Решение № 888 от 11.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 433/2025
- Вид
- Решение № 888
- Подписан
- 11.08.2025
- В сила
- 20.09.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 350 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 2, пр. 2 · Закон за наследството
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.34 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 888 гр. Варна, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500433 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. № 96214/28.11.2024г . от С. К. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.С.“, №**, ет. 5, ап. 12, чрез адв. Д.В. против решение № **************г., поправено с решение № ***********г., двете постановени по гр.д. № ************* по описа за 2023г. на 35-ти състав на ВРС, с което съдът е разпределил на основание чл.353 от ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите, както следва:
Поставил е в дял и изключителна собственост на С. К. И. ЕГН ********** от гр.Варна, ул. “Д.А.“ № 5, ет. 1 следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед ***************г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КК и КР със Заповед **************** г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр.Варна, район П., ул.
„Д-р А.“, № 5, ет.1, находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ************, с предназначение на сградата: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ************ , с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 62,27 кв.м., при съседни на апартамента самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-няма, състоящ се по документ за собственост от идеална част от входно стълбище, входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, ж.б. стълбище към изба № 3, ведно с ИЗБА № 3, с площ от 84,20 кв.м., състояща се от пет избени помещения, както и 26,3568% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, ведно с 60,90 кв.м. ид.ч. от поземления имот, целият с площ от 203 кв.м., представляващ ПИ с 1 идентификатор ************, при граници за ПИ: ***********, ************, ************, ************ и ***********, с пазарна стойност на имота: 292200,00 лв.;
Поставил е в дял и изключителна собственост на С. К. С., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Г.С." №** ет.5 ап.12 , следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед № ***************г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.Б., община Б., област Варна, местност Д., с площ от 3998 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при граници на поземления имот: ***********, **********, **********, ***********, **********, с пазарна стойност на имота: 7000,00 лв.;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед № *******************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. С., община Н., област К., местност К., с площ от 2124 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: неизползвана нива /угар, орница/, при граници на поземления имот: *********, *********, **********, *********, *********, *********, с пазарна стойност на имота:
1062,00 лв.;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед № *********************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. С., община Н., област К., местност Б.Р., с площ от 361 кв.м.; с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: овощна градина, при граници на поземления имот: **********, ***********, ***********, ***********, *********** с пазарна стойност на имота: 541,00 лв. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед № *******************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. С., община Н., област К., местност Б.Р., с площ от 4333 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, при граници на поземления имот: ***********, ************, **********, **********, **********, ***********, с пазарна стойност на имота: 2166,00 лв.; като С. К. И. ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Д.А.“ № 5, ет. 1 е осъдена да заплати на С. К. С. ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Г.С." №** ет. 5 ап. 12 сумата в размер на 140715,50 лв., за уравнение на дяловете , на основание чл. 69, ал. 2, пр. 2 от ЗН; С. К. И.
ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Д.А.“ № 5, ет.1 е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса по иска за делба в размер на 6059,38 лв., на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и С. К. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.С." №** ет.5 ап.12 е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съдгр.Варна държавна такса по иска за делба в размер на 6059,38 лв., на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Счита обжалваното решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон, т.к. съдът не е основал решението си на установените обстоятелства по делото и не е обсъдил всестранно и задълбочено доводите и съображенията на страните, относно начина на извършване на делбата, нито вида и характеристиката на делбените имоти, което в съвкупност е довело до неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционният съд. Съдът е направил неправилни, алогични, противоречащи на твърденията на ищцата и на принципите на производството по съдебна делба изводи. Дяловете на съделителите са равни, но до делба са допуснати съществено различни по стойност имоти, които са разнородни, поради което не е 2 възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите. Позовава се на решение № 7/27.01.2016г. по гр.д. № 4711/2015г. на Първо ГО на ВКС, обосновавайки извода, че жилищният имот, който не е възложен по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да бъде изнесен на публична продан, а от останалите равностойни и еднакви по вид имоти следва да бъдат обособени дялове, които да съответстват по стойност на съотношението на дяловете на съделителите и да се разпределят между тях по реда на чл. 353 от ГПК. Поставеният в дял на И. имот е довел до съществено неравенство в дяловете на съделителите, при все, че те имат еднакви делбени квоти. Този вариант на делба противоречи на приетото с ТР № 2/2022 по ТД № 2/2021г. на ОСГК на ВКС. По отношение на И. е поставен в дял жилищен имот на стойност 292200.00лв., а на С.-четири поземлени имота на обща стойност 10769.00лв. Така И. получава 98% повече от полагащото й се според квотата й имущество, а той 15 пъти помалко по стойност имущество, спрямо квотата в съсобствеността. Освен това единият съделител получава имот, гражданските плодове от който месечно надхвърля годишните такива за имотите на другия съделител. Позовавайки се на приетото с решение № 195/23.03.2004г. по гр.д. № 807/2003г. на Първо ГО на ВКС сочи, че е допустимо разпределяне на различни по вид самостоятелни имоти само ако липсва спор за това между страните, какъвто не е настоящия казус. Незаконосъобразно е поставен в дял на И. жилищният имот, понеже тя е искала и по силата на постановеното определение № 14328/03.12.2023г. Ползването на жилищния имот не е основание да й бъде разпределен по реда на чл. 353 от ГПК, т.к. това ползване не е основано на волята на двете страни. Освен това той е направил до съда идентично искане, като съделителката И., но съдът неоснователно не го е уважил, като не е взел предвид, че е налице конкуренция на исканията за поставяне в дял на неподеляемото жилище. Съдът по този начин е принудителна продажба на неподеляемия наследствен имот между съделителите, лишавайки единия съделител от възможността да придобие собствеността, включително по най-високата за двамата съделители пазарна цена в случай на публична продан. Наличието на спор за разпределението прави неприложим способа по чл. 353 от ГПК. Съдът е възложил в дял на И. жилищния имот, като е приел, че тя е ползвала имота и преместването й ще й причини големи неудобства. Понастоящем обаче тя не ползва имота. Това временно ползване по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК не може да й създава по големи права. Освен това във всички водени между страните производства тя е твърдяла, че и брат й С. С. ползва имота, където има стая с негови вещи. Без значение за разпределението по чл. 353 от ГПК е наличието на жилищна нужда на някоя от страните. Счита, че по отношение на двамата съделители, съдът е приложил различeн способ за извършване на делбата-за ищцата-чл. 349, ал. 2 от ГПК, а за него-чл. 353 от ГПК. А тя притежава и друг жилищен имот, който отдава под наем за нощувки. Съдът не е съобразил и влязлото в сила решение по гр.д. № *********г. на ВРС, по силата на което С. С. е бил осъден да заплати ½ от стоР.те от С. И. подобР.я в делбения имот в периода от м.юни 2014г. до 2019г. , поради което и на още едно основание постановеното решение води до неоснователно обогатяване на ищцата със сумата на заплатените вече подобР.я. С оглед всичко изложено заявява, че изнасянето на жилищния недвижим имот на публична продан е единственият възможен и най-справедлив способ за ликвидиране на съсобствеността, като земеделските земи бъдат поделени поравно, с минимално уравнение на дяловете.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което жилището бъде изнесено на публична продан, на осн. чл. 348 от ГПК, а земеделските земи разпределени, на осн. чл. 353 от ГПК, като бъдат присъдени разноските пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. К. И. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д-р А.“, № 5, ет. 1, чрез адв. Д.Б., с който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съобразено е с основните принципи на съдебната делба и най-новата практика на ВКС по 3 приложението на чл. 353 от ГПК, предвид ТР № 2/2022г. на ОСГК по ТД № 2/2021г.
Неподеляемостта на жилищния имот и единия земеделски имот, не е основание да бъдат изнесени на публична продан, а останалите земеделски имоти разпределени между съделителите. Налице са повече от един самостоятелни обекти, които макар и да са разнородни, могат да бъдат обособени в дялове , според броя на съделителите, като всеки един получи своя дял в натура. Практиката на която се позовава въззивника не е актуална.
Това, че имотите са повече от съделителите изключва възможността да бъда изнесени на публична продан. Важното е съделителите да получат реален дял и е нужда това да бъде съобразено с обема права на съделителите, за да не се стигне до парично уравнение на дяловете, на значителна стойност. Добавянето на още една предпоставка-еднородност на имотите, противоречи на разпоредбата на чл. 353 от ГПК и води до значително ограничение на приложението на този способ и невъзможност съдът да прояви гъвкавост и съобрази критериите при удобно разпределяне-реално ползване, извършени подобР.я в имота и др., така, че се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността.
Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на стоР.те по делото разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С влязло в сила решение № ************г. е допусната делба на следните недвижими имоит, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед ***************г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КК и КР със Заповед **************** г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр.Варна, район П., ул.Д-р А. № 5, ет.1, находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ************, с предназначение на сградата: жилищна сграда-еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ************ , с предназначение на самостоятелния обект:
Разпечатката съдържа 29 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/948650d0-9a47-43c3-bd1a-44e652e8f55c