Решение № 177 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева при участието на секретаря М. АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100607022 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от частния тъжител В. Л. П., посредством повереника си адв. И. Ю. срещу присъда от 24.04.2025г., постановена по НЧХД №13620/2021г. по опис на Софийски районен съд, 1-ви състав,н.о., с която подсъдимата Л. М. С. е била призната за невинна в това, че в периода от 19:00 часа на 07.08.2021г., до 15.09.2021г. в гр. София, на ул.

„Ехо“ 30 като родител на А.В.П. ЕГН **********, не изпълнила и осуетила изпълнението на влязло в сила решение по гражданско дело № 15932/2017г., по описа на СГС, I – ви брачен Въззивен състав, относно упражняване на родителски права, като случаят е особено тежък, поради което и на осн. чл.

304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Иска се да се отмени обжалваната присъда, като се постанови нова, с която подсъдимата да 1 бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Не са постъпили допълнителни изложения към въззивната жалба.

Пред въззивния съд повереникът адв. Ю. е поддържал въззивната жалба и предлага подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, като бъде наложено справедливо наказание. Счита, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото обвинението било доказано по несъмнен начин. В тази връзка посочва, че показанията на свидетеля Д. имали значение за конкретните начини, по които доверителят му е правил опити да вземе детето в инкриминирания период, който го придружавал при тези опити веднъж или два пъти. Обобщава, че поведението на подсъдимата в инкриминирания период от време не представлявало изключение, а било системно, непрекъснато и продължаващо до навършване на пълнолетието на детето, като настоящото дело не се отличавало с нищо от предходните със същите страни. В заключение обобщава, че счита за доказани от обективна и субективна страна всички елементи на фактическия състав на престъплението.

Частният тъжител е поддържал изложеното от повереника си.

Защитникът адв. Д. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като иска съдът да се абстрахира от предходните осъждания на подсъдимата. Акцентира върху обстоятелството, че по делото нямало нито едно писмено или гласно доказателство, възпроизвеждащо конкретна дата, място, период и начин на извършване на престъплението.

Подсъдимата е поддържала изложеното от защитника си, моли да бъде оправдана по повдигнатото обвинение и да се потвърди първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК и без да променя съществено фактическите изводи на районния съдия, намери за установено следното:

Подсъдимата Л. М. С., ЕГН: **********, е родена на 13.05.1974 г. в гр.

София, българка е, с българско гражданство е, неосъждана е, трудово е заета, разведена е, постоянен адрес: гр. София, кв. „Княжево“, ул. ****.

2

Частният тъжител В. П. и подсъдимата Л. С. живеели на семейни начала без да имат сключен граждански брак в периода 1999 г. – 2010 г.

На 23.11. 2006 г. се родила дъщеря им А.В.П..

През 2010 г. В. П. и Л. С. се разделили.

Със съдебна спогодба, обективирана с протоколно определение от 13.03.2012 г., постановено по гр. д. № 13512/2011 г.от СРС, III-то ГО, 86-ти състав, упражняването на родителските права по отношение детето било предоставено на майката Л. С., като бил определен режим на лични отношения между бащата и детето. Поради неспазване на режима на лични контакти с детето А. П.а от страна на майката Л. С., В. П. многократно е сезирал съответните институции, в т. ч. Дирекция „Социално подпомагане“, Държавна агенция за закрила на детето, частни съдебни изпълнители и т.н.

С решение № 206270/01.09.2017 г., постановено от СРС, III-то ГО, 89ти състав на осн. чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на А. П.а било предоставено на бащата В. П.. Местоживеенето на детето също бил определено при него. С решението си СРС е определил и режим на лични отношения между майката Л. С. и детето. С решение № 6627/25.10.2018 г., постановено в. гр. д. № 15932/2017 г. СГС, I-ви брачен въззивен състав е отменил горното решение на СРС в частта с режима на лични отношения между Л. С. и А. П.а и вместо него определил друг такъв. В останалата част решението на СРС било потвърдено и същото влязло в сила на 10.06.2019 г. (на тази дата е постановено определение на ВКС, с което касационно обжалване решението на СГС не е допуснато).

Въз основа на това съдебно решение, на неустановена дата през месец ноември 2019 г. А. П.а е заживяла при баща си. Впоследствие в неустановен по делото момент и за неустановен период от време детето е избягало от дома на баща си В. П., било настанена в приемно семейство, след което отново избягало и е отишла да живее при майка си Л. С.. През 2019г., 2020г. и 2021г. частният тъжител В. П. имал затруднения във връзка с упражняване на родителските си права, тъй като детето не му било предоставено от подсъдимата Л. С., за което същата била призната за виновна за престъпления по чл. 182, ал. 2 от НК и по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК с присъда по НЧХД №16139/2019г. по опис на СРС, 131 състав, Н.О., по НЧХД №2609/2022г. по опис на СРС, 99 състав, Н.О. и присъда по НЧХД 3

№8129/2021г. по опис на СРС, 12 състав, Н.О., изменена с Решение от 21.02.2024г. по ВЧНХД №7391/2023г. по опис на СГС, IХ възз.състав, н.о., като подсъдимата била освобождавана от наказателна отговорност и с посочените съдебни актове е налагано административно наказание глоба на осн. чл. 78а от НК.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – частично от показанията на свидетеля Д. Д. и обясненията на подсъдимата Л. Петрова, приложените към делото съдебни актове, актовете, постановени от частен съдебен изпълнител, нотариални покани и констативни протоколи, молби до Държавна агенция за закрила на детето и писма от същата агенция, доклади от психолози и социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ и др., а също и приобщените към доказателствената съвкупност пред въззивния съд присъда от 05.10.2020г. постановена по НЧХД № 16139/2019 година по описа на СРС, НО, 131 състав, Решение № 83 от 08.02.2024 година, постановено по ВНЧХД № 2066/2022 година по описа на СГС, НО I въззивен състав, Присъда № 281 от 10.11.2022 година, постановена по НЧХД № 2609/2022 година на СРС, НО, 99 състав, с мотиви към същата, Решение № 545 от 10.07.2023 година, постановено по ВНЧХД № 1208/2023 година на СГС, НО, Х въззивен състав, Присъда № 194 от 18.04.2023 година, постановена по НЧХД № 8129/2021 година на СРС, НО, 12 състав, ведно с мотивите към нея и Решение № 120 от 21.02.2024 година, постановено по ВНЧХД № 7391/2023 година на СГС, НО, IХ въззивен състав.

Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания. Не се установяват процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото, а първият съд е формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната инстанция. Същият подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на инкриминираното произшествие от кои от гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени средства.

4

Правилно са ценени като достоверни доказателствени източници съдебните актове, с които е възложено упражняването на родителски права и са определени условията на осъществяване на отношенията между родител и дете, а също и документите, представляващи нотариални покани и констативни протоколи, молби до и писма от Държавна агенция за закрила на детето, доклади от психолози и социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“. Същите възпроизвеждат предходните отношения между подсъдимия и частният тъжител и въззивен жалбоподател, свързани със затруднения по повод изпълнението на установения със съдебните актове регламент за родителски отношения с детето. За част от предходните период от време са представени съдебните актове на СРС и СГС, удостоверяващи осъждания за престъпления със същата правна квалификация, като настоящото обвинение. Следва да се отбележи, че тези документи касаят периоди, предхождащи инкриминирания от 07.08.2021г. до 15.09.2021г.

Доказателствената съвкупност по делото е характерна с това, че макар да изобилства от доказателства, касаещи предходните отношения на частния тъжител с подсъдимата, за настоящия инкриминиран период от време не са налице писмени доказателства и доказателствени средства, възпроизвеждащи обстоятелства, свързани с търсене на детето от въззивния жалбоподател, каквито биха представлявали съставени констативни протоколи, протоколи за предупреждение, докладни записки по повод посещения на полицейски служители на адреса и др. Предвид изложеното първостепенният съд е извършил коректната преценка относно относимите обстоятелства в предмета на доказване, касаещи инкриминирания период от време, въз основа на гласните доказателствени средства.

В тази връзка въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на първия съд по оценка на събраните гласни доказателства, внимателно и без логически противоречия обсъдени от районния съд. Правилно е преценено, че показанията на свидетеля Д. са общи и макар да възпроизвеждат посещения на адрес, на който свидетелят твърди, че живеела подсъдимата, не съдържат информация за конкретна дата, нито на конкретни обстоятелства, освен че подсъдимата не е била открита на посетения, на който бил дома , без да е посочен конкретния адрес. Съобразен е производния характер на показанията му, доколкото свидетелят е възпроизвел различни обстоятелства, които научил от частния тъжител за отношенията му по повод дъщеря му и подсъдимата.

5

Свидетелят е оценил в тази връзка усилията на частния тъжител да се вижда с детето си като борба. Потвърдил е, че имало период, в който детето живеело с баща си, а след това дъщеря му прекъсната комуникацията с него, което се потвърждава и от обясненията на подсъдимата С.. Твърдението на свидетеля Д. за причината за това, бащата да не може са осъществява контакт с детето, а именно поведение на майката, е несигурно според самия свидетел, който използва израза „доколкото знам“ и признава производния характер на сведенията, които възпроизвежда като посочва, че черпи информацията от неговия приятел и колега частния тъжител – за водените дела помежду им, за това, че майката не е позволявала на детето да контактува с баща си и за липсата на комуникации между нея и частния тъжител. Относно личните си възприятия е потвърдил, че веднъж или два пъти ходили с частния тъжител до дома на подсъдимата, но след позвънявания на домофона никой не отговарял.

Посочил е, че става въпрос за периода август – септември 2021г., но не може да посочи конкретни дни, единствено че се касае за дни, определени за срещи на частния тъжител с детето. Въззивният съд намира в тази част показанията на свидетеля за неточни, доколкото се установи, че в процесния период родителските права са били предоставени на бащата, а майката е имала определени отношения с дъщеря си с регламентирани периоди от време и продължителност. С оглед на изложеното настоящия съдебен състав приема за правилен извода на първия съд, касаещ непълноценност на показанията на свидетеля Д. в тяхната информативност за инкриминирания период от време и за евентуално противоправно поведение от страна на подсъдимата в него.