Определение № 19295 от 31.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19295 гр. С., 31.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110104472 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на (ФИРМА) АД , със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. (АДРЕС), ЕИК ********* , представлявано от М.С.М.-Г., - Изпълнителен директор и П.В.Д. - Изпълнителен директор, заедно - двамата от четиримата против „Застрахователно дружество (ФИРМА) АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. (АДРЕС), представлявано от ЙО.Ц. - Председател на Съвета на директорите и Е.И. - Изпълнителен директор, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт В.И.К.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал.5 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения – Ищецът твърди, че на 26.07.2017 г около 07.40 ч. в склад на фирма (ФИРМА), Н., Р.Г., при управление на влекач марка (МОДЕЛ), модел (МОДЕЛ), с peг. № ** **** ** /нов намер/ и стар peг. № ********, с прикрепено към него ремарке с peг. ** **** **, водачът С.Н., при включване в движението реализира ПТП в тръгващ товарен автомобил марка (МАРКА), с peг. № **-** ****, с прикрепено към него ремарке с per. № **-** ****.

Твърди се, че за настъпилото пътно-транспротно произшествие са изготвени документи от съответните компетентни органи в Р.Г..

Твърди се, че щетата по увредения лек автомобил е определена на база представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция Зелена карта от Германското бюро чрез (ФИРМА), като същата е заплатена в размер на 5 525.71 евра/пет хиляди петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ или левовата равностойност в размер на 10807.34 лв. /десет хиляди осемстотин и седем лева и тридесет и четири стотинки/. Сочи се, че с доклади по щета, (ФИРМА) АД е одобрило да се изплати сума като същата е заплатена чрез Преводно нареждане за кредитен превод. Сочи се, че към датата на събитието за 1 товарен автомобил марка (МАРКА), модел (МОДЕЛ), с per, № ******** /нов номер/ и стар номер № ** **** ** е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със (ФИРМА) АД, полица № BG/**/************, със срок на действие от 02.04.2017 г до 01.04.2018 г.

Твърди се, че с изплащането на застрахователното обезщетение (ФИРМА) АД на основание чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремарке, с peг. № * **** ** полица издадена от (ФИРМА) АД № ********, със срок на валидност от 19.04.2017 година до 18.04.2018 година за 1/2/една втора/ от изплатеното застрахователно обезщетение /същата като номер е взета от публична справка от Гаранционен фонд относно наличието на сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на ироцесното ПТП/.

Сочи се от ищеца, че тъй като събитието е настъпило на територията на Р.Г., в този смисъл е и Съдебното Решение на Федералния Съд на Германия от 27.10.2010 г, BHG, Urteil vom 27.10.2010 - IV ZR 279/08, видно от което застрахователят на ремаркето съгласно чл. 59, параграф 2, изречение 1VVG a.F. /Застрахователния кодекс на Германия/ трябва да поделят половината от щетите. Причината за това е, че двете застрахователни компании заедно формират двойна застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке трябва да се разглежда като една оперативна единица. Съгласно параграф 7,17,18 StVG собствениците и водачите на ремарке също трябва да носят отговорност за участието им, което трябва да бъде определено за композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица. Тъй като водачът С.Н. е управлявал и двете превозни средства, видно от мотивите на горецитираното съдебно решение трябва да важи и застрахователното покритие на двете превозни средства. В настоящия случай застрахователното покритие на двете страни се разпростира, за да покрие цялата щета от злополуката, така че всяка страна трябва да понесе половината от отговорността. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния Съд във Федерална Р.Г. е подложена на преюдициално запитване съгласно чл. 267 ДФЕС, относно приложимото право пред Съда на Европейския Съюз. Съдебното решение потвърждава прилагането на немското право, в случай на ПТП на територията на Германия.

Сочи се, че с писмо (ФИРМА) АД е поканено да заплати 1/2/една втора/ от изплатената сума по ликвидационна преписка № ****-****-**-******, като за същата ответното дружество се е произнесло с мотивиран отказ.

Твърди се, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу (ФИРМА) АД, по повод което е било образувано ЧГД № 19129/2021 година по описана Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение, която е възразена в законоустановения срок.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което за признае за установено в правоотношенията между (ФИРМА) АД, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул.

(АДРЕС), ЕИК *********, представлявано от М.С.М.-Г., - Изпълнителен директор и П.В.Д. Изпълнителен директор, заедно - двамата от четиримата и „Застрахователно дружество (ФИРМА) АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. (АДРЕС), представлявано от ЙО.Ц. - Председател на Съвета на директорите и Е.И. - Изпълнителен директор, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт В.И.К. че съществува вземане на (ФИРМА) АД, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. (АДРЕС), ЕИК *********, представлявано от М.С.М.-Г., - Изпълнителен директор и П.В.Д. - Изпълнителен директор, заедно - двамата от четиримата и „Застрахователно дружество (ФИРМА) АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. (АДРЕС), представлявано от ЙО.Ц. Председател на Съвета на директорите и Е.И. - Изпълнителен директор, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт В.И.К.дължи на (ФИРМА) АД, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. (АДРЕС), ЕИК ********* , представлявано от М.С.М.-Г., Изпълнителен директор и П.В.Д. - Изпълнителен директор, заедно - двамата от четиримата , сумитне за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена н 23.4.2021 година по ч.гр.дело № 19129/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 5 403,67 лв. /пет хиляди четиристотин и три лева и шестдесет и седем стотинки/- главница, представляваща 1/2/една втора/ от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 2

5.4.2021 година до окончателното й заплащане. Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба - Ответникът оспорва исковата претенция. Твърди се от ответника, че към настоящия случай приложимото право е българското право, в частност чл. 479, ал. 1 от КЗ, който гласи, че вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС. В този смисъл ответникът твърди, че (ФИРМА) АД не носи отговорност във връзка с процесното ПТП, тъй като е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремаркето, докато застрахователят на влекача носи пълната отговорност за вредите причинени следствие на ПТП.

Ответникът твърди, че приложим към настоящото дело е Регламент „Рим И“, то считаме, че следва да се приложи чл. 4, ал. 2 от същия, тъй като седалищата на страните в производството се намират на територията на Република България. Твърдим на следващо място, че стълкновителната норма, която урежда процесното ПТП, е чл. 4, ал. 3 от Регламент „Рим II“, тъй като застрахователните договори са сключени на територията на Република България.

С отговора на исковата молба се оспорва на 26.07.2017 г. в склад на фирма (ФИРМА), Н., в Р.Г. е настъпило ПТП с участието на влекач марка (МАРКА), модел (МОДЕЛ), с peг.

№ ******** /нов номер/ или № ******** /стар номер/, с прикрепено към него ремарке с peг.

№ ********, чиито водач С.Н. при включване на движението реализира ПТП в тръгващ товарен автомобил марка (МАРКА), с peг. № **-** ****, с прикрепено към него ремарке с peг. № **-** ****.

Ответникът оспорва и твърди, че механизмът на процесното ПТП не е изяснен. Твърди се, че в представената застрахователна полица с № BG/**/************/22.03.2017 г. не е посочен регистрационния номер на застрахованото при ищеца МПС.

Ответникът оспорва вина за настъпилото ПТП да има водачът на влекача и ремаркето С.Н..

Оспорва се с отговора на исковата молба, че са настъпили увреждания по влекач с peг.

№ **-** **** и ремарке с № **-** ****, както и се оспорва да е бил извършен ремонт на процесното МПС, като се оспорва и стойността на извършения ремонт, тъй като липсват данни какви детайли са ремонтирани, каква е стойността на използваните материали и труд.

Твърди се от ответника, че претендираното от ищеца обезщетение в размер на 5403,67 лв. надвишава стойността на действително претърпените имуществени вреди.

Твърди се, че ищецът претендира сума, по-голяма от реално претърпяната вреда, но това не бива да се вменява в тежест и отговорност на ответника, тъй като по този начин това ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника.

Отговорността на застрахователя се състои само в заплащане стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие.

При заявените оспорвания ответникът иска от съда да отхвърли исковите претенции и му присъди разноски.

2.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.412, ал.1 във връзка с чл.411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.74 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива;

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по иска за главница, доказателствената тежест е на ищеца, който следва в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК да установи:

- Наличието на качеството „застраховател“;

3

- Настъпване на застрахователното събитие;

- Размера на вредата и нейното заплащане на застрахования;

- Неизпълнение от страна на ответника, както и качеството му на застраховател на прекия причинител на вредата.

- изпращането на покана и неизпълнение в срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането – като положителна процесуална предпоставка за правото на иск.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, както и твърдяните с отговора на исковата молба факти, от които черпи права.

По доказателствените искания