Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2298 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17507/2024
Вид
Решение № 2298
Подписан
12.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198о · Закон за водите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 2298 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330117507 по описа за 2024 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670 е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К. Р. Д., ЕГН **********, че последният дължи на ищеца сумата от 1147,20 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.05.2020 г. до 09.02.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 151,11 лева за периода от 31.07.2020 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1560 от 20.02.2024 г. по ч.гр.д. № 3006 по описа за 2024 г. на Районен съд- Пловдив, ХII гр.с.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Ответникът бил 1 потребител на ВиК услуги с № *** за обект, находящ се в ***, в качеството му на собственик на същия.

Отчетът в имота на ответника бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 oт 11.08.2014 г., - при условията на негодно измервателно устройство.

Задължение на всеки един потребител, произтичащо от ОУ, било да монтира в имота си годно измервателно устройство, като за целта не било необходимо връчване на известие за това обстоятелство. Именно заради това при условията на липсващо измервателно устройство били начислявани по 5 куб.м. за топлофицирано жилище и 6 куб.м. за нетоплофицирано на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Начислявано било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. или общо 10 куб.м.

Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода, ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез особения му представител адв. В. К., с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди, че липсва облигационно отношение между ищеца и ответника поради липсата на качество на потребител на ответника, като се оспорват изцяло справките за неплатени задължения и преписи от карнети. Сочи, че приложените карнети не били редовно водени, тъй като липсвал подпис на съответния потребител или негов представител относно отчетените данни за водомера, поради което счита, че не може да се приеме, че служебното начисляване на посоченото количество вода е извършено законосъобразно. Липсвали надлежни данни за ответника или някой от домашните му да е живял или обитавал процесния имот за процесните периоди и да е ползвал услугите по доставка на питейна вода и 2 отвеждане на канална вода. Сочи, че съгласно чл. 7, т. 4 и т. 8 от ОУ ищецът имал задължение да поддържа в изправност монтираните измервателни устройства, като изрично се предвижда, че срокът за подмяната на неизправно устройство не може да бъде повече от 30 календарни дни, считано от датата отбелязана в документа за установяване на повредата. В настоящия случай ищецът не представял доказателства кога е констатирал повреда на водомера, както и в какво се изразява тя и поради какви причини не е отстранена в срока по чл. 19 ОУ.

От представените доказателства не се установявало ищецът да е изправна страна и да е доставял твърдените услуги, които да са били правилно начислени и определени по размер. В представените карнети за процесния период липсвал подпис на ответника, както и доказателства, че водомерът в имота е бил неизправен, при което да са били налице предпоставките за начисляване по тарифа. При наличие на хипотезата на чл. 23, ал. 5 от ОУ ищцовото дружество е следвало да процедира по реда, предвиден в чл. 33, ал.

2 от Наредбата- при установяване на повреда във водомерите на потребителите, представителят на оператора прави предписание за отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. Сочи, че в случая нито се твърди, нито се установява подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още по-малко потребителят да е бил уведомен за повредата. Твърди, че само при изпълнение на горните задължения, ищцовото дружество е имало право да начислява служебно количества вода според броя на обитателите. Излага, че в случая няма данни за това.

Посочва, че съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащали въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери за всяко водопроводно устройство. Претендираните в случая суми не били за реално доставено и потребено количество вода, а поради твърдението, че водомерът е бил повреден за целия исков период.

Количеството вода според ответника било начислявано в нарушение на разписаните за това правила в ОУ на ищеца, където било предвидено, че при повреда на индивидуален водомер ВиК операторът начислява количество вода според средномесечния разход за отстраняване на повредата, като след този срок водата се таксува по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. Липсвали доказателства, 3 че количеството вода за периода е било определено в съответствие с чл. 26, ал.2 от ОУ. Не ставало ясно как инкасаторът е определил помесечното количества вода при повреден водомер, доколкото в случая е следвало да се начисляват 5 куб.м. вода за 1 човек, като на всяко тримесечие се завишава количеството вода в 1 куб.м. В случая за процесния период инкасаторът е начислявал 10 куб.м. вода всеки месец. Доколкото в карнета били вписани взаимоизключващи се данни относно обитателите на жилището, било невъзможно да се преизчисли по правилата на ОУ дължимите цени за процесния период, тъй като изчислението било обвързано със средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписание за отстраняване на повредата, а след срока на предписанието- от броя на обитателите на жилището. Оттук следвало, че ищцовото дружество не е спазило собствения си ред за начисляване на вода при повреден водомер, поради което и претенциите му за заплащане на цените на ВиК услугите за процесния период се явявали недоказани и неоснователни.

Поради изложеното иска да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията за периода от 31.07.2020 г. до 10.01.2021 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3006/2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 20.02.2024 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

4

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение на водоснабдения имот чрез някой от способите по чл.55 ЗС.

Напротив, от ищеца е представен *** *** *** по описа на М.М. – *** при РС П., видно от който правото на собственост върху процесния имот с административен адрес в ***, е прехвърлена на лицето М. Р. Ю.. С този титул за собственост е прехвърлена собствеността върху цялата постройка и ½ идеална част от правото на строеж върху дворното място. Тоест, установява се, че собственик на процесния имот е не ответникът К. Р. Д., а М. Р. Ю..

Видно от изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив /л.56-59/ това е и лицето, което е депозирало декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Макар и с имена в декларацията Ю. Р. Ю., видно от изписаното ЕГН в двата обсъждани документа и в декларацията, и в нотариалния акт, а именно ЕГН **********, следва изводът, че заявителят в декларацията и приобритателя в нотариалния акт са едно и също лице с ЕГН ********** и това не е ответникът К. Р. Д. с ЕГН **********. Следва да се отбележи и че в самата 5 декларация по ч 14 от ЗМДТ деклараторът е посочил, че е изключителен собственик на имота и то въз основа на обсъдения по-горе нотариален акт.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против К. Р. Д., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1147,20 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.05.2020 г. до 09.02.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 151,11 лева за периода от 31.07.2020 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1560 от 20.02.2024 г. по ч.гр.д. № 3006 по описа за 2024 г. на Районен съд- Пловдив, като неоснователни.