Определение № 725 от 03.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 725 гр. Пазарджик, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Цветелина Н. Т.ова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500662 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК и по чл.274 ал. 1 т.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК.

Обжалва се прекратително определение инкорпорирано в съдебно решение рег.№118 от 23.04.2026г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№20245210101308 по описа на същия съд за 2024г., с което на основание чл.130 от ГПК е прекратено като недопустимо производството в частта, с която по иска на Е. Й. Г. , с ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.Р., ул.“С. п." №**, обл.Пазарджик против И. А. Д. , ЕГН-********** от гр.Р., ул.“З. П." №* с правно основание в чл.54 ал.2 от ЗКИР, се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че наследниците на Й. Д. Г.

/извън ищеца и за собствената му 1/6 ид.ч./ са собственици на реална част от място с площ от 57кв.м., придадено по регулация въз основа на нотариален акт №146 том I-ви, дело 253 от 1979г. и нотариален акт №155 том 1-ви ,дело №310 от 21.07.1989г., сегашен поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Р., одобрен със заповед РД-18-16 от 25.03.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо ПИ от

16.02.2024г., с адрес - гр.Р., ул.“З. П." №**, с площ от 381кв.м., с трайно предназначение на територията :урбанизирана и начин на ползване: Ниско застрояване /до 10м./, ПИ с номер по предходен план: квартал 62, парцел ХI566, погрешно заснет като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Р.,

1

Обжалва се и определение на Велинградски районен съд постановено в производството по чл.248 ал.1 от ГПК с рег.№475 от 09.06.2026г. постановено по гр.д. №20245210101308 по описа на същия съд за 2024г., с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№3255 от 05.05.2026г. от Е. Й. Г., в частта с която се иска от съда да измени решение №118 от 23.04.2026г. постановено по гр.д.№1308/2024г. по описа на РС-Велинград в частта за разноските.

Прекратителното определение се обжалва с въззивна частна жалба с вх.

№3255 от 05.05.2026г. от ищеца в производството пред първата инстанция Е.

Й. Г., ЕГН-********** чрез процесуалния си представител Т. М. от АКПазарджик с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон поради неправилно приложение на чл.54 ал.2 от ЗКИР, при неотчитане на особеността на иска като средство за установяване на вярната имотна граница; неправилно приложение на чл.26 ал.1 от ГПК и чл.130 от ГПК доколкото съдът прекратил производството в част, която е свързана с обективното установяване на кадастралната грешка, а не отделно и самостоятелно упражняване на чужди права. Изложени са и доводи за неправилност на решението в частта за разноските, като в тази част първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искане по чл.248 от ГПК и се е произнесъл с процесното определение, предмет също на въззивен съдебен контрол в настоящото производство.

Частният жалбоподател твърди, че по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР е поискал установяване на грешка в кадастралната карта изразяваща се в неправилно заснемане на реална част от 57кв.м. като част от ПИ с идентификатор /ИДН/ ***, вместо като част от ПИ с ИДН *** и че макар правилно да е приел, че процесните придаваеми места са придобити по силата на действащи и приложени ДРП, при което регулационните граници са се трансформирали в имотни и че процесната реална част неправилно е заснета в кадастралната карта, поради което е налице грешка в КК подлежаща на поправяне по реда на чл.54 от ЗКИР. И че въпреки това съдът неправилно е прекратил производството в частта относно правата на останалите наследници на Й. Д. Г., доколкото искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР имал да предмет установяване на вярната имотна граница и пространствения обем на правото на собственост, а не установителен иск за абстрактно признаване на идеални части и има за предмет установяване на 2 грешка или непълнота в КК, когато тази грешка е свързана със спор за материално право, и доколкото искът по чл.54 от ЗКИР е и положителен установителен иск за собственост за което ищецът е посочил и основанието от което извежда правото си на собственост и е формулирал петитум за установяване, че е собственик на вещта, както и да се посочи в какво се състои грешката в КК за да бъде същата отстранена въз основа на постановеното съдебно решение. Извежда извода, че централният въпрос по делото не е вътрешният дял на ищеца Г. спрямо останалите съсобственици, а дали спорната реална част от 57кв.м. неправилно е заснета към имота на ответника. Твърди още, че ищецът не е предявил иск за чужди права в недопустим смисъл, а е защитил своето право като съсобственик върху обща вещ срещу трето лице, при което той не действа като процесуален субституент на останалите съсобственици, а има интерес да защитава собственото си право върху цялата вещ в рамките на своята идеална част и че резултатът от уважаването на този иск има значение не само за вътрешните отношения между съсобствениците, а и за правилното отразяване на имотната граница спрямо съседния имот; че съдът признавайки ,че границата между ПИ *** и ПИ*** е неправилно заснета, то тази грешка не може да съществува само за 1/6 ид.ч. /частта на ищеца/ доколкото Кадастралната граница е обективна линия между два имота , която не се поправя частично според идеалните части на съсобствениците. На следващото място частният жалбоподател твърди че съдът е смесил въпроса за процесуалната легитимация с въпроса за основателността на кадастралната претенция, приемайки, че ищецът не може да претендира права на останалите наследници,като в случая искът не е бил насочен към уреждане на вътрешни квоти между наследниците, а към установяване на грешка в КК спрямо ответника. Счита, че съдът е можел да уважи искането като признае за установено, че Е. Й. Г. като собственик от ПИ ***, притежава 1/6 идеална част от реалната част неправилно заснета към ПИ *** като установи наличието на грешка в КК относно границата между двата имота, като достатъчно за защитата на правото на ищеца и последващо административно отстраняване на грешката. Счита, че съдът неправилно е прекратил частично производството с което е създал вътрешно противоречиепризната грешка в КК с частична недопустимост на спора в обем, който практически съвпада с обективната кадастрална грешка. Моли да се отмени 3 обжалваното определение.

Постъпил е писмен отговор на въззивната частна жалба от насрещната страна-И. А. Д. чрез адв.И. И. от АК-Пазарджик с вх.№3604 от 18.05.2026г.в който последната се квалифицира като неоснователна по същество и се моли да не се уважава.

Постановеното определение по чл.248 от ГПК с рег.№ 475 от 09.06.2026г. се обжалва с частна жалба с вх.№4528 от 18.06.2026г. от ищеца Е.

Й. Г. чрез адв. Т. М., с доводи за неправилност, необоснованост и постановено при неправилна квалификация на направеното искане за изменение на решението в частта за разноските. Неправилно молбата инкорпорирана във въззивната жалба за изменение на решението в частта за разноските била квалифицирана като искане по чл.248 от ГПК вместо по чл.258 от ГПК.Твърди, че определението за разноските не може да погълне въззивната жалба и че съдът е следвало да администрира жалбата като въззивна жалба по чл.258 от ГПК и че съдът не е следвало да третира цялата въззивна жалба като искане за изменение на решението в частта за разноските.Смята, че съдът е следвало да отдели двете процесуални искания -искането за въззивна проверка на решението в обжалваните му части и евентуално искане относно разноските. Смята, че постановеното определение създава процесуална неяснота и опасност въззивната жалба срещу решението по същество да не бъде надлежно администрирана и изпратено на компетентния съд.

Неправилно било разбирането за липса на списък по чл.80 от ГПК имащо значение към допустимостта на въззивната жалба и че в същност евентуалната липса на списък на разноските може да има отношение единствено към допустимостта на самостоятелното искане за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение и се приеме, че жалба вх.№3255 е въззивна жалба и срещу частта за прекратяване на производството и да се продължи по администрирането на въззивната жалба.

Няма постъпил отговор на частната жалба против определението по чл.248 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Велинградски районен съд е инициирано исковото производство 4 от ищеца Е. Й. Г., ЕГН-********** /искова молба с вх.№7205 от 21.10.2024ггр.д.№20245210101308 по описа на същия съд/ и против ответника И. А. Д. , ЕГН-**********, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника И. А. Д., че наследниците на Й. Д. Г. , притежаващи ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Р., са собственици на реална частта от място с площ от 57кв.м. придадени по регулация въз основа на НА №146,том 1-ви, дело №253 от 1979г. и НА №155 ,том 1-ви ,дело № 310 от 21.07.1989г. и че е налице грешка в КК при заснемането на границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.Р..

Като факти и обстоятелства от които произтича така заявената исковата претенция ищецът Е. Й. Г. сочи, че е станал собственик по доброволна делба от 14.05.1999г. на 1/6 ид.ч. на парцел XI-566, кв.62, с идентификатор*** по КККР на гр.Р., одобрени със заповед РД-18-16 от 25.03.2010г. на ИД на АГКК с придаващи се към парцела по регулация придаваеми се места от съседни имоти; че ПИ с идентификатор-*** е неправилно отразен в КК поради допусната в КК непълнота или грешка поради невключване в границите му на придаваемите се празни дворни места по н.а.

№146 /1979г. и по н.а.№155/1989г.в общ размер на 57кв.м. доколкото с издаването на двата н.а. са били уредени регулационните сметки, поради което е налице приложен ДРП от което следвало, че регулационното действие на този план е настъпило и регулационните граници са се трансформирали в имотни.

Посочените факти и обстоятелства не се признавали от ответника по иска И. Д. ,поради което било налице спор за материално право.

Ищецът твърди, че ПИ с ИДН *** е в режим на съсобственост, но че искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като постановеното решение ползвало и останалите съсобственици по начина по който същите биха се ползвали от акта по чл.54 ал.1 от ЗКИР при липса на спор за материално право, като другарството макар и да е възможно необходимо, в процеса не било задължително.

За да постанови обжалваното решение в неговата прекратителна частта Велинградският районен съд приема, че Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на 5

ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Според исковия съд спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Пояснено е, че Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР , цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. За разлика от одобрените дворищно-регулационни планове при действието на ЗТСУ (отм.), одобрените по ЗУТ планове, включително и подробният устройствен план, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл.16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3 - 5 ЗУТ; Че въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план, които са възпроизведени в изготвен въз основа на него дворищно-регулационен план, без да се спазват правилата на чл. 33 ЗТСУ (отм.). Това очертавало и различието между иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и определя възможността искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Посочено е още, че съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищно-регулационен 6 план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Съдът допълва, че Предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищно-регулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д.

Разпечатката съдържа 29 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9486ed1a-9f0e-4844-9639-2e4ef5502596