Решение № 3244 от 16.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3244 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100105842 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като иска за неимуществени вреди е предявен като частичен.

Ищецът В. С. С. излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 11.10.2020 г. на път III-1031 в посока от гр. Червен бряг към село Реселец ПТП по вина на водача на автомобил Тойота Авенсис с ДК № ****, управлявал го при несъобразена с пътните условия скорост и блъснал го в крайпътно дърво, установено с одобрено от наказателния съд споразумение от 19.07.2021 г.

(представено с молба от 05.08.2021 г. на л. 42 от делото, т.е. след произнасяне по искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, която разпоредба разглежда хипотеза, различна от посочените в ал. 1 на същия член от процесуалния закон хипотези, приложимостта на които не предпоставя произнасяне на съда, а само осъществяването на предвидените в тях релевантни факти); причинени му като пътник на предна дясна седалка на автомобила с правилно поставен предпазен колан травматични увреждания, изразяващи се във ФРАКТУРА на десен крак (бедро) и ТРАВМА в гръден кош, затруднила дишането му, като за част от тях се наложило провеждане на оперативно лечение; претърпени от уврежданията болки и страдания, включително и физически дискомфорт и психическа травма, довели до посттравматично стресово разстройство – разстройство в адаптацията, и невъзможност да се грижи за детето си; справедливото обезщетяване на неимуществените вреди със сумата 60000 лева; наличие задължителна застраховка ГО при застрахователя, изплатил незначителна част от дължимото обезщетение след отправена до него писмена претенция на 10.12.2020 г., възлизаща на 3500 лева. Претендира сумата 40000 лева като част от обезщетение в общ размер от 1

60000 лева, заедно със законната лихва от 10.12.2020 г. и разноските.

Ответникът З. О. - з. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че: механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, и причинната връзка са неясни; при евентуалност възразява за съпричиняване на вредоносния резултат поради липса на поставен предпазен колан, знание за употреба на алкохол от водача на автомобила и неспазване на предписания режим на лечение, и за завишаване на претендирания размер на обезщетението.

Навежда и възражения за недължимост на лихвата поради непредставянето на всички документи за произнасяне по предявената претенция. Претендира разноски.

С определение от 25.03.2022 г. като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД О. - з. АД е конституиран С. В. С., който не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото е представено споразумение от 19.07.2021 г., одобрено по н.о.х.д. № 227/2021 г. на РС - Червен бряг, от което заедно с представения констативен протокол с пострадали лица от 19.10.2020 г. се установява, че С. С. е признат за виновен, че на 11.10.2020 г., около 17.20 часа, в гр. София, на път III – 1031, в посока от гр. Червен бряг към с. Реселец, на км 22+800, нарушил правилата за движение по чл.5, ал. 1, т. 1, чл. 20 и 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като несъобразил скоростта с пътните условия и неосъществил достатъчен контрол върху автомобила, последният излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво отдясно по посоката му на движение, и по непредпазливост причинил на В. С. – пътник в автомобила и негов син (така представените нотариални актове), средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на долен десен крайник (бедро), довело до трайно затруднение на движението за срок от около 7-8 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес, като деяние е извършено в пияно съС.ие с концентрация на алкохол в кръвта 1.73 на хиляда и представляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Така и констативен протокол от 19.10.2020 г., в който са удостоверени констатации на служител на МВР за пострадалото от произшествието лице – пътника на предна дясна седалка В. С. на 33 години, и че за водача на автомобил Тойота Авенсис е била сключена със ЗАД О. – з. АД застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/23/120000855022 от 21.04.2020 г., със срок на застрахователно покритие до 29.04.2021 г. включително (като този релевантен факт е признат и за безспорен между страните и за него е представена справка от Информационния регистър на Гаранционен фонд). За пияното съС.ие на водача на автомобил Тойота и неговите външни прояви е прието заключение на съдебно-токсикологична експертиза, изводите на което съдът възприема за достоверни 2 и от които се установява, че алкохолната концентрация от 1.73 промила при водача на автомобила – С. С., съответства на фаза 3 – вълнение, и е в диапазона 0.9 – 2.5 промила. Тази концентрация на алкохол в кръвта имала различни проявления, като: нарушена моторна координация и рефлекси; дизартрия; брадилалия; неспособност за адекватно възприемане на околната среда; намалена зрителна острота; емоционална нестабилност; нарушения на дълбочината на вниманието, съобразителността и възприятията; промени в преценките, с възможно увеличаване на самочувствието и липсата на задръжки, и симптоми на Ромберг. Вещото лице изяснява при изслушването си в съдебно заседание, че в седнало положение посоченото съС.ие на алкохолно опИ.е се забелязвало от околните в проявленията му, изразяващи се в нарушената моторно координация от хаотични и ненасочени движения на горните крайници, дизартрия – неправилна артикулация, и брадилалията – размазан говор, който се разбирал, но не бил напълно членоразделен, и бил забавен.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост на прав пътен участък на пътя между гр. Червен бряг и с. Реселец, състоящ се от едно пътно платно, предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока по една лента с ширина по 3 м, като автомобил Тойота се е движил в дясна лента в посока от гр. Червен бряг към с. Реселец. Приближавайки към мястото на произшествието, водачът на автомобила се отклонил надясно със завъртане на кормилното колело на автомобила, при което автомобилът напуснал платното в дясно и се ударил челно в крайпътно дърво, като в момента на удара скоростта на движение на автомобила е била около 50 км/ч. Според заключението от техническа гледна точка причина за нестъпилото ПТП са субективните действия на водача на автомобил Тойота със системите да управление на автомобила, който е отклонил автомобила в дясно, завъртайки кормилното колело, и напускайки платното за движение е достигнал до крайпътно дърво и се е ударил челно в него. Вещото лице изяснява, че водачът на автомобил Тойота е имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, като управлява автомобила, следейки посоката на платното за движение. Автомобил Тойота бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници, включително и на задната седалка, като в случая тялото на пострадалия пътник в резултат от инерционната сила е политнало напред спрямо купето на автомобила и за него е имало значение дали при произшествието е бил с поставен предпазен колан или не.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изводите в което са направени въз основа на обективен и компетентен анализ на констативния протокол и представените медицински документи – фиш за спешна медицинска помощ, епикризи и други документи, всички издадени през релевантния период, и пояснени при 3 изслушване на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че в резултат от настъпилото ПТП – с получен удар на десния крак в зоната над коляното в намиращи се твърди ръбести предмети, от които са направени вътрешните детайли на автомобилно купе, ищецът В. С., като пътник на предна дясна седалка на автомобила, е получил травматична костна увреда, представляваща диафизарна фрактура на дясна бедрена кост и довела до трайно затруднение на движението на крайника, и контузия на предна част на гърдите. Спешна медицинска помощ му била оказана в УМБАЛ Д-р Г. С., където след проведени изследвания и предоперативна подготовка на 12.10.2020 г. бил опериран с извършено открито наместване на костните фрагменти и стабилизиране на фрактурата с интрамедуларен пирон. Назначено било медикаментозно лечение и след стабилизиране на общото съС.ие ищецът В. С. бил изписан, като през периода 30.10.2020 г. – 06.11.2020 г. провел начална болнична рехабилитация, която била приключила с приучване да се движи с патерици и с ограничено натоварване на крака поради незарастване на счупената бедрена кост, и последваща амбулаторна рехабилитация в края на годината. Вещото лице изяснява, че оздравителният процес на получената от ищеца фрактура на бедрената кост обичайно приключвала за срок до 5 месеца при оперативно отстраняване на напречните (заключващи) винтове след 45-я ден от оперативната интервенция, с което се давало възможност за динамизация на интрамедуларния пирон, но в случая не е било осъществено - не били премахнати напречните пирони на 45-я ден след операцията, а повече от година след оперативното лечение на ищеца (така и епикриза за проведена операция на 23.02.2022 г.), довело до забавяне на консолидацията на фрактурата, т.е. до по-дълго зарастване, и удължаване на оздравителния процес за повече от година, който следвало да продължи и с извършване на последваща операция (така пояснение в съдебно заседание) за премахване на вертикалния пирон (този по дължината на бедрото). Ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите 2 месеца след произшествието и костната операция, както и през време и около 30 дни след провежданите рехабилитации, а извън тези периоди – рядко явяващи се болки при преумора и промяна на времето.

Към момента на представяне на заключението на експертизата (около година и половина след увреждането) счупената бедрена кост при ищеца В. С. е зараснала, но само с 2/3 от циркумференцията си (обиколката си), което предпоставяло периодично явяващи се болки. Той бил на постелен режим до провеждането на рехабилитацията в началото на м. ноември 2020 г., по време на който режим имал нужда от чужда помощ.

След това се приучил да се придвижва с помощни средства, каквито продължавал да използва при придвижването си навън и накуцвайки, но при по-дълги преходи, и които помощни средства следвало да премахне в кратък срок. Според вещото лице понастоящем дясната тазобедрена става и дясна колянна става на ищеца В. С. били с пълен обем и сила и при него нямало да останели негативни последици или усложнения от счупването на дясната бедрена кост, въпреки продължилия с повече от 4

6 месеца оздравителен процес. Наблюдавали се оперативни белези с дължина около 6 см – 11 см, които оставали непроменени пожизнено, но не били загрозяващи. Вещото лице изяснява, включително и при изслушването си в съдебно заседание, че според вида и мястото на уврежданията и механизма на получаването им от процесното произшествие ищецът В. С. е ползвал предпазен колан.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана и св. Д.Ф. – майка на ищеца В.

С.. От показанията на свидетелката се установява, че на сутринта след като разбрала за произшествието от телефонно обаждане и разговор със сина й, който непосредствено след изваждането му от автомобила с помощта на пожарникари споделил за случилото се и болките в крака и гърдите му, заминала за гр. Плевен и го видяла непосредствено след операцията. Синът й имал нужда от помощ, тъй като не можел да се обслужва сам и в болницата бил на постелен режим, който изисквал помощ дори и при обръщането му. За лечението му той осъществявал контролни прегледи и провеждал рехабилитации, като първоначално рехабилитациите се провели в гр. Банкя. След произшествието се променила походката му – замятал крака си, не можел да спи и бил неспокоен, чувствал се непълноценен и се страхувал да пътува в кола, което наложило ползването на психолог.