Решение № 1566 от 15.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1566 гр. София, 15.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100508417 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 5096 от 21.03.2024 г., постановено по гр. д. № 3178 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 124 състав, са отхвърлени предявените о т „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК 812115210, срещу Р. Д. Д., ЕГН ********** и Н. Г. Н., ЕГН ********** установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание л. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД всеки от тях сумата в размер на 149,74 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 25.06.2021 г. до 25.08.2021 г. за обект, находящ се в гр.

Созопол, м-ност Буджака, ул. *******, ап. 1, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –18.05.2022 г. до окончателно изплащане, както и за сумата в размер на 27,90 лева за всеки от тях, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 26.07.2021 г. до 13.05.2022г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30433/2022 г., по описа на СРС, 124 състав.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Поддържа, че по делото е 1 доказана извършената доставка на В и К услуги, а размерът на дълга е установен по безспорен начин с изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза и представените фактури за процесния период. Сочи, че за издаваните фактури, ответниците са били уведомявани и са имали възможност да ги оспорят. Предвид изложеното се твърди неправилност на извода на съда относно недоказано потребление на ВиК услуги за исковия период, за който са издавани фактури. Моли се за отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано и уважаване на предявените искове в цялост.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Р. Д. и Н. Н. с доводи за нейната неосбователност и искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочат, че незаконосъобразно ищецът е начислявал суми за разпределение на обща вода, за което са сезирали всички институции в България. Относно твърденията във въззивната жалба за неоспорване на фактурите, представят жалба вх. № 59/02.07.2021г. до изпълнителния директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“. Претендират разноски.

В открито съдебно заседание на 03.02.2025г. въззивният съд е приел като писмено доказателство жалба вх. № 59/02.07.2021г. до изпълнителния директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между страните по делото, в т. ч.

2 и че ответникът притежава качеството „потребител“, обема на доставените В и К услуги през процесния период, както и размера на дължимата цена.

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че ответниците имат качеството на потребител на В и К услуги и между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги.

Независимо от извода за наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на В и К услуги през процесния период, настоящият съдебен състав намира, че предявената искова претенция е недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин, че дружеството ищец реално е доставило до процесния имот питейна вода, отговаряща на нормативните изисквания за качество и нейното количество, съответно че е предоставило В и К услуги по отвеждане на отпадни води.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител, като потребителят е задължен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4. Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите 3 на самоотчет следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде представен съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 е уреден въпросът по какъв начин се отчитат показанията на водомерите, кога и как операторът начислява служебно количество изразходвана вода, по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.

Следователно в Наредба № 4 е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител, като изключенията са изброени изчерпателно (за каквито изключения няма данни). В случая по делото са приети съдебнотехническа експертиза и допълнителна съдебно техническа експертиза, неоспорени от страните, които сочат, че не са били спазени изискванията на чл. 25 от общите условия, ал. 2, в частта отнасяща се за количествата, които се начисляват по реда на чл. 23, ал. 3. Вещото лице посочва, че съгласно справките приложени по делото и предоставените от ищеца данни, в междинните периоди между два отчета В и К операторът не е начислявал ежемесечно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен отчет от предходните два отчета. В допълнение на това са видни разминавания между отчетните периоди на различните обекти, за някои от обектите липсват отчети или изчисления въз основа на предишни два отчета за точния период 09.06.2020 до 17.08.2021 г., поради което некоретно са изчислявани разпределенията на количеството за общи нужди в по-голям размер за абонатите с реални отчети, за сметка на по-малък размер на разпределени количества за обектите без точни отчети и без изчислени количества въз основа на предишен реален отчет. От допълнителната съдебнотехническа експертиза се установява, че съгласно приложена по делото справка с брой подотчетни абонати, за които е отчетено количество потребление по индивидуалните водомери и съответно на които е разпределена разликата между общия водомер и общото количество по индивидуални водомери, по отчета на 21.06.2021 г. за брой подотчетни е посочен брой 14, вместо реално съществуващите обекти 35, на които трябва да се разпредели разликата, а по отчета на 17.08.2021 г. за брой подотчетни е посочен брой 19, вместо реално съществуващите обекти 35, на които трябва да се разпредели разликата. Вещото лице е изготвило таблица, видно от която за абонати, за които не са извършени реални отмети не са извършени и служебни начислявания от ищеца, което води и до неразпределение на количествата от общия водомер. Вещото лице отново посочва, че при разпределението не са били спазени изискванията на чл. 25 от общите условия, ал. 2, в частта отнасяща се за количествата, които съгласно общите условия е указано да се начисляват по реда на чл. 23, ал. 3 от ОУ. Установява се от експертизата, че 4 количеството за разпределение не е реално поради изчисляване на междинни прогнозни показания за общия водомер за периоди, в които не всички абонати са подавали отчети, а на абонатите без отчети не са начислявани служебно количества консумации въз основа на два предишни реални отчета.

С оглед това СГС приема, че в проведеното производство не е доказано реално потребление на ВиК услуги за исковия период, през който от страна на ищеца са издавани фактури за начислените и дължими суми от ответниците.

По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не е провело пълно и главно доказване на количеството и стойността на реално доставените и отчетени ВиК услуги за процесния период, поради което предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Р. Д. и Н. Н. са оспорил изцяло съществуването на претендираното вземане поради липса на реална доставка в твърдения от въззивника обем, за което представят и жалба вх. № 59/02.07.2021г. до изпълнителния директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“, в която подробно оспорват реда за отчитане на общия и индивидуалните водомери и методологията на отчитане на потребеното количество питейна вода.