Решение № 339 от 28.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Ботевград, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200535 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„П.“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя му П. * П., чрез адв.Й. А. от ВАК е обжалвало в законния срок електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505301894, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се представлява, а в писмена молба от адв.А. се заявява, че се поддържа жалбата и се прави искане за присъждане на направените разноски по делото от търговското дружество в размер на 660лева с вкл. ДДС.

Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, редовно призована не се представлява в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в – извлечение; снимков материал – 2 бр.; справка за собственост на МПС – извлечение; известие за доставяне; Договор № F20667 от 30.08.2021 г., приложен към жалбата; пощенски плик, се установява следната фактическа обстановка:

На 19.04.2022г., в 08,07 ч. с устройство № 20342, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) товарен автомобил м.“*“ с рег.№ *, с техническа допустима максимална маса 11990 кг, брой оси 2 без ремарке по път А-2 км 61+656, в община Правец, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 36 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административно-наказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно „П.“ ЕООД с ЕИК * .

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени 2 задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В конкретния случай се установи, че на 19.04.2022г., в 08,07ч., ППС товарен автомобил м.“*“ с рег.№ *, с техническа допустима максимална маса 11990 кг, брой оси 2 без ремарке, се е движил по път А-2 км 61+656, в община Правец, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за него, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Санкцията е определена в съответствие с чл. 187а, ал. 2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от ЗДвП , според който Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , на собственика се налага имуществена санкция, се наказва с имуществена санкция в размер 2500 лв.

Следователно санкцията е предвидена във фиксиран размер, поради което независимо от липсата на данни за други нарушения на ЗДвП съдът не разполага с правомощия да определи различен размер на глобата.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото).

Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е. ал. 8 от ЗДвП, а именно: „ Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл, 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, 3 включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“

Посочените по-горе разпоредби по императивен начин придават отнапред ясно изразена доказателствена стойност на създаваните доклади и приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, както и на справките от Електронната система за събиране па пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, като въпросът за вината не се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.

В процесния случай жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция „Пътна инфраструктура“. В посочения в ЕФ времеви диапазон не са декларирани съответните данни и е било невъзможно изчисляването дължимата тол такса. В следствие на това, тол такса, която да бъде заплатена в края на отчетния период не е начислена (образувана). Именно затова е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице противоречие с принципа на пропорционалност на наложената имуществена санкция. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

"компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за 4 преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Въззивният състав намира, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал.

3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на имуществената санкция от 2 500. 00 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен. Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер о т 660. 00 лв. с вкл. ДДС с оглед липсата на направено възражение от въззивната страна за прекомерност на същото, следва да се уважи претенцията в цялост.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505301894, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „П.“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя му П. * П. му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500лв, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА "Агенция пътна инфраструктура" на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН да заплати на „П.“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя му П. * П. сумата от 660.00лева/шестстотин и шестдесет лева/ с вкл. ДДС, представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6