Определение № 17770 от 21.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17770 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508017 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Сити кеш“ ООД срещу Определение Рег.№ 6916 / 18.02.2026 г. по гр.д. №58227/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК насрещна искова молба с вх. № 396683/06.12.2024 г., подадена от „Сити кеш“ ООД в производството по гражданско дело 58227/2024 г. на СРС, 28 състав.

Жалбоподателят излага оплакване за неправилност на извода на СРС, че претенцията, предявена с насрещната искова молба, е недопустима поради заобикаляне на процесуалните срокове за оспорване на присъдени със съдебни актове разноски. Сочи, че претенцията му е основана на чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 3 ГПК за претърпени имуществени вреди под формата на платени в полза на ищеца А.Г.А. съдебно-деловодни разноски в периода 01.01.2022 г. – 03.12.2024 г., в общ размер на 12 989,58 лева, при упражняване от последния на процесуални права при условията на злоупотреба и явно нарушение на принципа на чл. 3 ГПК. Посочва, че оспореното Определение е постановено след като веднъж насрещният иск е върнат от друг състав на СРС с мотиви, че с него се прави опит за преодоляване СПН на постановените актове между страните по цитираните в насрещната искова молба производства. По предходното прекратително определение Софийски градски съд е върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приел, че не се касае за опит за пререшаване на въпроса относно 1 отговорността за разноски, за които е осъден с влязло в сила решение, а за нови факти, които не биха могли да бъдат съобразени от съда разглеждащ конкретния правен спор в рамките на понасянето на отговорността на разноски. Поддържа, че не търси ревизиране на присъдените с предходни съдебни актове разноски, а претендира съдът да направи преценка дали е налице противоправно поведение от страна на ответника, от което са настъпили вреди за Сити Кеш ООД.

Ответникът оспорва жалбата. Поддържа, че съдебно присъдени разноски по приключили производства могат да бъдат ревизирани по специален процесуален ред за защита – чрез искане по чл. 248 ГПК и последващия инстанционен контрол върху определението по тази молба. Поради това счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че предявеният иск представлява недопустим опит за заобикаляне на установените от закона преклузивни срокове, а не самостоятелен деликтен спор.

Въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от А.Г.А. против „Сити кеш“ ООД, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. второ ГПК за признаване за нищожен на договор за потребителски кредит № 727664, сключен между страните, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр. първо ЗЗД за сумата в размер на 25,59 лева представляваща платена без основание по нищожния договор сума.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца за сумата от 1 000 лв., част от вземане в общ размер от 12 989,58 лв., представляващо обезщетени за имуществени вреди от деликт – злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, изразяваща се в получаване на съдебни разноски по множество идентични дела в размер, значително превишаващ материалния интерес по делата. В насрещната искова молба се твърди, че в периода 01.01.2022 г. – 03.12.2024 г. А.Г.А. подал против „Сити кеш“ ООД общо 23 напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която са уговорили в сключените между тях общо 22 договора за потребителски кредит. Всички искови молби са с идентични мотиви за недействителност и идентични размери на 2 осъдителните искове. Общият размер на имуществения интерес по всички осъдителните искове е 2998,48 лева, а общият размер на присъдените до този момент разноски по делата, които са приключили (20 от заведените 23) е общо в размер на 13 829,40 лева. Твърди се, че с образуване и водене на множество дела с цена на иска съответно под 150.00 лева и под 30.00 лева, по всяко от които се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960.00 лева, А.Г.А. е злоупотребил с правото на искова защита в противоречие с принципа на чл. 3 ГПК, като единствената цел на ищеца е по всеки договор да се предявяват няколко искови производства, за да се генерират колкото се може повече разноски в отделните производства. Сочи, че доколкото сключените между страните 22 договора са с идентично съдържание и кредитът по всеки един от тях е върнат в рамките на една седмица, то обединяването на исковете по всички договори в една искова молба е било логичната добросъвестна защита. Сочи, че при предявяване на всички осъдителни искове в една искова молба държавната такса върху имуществения интерес от 2 998,48 лева би била 120 лева, а адвокатското възнаграждение, изчислено по приложимата наредба – 599,85 лева без ДДС или 719,82 лева с ДДС. Към момента на предявяване на иска ищецът по насрещния иск е осъден да заплати общо сумата от 13 829,40 лева, т.е. присъдени са в негова тежест разноски с 12 989,58 лева в повече, което представляващ нанесена имуществена вреда.

С разпореждане № 3103/08.012025 г. насрещната искова молба е върната поради недопустимост на иска – първоинстанционният съд е приел, че вземането за разноски, присъдени с влязло в сила решение, е ликвидно и установено със сила на пресъдено нещо, поради което силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение не може да бъде преодоляна чрез иск по чл.

55 ЗЗД или 45 ЗЗД, а само с иск за нарушаване правото на ЕС, какъвто по делото не е предявен.

По подадена жалба срещу посоченото разпореждане с определение Рег.№ 6899 / 07.04.2025 на СГС по ч.гр.д. №3417/2025 г. разпореждането е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещната искова молба. СГС е приел, че ищецът по насрещния иск твърди деликтно поведение, осъществено чрез образуване на поредица от дела в определен период от време, по които недобросъвестно е предявил искове, които е могъл да съедини в една искова молба. Като имуществена вреда от 3 това противоправно поведение е посочено „осъждането“ за плащане на разноски по поредицата от граждански дела в размер над този, който би бил осъден, ако исковете са предявени за обективно кумулативно разглеждане в едно производство. Не се касае за опит за пререшаване на въпроса относно отговорността за разноски, а са въведени нови факти, които не биха могли да бъдат съобразени от съда, разглеждащ конкретния правен спор в рамките на понасянето на отговорността на разноски. Предмет на правния спор ще е не основателността и размера на вземане за разноски в рамките на отделните 23 правни спора, а това дали тяхното заплащане е в пряка причинна връзка с посоченото противоправно поведение – т.е. липсва пререшаване на обективните елементи на СПН.

След връщане на делото в СРС на ищеца по насрещната искова молба са дадени указания с разпореждане от 28.10.2025 г. по реда на чл.129 ГПК, в това число да посочи кога е узнал за влизане в сила на решенията и за фактите, от които прави извод за злоупотреба с права.

С молба от 11.11.2025 г. ищецът по насрещната искова молба е посочил, че извършената злоупотреба с права, на която основава претенцията си, е съвкупността от всички 23 образувани в различни периоди напълно идентични съдебни производства и плащането на разноски в многократно по-голям размер от тези, които биха били дължими при добросъвестно упражняване на права от страна на А.А..

С обжалваното определение СРС е приел, че по всички описани от ищеца по насрещния иск дела той е можел към датата на постановяването им да узнае, че срещу него са образувани множество дела със сходен предмет с цел увеличаване на разноски, и съответно е можел да направи искане за изменението им в частта за разноските, за което има процесуален срок.

Опитът за заобикаляне на срока с предявяване на иск сам по себе си е форма на злоупотреба с процесуални права – чл. 3 ГПК, поради което последващ иск за недължимост на разноските, ако е можело да се води процес по жалба срещу разноските, е недопустим. По тези съображения е приел, че предявеният насрещен иск е недопустим като предявен при злоупотреба с права – в опит за заобикаляне на процесуални срокове по чл. 248 ГПК. Ето защо е върнал исковата молба.

Обжалваният акт е неправилен.

4

Както вече е посочено в предходно постановеното определение на въззивната инстанция по повод извод за недопустимост на иска, предявен с насрещната искова молба, предмет на претенцията е вземане за обезщетение от деликт, представляващ образуване на множество еднотипни дела, заведени в определен период от време, претенциите по които е могло да бъдат съедини в една искова молба. Преценката на съда по така заявената претенция ще бъде какво е дължимото правомерно поведение и дали при завеждане на 23 отделни производства вместо едно дело е осъществено нарушение на изискването по чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Въпросът за присъдените разноски в 23-те производства е относим, доколкото твърдяните имуществени вреди се формират именно като различната тежест, която би понесъл ответникът, в случай че претенциите бяха заявени в една искова молба. Начинът, по който е заявена исковата претенция в насрещната искова молба, не предполага да се извършва преценка по всяко отделно дело правилно ли са определени разноските, съответно – могъл ли е ответникът да се защити по всяко от делата чрез молба по чл.248 ГПК, в която да се позове на злоупотреба с процесуални права и да претендира да не бъдат присъждани разноски в негова тежест. Спорна е възможността в производството по чл.248 ГПК да се навеждат за преценка нови факти, какъвто представлява позоваването на злоупотреба с права и да се представят нови доказателства – налични към момента на произнасянето постановени актове по други дела, по които ответникът е натоварен с разноски. Така в практиката се относно характера на производството за изменение на решението в частта за разноските ВКС приема, че „производството по чл. 248 от ГПК е средство за защита на страната срещу допуснато от съда неправилно изчисление или пропуск да се присъдят своевременно поискани разноски, за извършването на които своевременно са били представени доказателства“ – определение №1166/10.03.2026 г. по гр.д. №4106/2023 г. на ВКС, IV ГО. „Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските.“ – определение №157/05.07.2018 г. по гр.д. №4547/2017 г. на ВКС, I ГО. Ето защо навеждане на нови факти, какъвто представлява процесуалният деликт и представяне на нови доказателства в 5 производство по чл.248 ГПК по правило не е допустимо. По тези съображения настоящият състав приема, че защитата срещу евентуална злоупотреба с процесуални права, на каквато се позовава ищецът по насрещната искова молба, не би могла да бъде проведена по реда на чл.248 ГПК по заведените 23 дела срещу него, съответно – претенцията му не представлява упражняване на права по ненадлежен процесуален ред, заявяване на преклудирани права или злоупотреба с право. Поради това предявеният иск е допустим.

По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение Рег.№ 6916 / 18.02.2026 г. по гр.д. №58227/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК насрещна искова молба с вх. № 396683/06.12.2024 г., подадена от „Сити кеш“ ООД в производството по гражданско дело 58227/2024 г. на СРС, 28 състав.