Решение № 3158 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3158 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330101847 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу З. Н. Х. за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18778/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № *****/22.03.2022 г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 906 лв., подлежаща на връщане на 12 месечни погасителни вноски. Поддържа, че впоследствие вземането е било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия, обективиран в Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2024 г. и Приложение № 1 от 02.04.2024 г., поради което последният се легитимира като носител на процесното вземане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:

За уважаването на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по договор за заем, предоставянето на заемната сума, настъпването на изискуемостта на претендираните вземания, техния размер, както и че е титуляр на същите към момента на предявяване на иска.

В конкретния случай ищецът основава материалноправната си легитимация единствено на твърдяно частно правоприемство, осъществено посредством договор за прехвърляне на вземане по чл. 99 ЗЗД.

1

Съгласно трайно установената съдебна практика, когато ищецът черпи права от договор за цесия, именно той носи доказателствената тежест да установи както наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания, така и че конкретното вземане, предмет на спора, е включено в предметния обхват на извършената цесия.

По делото е представено извлечение от Приложение № 1 към рамков договор за цесия, като значителна част от съдържащите се в него данни са заличени. От представените документи съдът не може да извърши проверка относно пълния обем на прехвърлените вземания, начина на индивидуализиране на същите, както и относно съответствието между процесното вземане и включените в приложението вземания.

Следва да се отбележи, че представянето на извлечение от документ не освобождава страната от задължението да установи релевантните за спора факти по несъмнен начин.

Когато именно въз основа на този документ се претендира качеството кредитор, съдът следва да разполага с достатъчна възможност да провери дали конкретното вземане действително е било предмет на прехвърляне.

В случая представеното извлечение не позволява извършването на такава проверка. От него не могат да бъдат установени всички съществени белези на прехвърленото вземане и връзката му с претендираните в настоящото производство суми. По този начин съдът е поставен в невъзможност да формира категоричен извод относно настъпило частно правоприемство между първоначалния кредитор и ищеца.

Недоказването на активната материалноправна легитимация е достатъчно основание за отхвърляне на исковете. При липса на доказателства, че именно ищецът е носител на процесното вземане, съдът не следва да разглежда останалите предпоставки относно съществуването и размера на претендираното вземане, тъй като дори същото да съществува, не е доказано, че принадлежи на предявилия иска субект.

Ето защо предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“

ЕАД, Е И К 203670940срещу З. Н. Х., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 18778/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно: сумата от 761,45 лв. (седемстотин шестдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № *****/22.03.2022 г.; сумата от 34,17 лв. (тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.06.2022 г. до 18.03.2023 г.

2 сумата от 103,45 лв. (сто и три лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 16.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда; законната лихва върху главницата от 761,45 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3