Определение № 366 от 01.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Враца, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20261400900038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 6191/12.08.2026г. на ответника „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл.

Враца, чрез процесуалния му представител адв. Б., за изменение на постановеното по делото Определение № 286/30.07.2026 г. в частта за разноските.

С Определение № 286/30.07.2026 г. производството по т. д. № 38/2026 г. по описа на Окръжен съд – Враца е прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне от ищеца И.

Т. И. на предявените срещу „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД искове, а именно: главен иск за признаване за установено, че извършеното на 26.03.2026 г. вписване по заявление образец А5 с вх. № 20260320184247, с което е отразено освобождаването му като член на съвета на директорите на дружеството, е нищожно, и предявения при условията на евентуалност иск за признаване за установено, че вписаното обстоятелство е несъществуващо.

Със същото определение съдът е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като е приел, че към момента на постановяването му не са били представени доказателства за действително извършени такива.

С молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, ответникът „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД иска изменение на определението в частта за разноските и присъждане на сумата 2 400 евро с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Посочва, че искането за присъждане на разноски е заявено своевременно с отговора на исковата молба, но поради последвалото преди първото открито съдебно заседание оттегляне на исковете и прекратяване на производството в закрито заседание не е разполагал с процесуална възможност да представи доказателствата за извършването им.

Към молбата са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна помощ № 864000003 от 03.06.2026 г., фактура № 561/03.06.2026 г. и банково извлечение, удостоверяващо извършено на 01.07.2026 г. плащане на сумата 2 400 евро от „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД в полза на Адвокатско дружество „Й. и К.“.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът И. Т. И. е депозирал писмен отговор, с който оспорва молбата по отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

Поддържа, че производството е прекратено преди първото открито съдебно заседание, без провеждане на доказателствено производство, разпит на свидетели, назначаване и изслушване на експертизи или провеждане на устни състезания, като извършената от процесуалния представител на ответника дейност се е изразила в запознаване с исковата молба и приложенията към нея, организиране на защитата и изготвяне и депозиране на писмен отговор.

При условията на евентуалност ищецът моли, ако съдът приеме, че на ответника се дължат разноски, адвокатското възнаграждение да бъде намалено до справедлив и съразмерен размер, но не повече от 600 евро.

След преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът приема следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима.

Подадена е от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на изменение в частта за разноските съдебен акт.

Обстоятелството, че доказателствата за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение и списъкът по чл. 80 ГПК са представени с молбата по чл. 248 ГПК, не обуславя недопустимост или неоснователност на искането.

Ответникът е заявил своевременно искане за присъждане на разноски още с писмения отговор на исковата молба. Преди провеждането на първото открито съдебно заседание ищецът е оттеглил исковете, поради което производството е прекратено в закрито заседание и ответникът не е разполагал с последваща процесуална възможност да представи доказателствата за размера и извършването на своевременно претендираните разноски.

В този смисъл е практиката на ВКС, според която при прекратяване на производството преди първото открито съдебно заседание доказателствата за разноските могат да бъдат представени с молбата по чл. 248 ГПК, когато претенцията за разноски е своевременно заявена – Определение № 66/07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г., I г. о., и Определение № 38/27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 86/2020 г., IV г. о.

Същевременно от представения договор за правна помощ и банковото извлечение се установява, че претендираното адвокатско възнаграждение е действително заплатено на 01.07.2026 г., т.е. преди постановяване на прекратителното определение от 30.07.2026 г.

С оглед изложеното молбата е основателна относно възникването на правото на ответника на разноски.

По същество молбата е частично основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, включително когато производството е прекратено вследствие на оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК.

В практиката на ВКС се приема, че при прекратяване на производството, поради оттегляне или отказ от иска отговорността за разноските се определя с оглед причината за прекратяването. Когато оттеглянето е предприето по незаявена и неустановена причина, разноските на ответника се възлагат на ищеца. Когато обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото и прекратяването е обусловено от новонастъпили след предявяването на иска обстоятелства, свързани с поведението на ответника, това обстоятелство следва да бъде отчетено при разпределението на разноските. В производството по чл. 248 ГПК съдът може да изследва фактите, относими към причината за прекратяване, но не може да 2 разрешава по същество материалноправния спор, по който вече е десезиран – Определение № 2531/14.05.2026 г. по ч. гр. д. № 4180/2024 г., IV г. о. на ВКС.

В случая с молбата за оттегляне на исковете ищецът не е посочил обстоятелства, от които да се установи, че прекратяването е обусловено от последващо поведение на ответника, удовлетворило претендираната с исковете защита. По делото не се установява прекратяването да е обусловено от новонастъпило обстоятелство, дължащо се на поведението на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД.

При тези данни не е налице основание да се приема, че ответникът е дал повод за прекратяването на производството по смисъла на чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което разноските за защитата му следва да бъдат възложени на ищеца.

От представения договор за правна помощ № 864000003 от 03.06.2026 г. се установява, че „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД е възложило на Адвокатско дружество „Й. и К.“ процесуално представителство и правна защита по т. д. № 38/2026 г. за една съдебна инстанция срещу възнаграждение от 2 000 евро без ДДС, както и отделно възнаграждение от 200 евро без ДДС за явяване в открито съдебно заседание.

Издадената фактура е за 2 000 евро, върху които е начислен ДДС в размер на 400 евро, или общо 2 400 евро. От банковото извлечение се установява, че сумата е заплатена на 01.07.2026 г. Следователно разноската е действително извършена и е във връзка с процесуалната защита на ответника по делото.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС адвокатското възнаграждение представлява разноска, подлежаща на присъждане, когато е доказано реалното му заплащане. В настоящия случай това обстоятелство е установено с банковото извлечение.

Ето защо молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна относно възникването и доказването на правото на ответника на разноски за адвокатска защита.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно направено и следва да бъде разгледано.

При определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, характера на спора, защитавания интерес, вида и количеството на извършената адвокатска работа, както и процесуалния стадий, до който е достигнало производството.

След постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 25.01.2024 г. по дело C438/22 размерите по Наредба № 1/09.07.2004 г. не обвързват съда като задължителен минимум, а могат да бъдат съобразявани единствено като ориентир при извършване на конкретната преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК. Този подход е възприет и в актуалната практика на ВКС, включително в Определение № 4214/19.08.2026 г. по ч. гр. д. № 2928/2026 г., III г. о., и Определение № 2460/25.08.2026 г. по т. д. № 743/2026 г., I т. о., в които размерът на възнаграждението е определен с оглед конкретно извършената адвокатска работа и фактическата и правна сложност на спора, като размерите по Наредба № 1 са разгледани само като ориентир.

В конкретния случай спорът има определена правна специфика, доколкото предявените искове са свързани с вписване в Търговския регистър относно промяна в състава на съвета на директорите на акционерно дружество. Предметът на главния и евентуалния иск е налагал разграничаване на правните последици на твърдените от ищеца пороци на вписването и съобразяване на относимата уредба на търговското и регистърното 3 право.

Поради това извършената от процесуалния представител на ответника адвокатска работа не може да бъде определена като чисто формална.

От друга страна, следва да бъде отчетено, че производството е прекратено непосредствено след размяната на книжата и преди провеждането на първото открито съдебно заседание. Не е проведено съдебно заседание, не е развивано доказателствено производство, не са събирани доказателства, не са назначавани експертизи, не са възниквали инцидентни производства и не са провеждани устни състезания.

Действително извършената адвокатска дейност се е изразявала в запознаване с исковата молба и приложенията към нея, анализ на предмета и основанията на предявените искове, преценка на релевантната правна уредба, организиране на защитата на ответника и изготвяне и депозиране на писмен отговор.

При преценката на обема на тази дейност следва да се отчете и обстоятелството, че главният и евентуалният иск произтичат от една и съща фактическа основа, отнасят се до едно заявление и едно вписване и са насочени към защита на един и същ правен интерес.

Поради това наличието на два процесуално съединени иска не означава, че за всеки от тях е била необходима отделна и самостоятелна линия на процесуална защита, което обстоятелство има значение при оценката на действително положения адвокатски труд.

Същевременно не следва да се подценява спецификата на спора и необходимостта от правен анализ на различните правни последици, които ищецът е свързал с оспорваното вписване. Тези обстоятелства сочат, че положеният труд е надхвърлил обичайното формално изготвяне на писмено становище.

При определяне на конкретния размер съдът съобразява и размера от 1 250 лв., посочен в чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за съответния вид производство, не като задължителен минимум, а единствено като един от ориентирите при оценката на извършената професионална дейност. Този ориентир обаче не е определящ за крайния размер на присъжданото възнаграждение.

При съвкупната преценка на характера и правната специфика на спора, защитавания интерес, извършената адвокатска работа, необходимия за осъществяването й правен анализ, обстоятелството, че са били предмет на защита два процесуално съединени иска, както и ограничения процесуален обем на производството поради прекратяването му преди първото открито съдебно заседание, съдът намира, че съразмерното възнаграждение за действително положения адвокатски труд възлиза на 700 евро с включен ДДС.

Този размер представлява самостоятелна оценка на съда на реално извършената адвокатска работа по конкретното дело. Той не е определен чрез механично възприемане на минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г., нито чрез автоматично съобразяване на уговореното между ответника и неговия процесуален представител възнаграждение, а е резултат от преценката на всички относими обстоятелства по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 36, ал. 3 ЗАдв.