лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

Против решението е подадена въззивна жалба от „Д.“ АД чрез пълномощника юрисконсулт М. М.. С определение № 1372 /26.6.2024г. по същото дело, съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК на „Д.“ АД за изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение. Постъпила е частна жалба против това определение от „Д.“ АД .

1

Съдът след като извърши проверка на възизвната и частната жалби против решението и определението, намира че същите са подадени в срок от легитимирана страна, отговарят на изискванията за редовност.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК, като е постъпил отговор на въззивната жалба и на въззивната частна жалба от С. С., чрез адв. Д. Д., с които счита атакуваното решение и определение за правилно и законосъобразно. Излагайки подробни съображения за това, моли съда да остави без уважение въззивната жалба и въззивната частна жалба и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.405 от КЗ вр. чл.394 от КЗ.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата работи на длъжност „Следовател“ в ОСО при ВТОП. Сочи се, че през месец октомври 2020г. ищцата е диагностицирана със заболяване „карцином на дясна млечна жлеза“ и в тази връзка следоперативно е проведено лечение-химиотерапии, лъчетерапия, ендокринна терапия в МБАЛ „Н.“ гр.С. за периоди, посочени в исковата молба. Ищцата заявява, че е ползвала отпуск по болест в максимално допустимия размер от 360 дни, за времето от 01.10.2020г.-25.09.2021г.вкл.

Сочи се, че с Експертно решене на ТЕЛК от 30.09.2021г. на ищцата е определена 80% трайно намалена работоспособност за срок от две години, влязло в сила на 25.10.2021г. На следващо място в исковата молба се излагат твърдения, че на 06.11.2017г. между ВСС в качеството възложител и „Д.”АД в качеството изпълнител е сключен Договор за обществена поръчка №ВСС14770/06.11.2017г. за групова застраховка „Злополука“ на действащи магистрати и съдебни служители, като срокът на действие на договора е 01.01.2018г.-31.12.2020г. Сочи се, че в раздел II т.2.2 на договора е предвидено покриването от страна на изпълнителя на допълнителни рискове, сред които „трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване“, настъпила в срока на действие на договора и установена с решение на ТЕЛК или ЗМК на застрахователя. Ищцата заявява, че от страна на посочения застраховател, по образувана пред него застрахователна преписка й били изплатени сумата 636,41лв. на 28.01.2021г. за извършени от нея медицински разноски, а на 10.11.2021г. по банковата й сметка постъпила сумата 2 210лв. от застрахователя във връзка със заявена претенция за обезщетение за временна неработоспособност от заболяване след 8-я и над 180 дни, по представени болнични листи. Ищцата заявява, че застрахователят отказал изплащане на обезщетение за трайна неработоспособност, с мотив, че същата следва да е настъпила в срока на действие на договора. В исковата молба на следващо място се твърди, че на 16.09.2021г. между ВСС в качеството възложител и „Ж.“АД в качеството изпълнител е сключен договор за обществена поръчка 2

№ВСС13165/16.09.2021г. с предмет групова застраховка „Злополука“ за магистрати и съдебни служители.На 12.10.2021г. ищцата подала претенция до този застраховател за изплащане на обезщетение за трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяването й, но получила отказ, с аргумент, че съгласно т.10.11 на раздел „Изключени рискове“, застрахователните рискове не се покриват в случаите, когато събитието е причинено в резултата на съществуващи преди договора състояния, вкл. хронични заболявания и други, диагностицирани преди сключването на договора. Ищцата счита, че застрахователно обезщетение за настъпила трайна неработоспособност следва да изплати „Д.”АД, предвид на това, че в чл.7.3 от договора е предвидено, че застрахователят е длъжен да изплати обезщетение за ТНР, настъпила в срока на действие на договора и установена с експертно решение на ТЕЛК, независимо от датата на издаване на решението. Ищцата сочи, че в договора е предвиден застрахователен лимит 12000 лв. на едно застраховано лице при настъпване на покритите от застрахователя рискове вследствие заболяване. Ищцата счита, че след като й е определена 80% ТНР, то следва да се изплати 80% от 12000лв. или сумата 9600лв., като след като се приспаднат изплатените до момента суми от този застраховател в размер общо 2846,41лв., сумата, която й се дължи за обезщетение възлиза на 6753,59лв.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение основателността на предявените искове.

Доводите на жалбоподателите във въззивната жалба и възраженията, че съдът неправилно е постановил диспозитив с който е уважил исковете против Д. АД и неправилно е мотивирал кой застраховател покрива риска ТНР с оглед началния момент на настъпване на неработоспособността, както и твърденията, че към спора са ценени неотносими доказателсва и първоинстанционния съд неправилно е разрешил спора дали в срока на действие на застрахователния договор, сключен с Д. АД е настъпила ТНР на ищцата, са неоснователни.

Доводите на жалбоподателите в частната въззивна жалба срещу Определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, относно това, че делото не представлява фактическа и правна сложност и че присъденото възнаграждение е явно несправедливо, тъй като надхвърля 10% 3 от цената на иска, също са неоснователни.

Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е то официален удостоверителен документ за установените в него факти. В качество си на удостоверителен документ, експертното решение на ТЕЛК не създава правопораждащия юридически факт на инвалидизация, а само констатира неговото наличие, съществуване. В настоящия случай, намалената работоспособност на ищцата е настъпила с откриване на онкологичното заболяване през месец октомври 2020г., когато все още е действал сключеният застрахователен договор с „Д.“ АД. С експертното решение №90679/30.09.2021г. на ТЕЛК В.Търново е видно, че поради настъпилото при ищцата онкологично заболяване й е определена 80% трайно намалена работоспособност за срок от две години, но моментът на постановяване на решението на ТЕЛК категорично не може да се счете за моментът, от който е налице ТНР. ТНР, констатирана с решението на ТЕЛК на практика е настъпила още с поставяне на окончателната диагноза на ищцата след проведеното оперативно лечение.

Предвид на изложените мотиви предявените искове с правно основание е чл.405 от КЗ вр. чл.394 от КЗ се явява основателен и доказан в общ размер от 6753,59 лв. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя „Д.“ АД против него е неоснователна.

По частната жалба на „Д.“ АД срещу Определение № 1372/26.06.2024 г., в производство по чл. 248 от ГПК, съдът е отхвърлил искането на „Д.“ АД за изменение на обжалваното решение в частта за разноските:

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на втората инстанция относно молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК съвпадат с тези на Районен съд Велико Търново. Определение № 1372/26.06.2024 година по гр. д. № 2827/2023 година на Районен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение Молба с вх. № 10611/21.05.2024 година, подадена от „Д.“ АД, за изменение на постановеното по делото Решение № 728/29.04.2024 година в частта за разноските като неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА за съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Определеното адвокатско възнаграждение не надвишава минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото, поради което същото не следва да бъде намалено поради прекомерност.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 728/29.04.2024г. по гр.дело № 2827/2023г. по описа на РС-Велико Търново.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1372/26.06.2024 година по гр. д. № 2827/2023 година на Районен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Д.“ АД да заплати на Д. Р. Д.

– адвокат от ВТАК, личен № в ЕРАРБ 1500037750, с адрес гр.В.Т., ул.“В.“ № .., пълномощник на С. С. С. с ЕГН **********-ответник по жалба по в.гр.дело №732/2024г. по описа на ВТОС сумата от 976 лв. /деветстотин седемдесет и шест лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5