Решение № 246 от 28.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ

ПЕТКОВ

ДЕЯН ДЕНЕВ

СЕКРЕТАР:

Р. ПЕТКОВА

ПРОКУРОР:

С. ДАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов ВНАХД № 1209 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е решение № 118 от 19.09.2019г. по НАХД № 275 по описа за 2019 г на РС Девня .

Обжалваният съдебен акт е осъдителен за обвиняемия А.В.М., като той е признат за виновен в това, че на 18.04.2016 г. в гр.

Девня, обл. Варна причинил средна телесна повреда на С. И. Д., изразяваща се в обезобразяване на други части на тялото- десен горен крайник поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – като координатор оперативни дейности и охрана на труда в „Ойлтанкинг България“ в нарушение на чл. 194 ал. 1 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на на работното оборудване не осигурил на работниците безопасен достъп и пълна безопасност във всички места и зони, където се извършва дейност по поддържане на работно оборудване; в нарушение на ал. 2 на същия член не извършил операция във връзка с монтаж/демонтаж на работно оборудване при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа, съгласно Оперативна инструкция по подготовка и дрениране на помпен възел и демонтаж/монтаж на помпен агрегат; както и чл. 246 ал. 2 от същата Наредба, като допуснал до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла - престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК.

На основание чл. 78а ал.1 от НК

А.В.М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на в размер на **** /хиляда/ лв.

Съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК е осъдил обвиняемия, да заплати направените по делото разноски в размер на 708,68 лв /седемстотин и осем лева, 68 ст./., представляваща разноски по делото.

Недоволен от решението е останал обвиняемият, който е депозирал жалба чрез защитника си- адв. В. Я., с която се прави искане за прекратяване на наказателното производство. Доводите които са изтъкнати за това искане, развити и в допълнителни съображения постъпили в срока по чл.

320,ал.3 НПК могат да бъдат систематизирани по следните съображения:

- за деянието предмет на наказателното производство е проведено е административно такова приключило с акт и издаването на наказателно постановление. За констатираните нарушения, вмени във вина на М. е наложена глоба в размер на 300 лв. НП № 03/006353 с което на обвиняемия е влязло в сила, 10.05.2015 г., преди постановяването на атакуваното решение и същата е заплатена.

- постановеното решение е за идентично изпълнително деяние, като касае същите нарушения на правилата на безопасност на труда. Според защитата са налице предпоставките за приложение на Тълкователно решение № 3 от 22.12.2015 г., на ВКС на РБ, за приложение разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН респективно чл. 24 ал.

1 т. 6 от НПК, и образуваното наказателно производство да се прекрати, което съдът не е сторил. В тази връзка се навеждат и твърдения, че в мотивите към атакуваното решение, съдът не е изложил мотиви, защо отказва да се съобрази със задължителната за съдилищата съдебна практика.

Въззивният прокурор счита, че решението е законосъобразно. Изказва виждането, че ДРС добре е мотивирал, защо не са налице основания за прекратяване на наказателното производство, приемайки тезата, че не е налице идентичност на наказанията наложени по административен ред и това със съдебния акт. Според него наложеното е наказание справедливо, поради което предлага същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата по наведените в нея основания, и моли същата да бъде уважена, като преповтаря доводите посочени по горе изложени в нея.

Обвиняемият, редовно призован се явява и в последната си дума изявява желание наказателното производство да бъде прекратено.

Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за основателна по някои от съображенията наведени в нея по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесено предложение във РС Девня за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на А.В.М. за извършено престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК.

Съдът е провел съдебно следствие и е проверил събраните в досъдебното производство доказателства. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

Свид. С. И.

Д. работил като „монтажник изделия от метал“ при „Монтажи Про БГ” ЕООДД, като имал сключен трудов договор с дружеството на пълен работен ден. Длъжностната му характеристика била връчена и той бил запознат с нея, което било удостоверено с подпис. Свил. Д. бил преминал и всички видове инструктажи, съгласно изискванията на Наредба № РД - 07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Работодателят му също така му бил осигурил лични предпазни средства при работа със сярна киселина - ботуши, работен гумен гащеризон, цяла лицева маска, очила, дихателна маска, гумени ръкавици.

Съгласно сключен договор № 11/2016г. между „Ирида 22“ ООД като възложител и „Монтажи Про БГ“ ООД като изпълнител, последният приел да изпълни демонтаж и последващ монтаж на циркулационна помпа от работната и позиция, както и участие в центроването към двигателя. Съоръжението било собственост на „Ойлтанкинг България“ ООД.

След координация между трите дружества, на 18.04.2016 г. било издадено разрешение за работа № 106 от обв. А.В.М. - координатор оперативни дейности и охрана на труда за извършване на демонтаж на помпа в помпена станция - 2, позиция 21. Според длъжностната характеристика за длъжността, която заемал обв. М., същия отговарял за спазването на нормативните изисквания и вътрешните правилници и правила за работата, за въвеждането в ескплоатация само на безопасни съоръжения, освен това следвало да следи и да извършва редовни посещения на място, за да контролира работата и да следи дали минималните и допълнителните лични предпазни средства се носят и използват според изискванията. В горепосоченото разрешение за работа, той отбелязал като задължителни лични предпазни средства химически костюм, предпазни очила, каска, ръкавици и лицева маска.

За изпълнение на работата - демонтаж на помпа били определени следните лица: пострадалия С. Д., и свидетелите И. Петров И. - технически ръководител и К.

Вълчев Кръстев - монтажник изделия от метал.

Около

14,00 часа на 18.04.2016 г. тримата се намирали на територията на „Ойлтанкинг България“ ООД , която се намирала на Пристанище Варна Запад в гр. Девня, за изпълнение на поставената задача - демонтаж на циркулационна помпа. Преди започване на демонтажа било извършено предварително дрениране на тръбопровода, пренасящ сярна киселина. Тази операция била извършена от служители на „Ойлтанкинг България“ ООД - М. П. Т. - оператор - апаратчик в Терминал за сярна киселина и обв. А.В.М.. След приключването й обв. М. не проверил филтъра на помпата с цел визуално да се убеди, че в системата няма наличие на сярна киселина, което влизало в задълженията му. След извършване на дренирането, около 15, 20 часа свидетелите С. Д., И. И. и К. Кръстев предприели действия по демонтаж на помпата, като били допуснати да сторят това от обв. А.М.. И тримата били с обикновено работно облекло, само с каски и защитни очила, а следвало да бъдат облечени с гумирано облекло, да носят гумирани ръкавици и защитна маска.

Обвиняемия забелязал това и ги предупредил устно да сложат облеклата си и да започват демонтажа, след което се отдалечил от мястото, без да се убеди, че това условие ще бъде спазено. Тримата работници започнали демонтаж на фланеца на помпата, при което следствие на напор от течаща под налягане сярна киселина, фланеца се изместил встрани. Тъй като и тримата започнали посочената работа без да са облечени в защитни облекла, следствие на пряк контакт през работното облекло на сярната киселина с кожата им, те получили химически изгаряния по лице, шия, тяло и горни крайници. Веднага след това те отишли да се измият на аварийните душове с помощта на колегите им и самия обвиняем, след което били отведени във Военно медицинска академия Варна.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, С. И. Д. е получил изгаряне I - III степен в областта на лицето, шията, горни и долни крайници, гръдния кош. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на корозиращ агент, какъвто може да бъде сярна киселина и други, при директен контакт с описаните анатомични области. При проведен клиничен преглед на 12.09.2016г. са установени груби отчетливи белези в областта на десния горен крайник, които създават видима асиметрия, водят до загрозяване. Съгласно юридическия критерий това обуславя обезобразяване на други части на тялото което се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК От заключението на съдебно медицински експертизи за определяне телесните увреждания, получени от свидетелите И. И. и К.

Кръстев, е видно, че причинените им увреждания съставляват леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.

Според заключението на съдебно техническа експертиза при настъпилата трудова злополука със С. Д. са допуснати нарушения на изискванията на нормативните документи, както от страна на обвиняемия, така и от пострадалия работник изразяващи се непълно дрениране на помпата и не извършване на проверка на филтъра. Неправилно са допуснати до работа и тримата пострадали без да имат задължителни лични предпазни средства при работа със сярна киселина от страна, което е било ангажимент на обвиняемия.

Описаната фактическа обстановка ДРС и настоящия състав на съда приема за установена въз основа на преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Същите са упоменати, макар и бегло и от първоинстанциионния съд - свидетелски показания, писмени доказателства и експертизи, приобщени по надлежния процесуален ред.

Правилна е оценката на експертните заключения на назначените експертизи, тъй като същите са пълни, ясни, обективни и компетентно дадени и законосъобразно съдът ги е кредитирал.

Законосъобразно ДРС е оценил свидетелските показания, макар и без да ги анализира. Същите са конкретни, подробни, логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви, поради което и следва да се кредитират изцяло. Този извод се налага от възприетата фактическа обстановка и изведените правни съображения.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на обвиняемия.

Същия е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по на чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК.

ВРС е изложил убедителни и обосновани съображения, анализирайки относимата нормативна уредба в чието нарушение е осъществил деянието обвиняемия. Същите не е нужно да се преповтарят, тъй като спор между страните по тях няма. При формирането на волята на съда, не са налице пороци и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Изрично е посочено, че деянието от субективна страна е извършено при несъзнавана непредпазливост, като обв. М. не е предвиждал настъпването на вредни последици, но е бил длъжен и е могъл да го направи.

ДРС е обосновал и причинната връзка между настъпилия резултат и деянието на обвиняемия.

С оглед правната квалификация ДРС е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на ****лева, намирайки основанията за приложение на чл.78а от НК.

По отношение на жалбата

Както бе посочено, в жалбата се излагат възражения относно това, че за деянието предмет на наказателното производство е проведено административно такова развило се първо по време и приключило с издаването на влязло в сила наказателно постановление. Иска се, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г., на ВКС на Р. България, да се приложи разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, като на основание чл. 24,ал.1, т.6 от НПК, наказателното производство да се прекрати.