Протокол № 1613 от 24.09.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1613 гр. П., 24.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220102745 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът И. Д. К., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, чрез процесуалният си представител, се явява лично, както и с адв. И., с пълномощно по делото.

Ответницата Н. Г. П., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. Ц., редовно упълномощена отпреди.

Явява се вещото лице М. К., редовно призована.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът ДОКЛАДВА постъпилото по делото заключение с вх.

№21187/28.07.2025 г. по допуснатата съдебно-психологична експертиза, изготвено от вещото лице М. К..

АДВ. И.: Запознат съм, да се изслуша вещото лице.

АДВ. Ц.: Запозната съм с експертизата. Да се изслуша вещото лице.

Съдът, доколкото заключението на вещото лице е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК, намира, че същото следва да бъде изслушано в днешното 1 съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към изслушване заключението по допуснатата по делото съдебно-психологична експертиза, изготвено от вещото лице М. К..

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

М. И. К. – на 46 години, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, висше образование, без родство и без служебни отношения със страните по делото.

Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. К.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.

Поддържам изготвеното от мен заключение.

На страница 24 и 25 от заключението има техническа грешка, не съм ползвала психологическо тестово изследване, използвана е беседа с изследваното лице, материалите по делото и лонгитюдно изследване. Това се отнася и за Н. П.. Не съм прилагала тестово изследване, не съм имала такава задача за изследване на личностови качества на подекспертните. На страница 32 от заключението е посочено, че бащата насърчава срещите с майката, съдейства на детето да поддържа контакти с майката. Тази информация е по данни от беседите ми с детето и с бащата, и двамата потвърждават тази информация. Съобразено е и с материалите по делото, тези които са цитирани в експертизата, Протокол от съдебно заседание от 18.09.2024 г., но съм запозната и с другите материали по делото. Запозната съм и с документите и че има постановление за отказ да се образува досъдебно производство, взети са предвид при изготвяне на заключението. Посочила съм, че майката не ползва препоръчани психологически услуги, което показва отказ от работа върху отношенията. Детето сподели, че той посещава психолог в КСУДС, който се препоръчва от ОЗД към ДСП - П. и от там той има информация, че майката е отказала да ползва социална услуга „психологично консултиране“ и за това те не се срещат и няма там терапия, която би била препоръчителна - в случая семейна терапия и консултации. Не съм подлагала на съмнение думите на детето. Детето не е споделило никаква информация в разширеното семейство в което в момента живее, да получава негативна информация, настройване или внушение против майка си. Все пак той е на 14 години и може сам да преценява коя информация да полага на съмнение, кое е вярно, по 2 какъв начин някой иска нещо да му внуши, доста е умен и интелигентен.

Генерално всяко дете, при удобен случай би манипулирало родителите си за да постигне това, което то иска. В случая той е доста голям и си е взел решение, няма нужда да ги манипулира. Той си се заявява, формиран е като самооценка, като личност, при беседата с него. Детето е информирано по хода на делото, знае какво се случва, по-скоро комуникира с баща си и от там получава информация. Във връзка с делото, детето се чувства объркано, липсата на комуникация с майката на него му тежи, иска да има нормална комуникация с нея, иска да се виждат, иска да провеждат срещите, няколко пъти това споделя. Тук е ролята на майката, да потърси път към детето, да комуникират, да се срещат, ако има някакви конфликти, нещо недоизказано, нещо недоизяснено, това се разрешава в момент на комуникация, не чрез друг родител или чрез друг възрастен. Детето е голямо, интелигентно, разбиращо, комуникиращо, споделящо. Щом посещава психологичната консултация той сам за себе си е осъзнал, че има нужда и това му помага, както е споделил и психологът, който посещава. Аз не знам кой е отказал контакт на детето с майката, детето твърди, че няма такъв отказан контакт. Майката споделя, че няма контакт, че детето отказва контакт, че не иска да се виждат, че не отговаря на телефона или я блокира, но това пак е в резултат на тяхното общуване, защото той е самостоятелно дете, има си собствен телефон, има си социални мрежи, има си начин по който да комуникира с майката, ако са им нормални отношенията. Може да се подържа комуникацията, не му е било отнето устройството, за да е лишено от начин да се свърже с нея при желание от негова страна. Когато едно дете иска нещо да постигне, особено на тази възраст, винаги може да го направи. Ако детето иска да посещава домът на майката, ще отиде, след разговор с нея, след комуникация, след изясняване на техните отношения. Никъде не е казало детето, че има негативни чувства към майка си, по-скоро е объркано, иска да живее в спокойна среда, да имат нормална комуникация, да обсъждат с него това какво той иска, какво мисли, какво чувства, защо така реагира, да бъде разбран, това иска от майката. При беседата с детето, относно режима на лични отношения детето сподели, че не желае да участва в него в резултат на нагнетените лични отношения между него и майката. Там трябва да се изговорят нещата, които са се случили, особено този инцидент, който е отключил желанието му да живее при баща си, това е. Нищо толкова страшно не е споделило детето, то иска да се вижда с 3 майката, просто трябва да намерят път един към друг. Детето иска да бъде чуто, да му повярва когато й каже, че е забравило петте лева в калъфа на телефона си, да не подлага на съмнение, че тези намерени примерно цигари или „вейп“ не са негови, да му има доверие като личност. Разбира се, това трудно се гради на тази възраст, но има начини. Това иска той - малко повече доверие, малко повече да го разбира като самостоятелна личност, като личност, която взима решение за себе си и за бъдещето си, за това какво иска да учи, къде иска да живее, какви са му приятелите. Ние не можем да ограничим децата да не общуват с някого. Когато приятел ме помоли: „абе, пази ми този вейп“, повечето деца ще го пазят, да предположим, че не е негов в случая. Детето отрича да е ползвало забранени неща, по-скоро споделя, че е имало някакви ситуации в училище, при които получава забележка за поведение и някакъв друг инцидент, признава си, че не е бил прав, тогава майката е реагирала малко по-остро, искала е той да се държи добре, да спазва правилата, нормални неща, но не е споделял да е употребявал „вейп“ или някакви други субстанции, отрича го категорично пред мен. Детето сподели, за тази прословута снимка, която майката е видяла във „Фейсбук“, той всъщност само е държал тази бутилка и се е снимал с нея, малко показно го е направил, но не е бил пил от тази бира, мисля, че беше бира. Сподели, че майката от прекалената загриженост минава границата и стига до прекаления контрол, т.е. „когато аз за нищо не ти вярвам, как ти да ми споделиш“, трябва да ти имам доверие, ти да ми кажеш: „Мамо, днес пазих на еди- кой си „вейп“а, вчера се събрахме и пихме бира“. Аз не казвам, че той не я е пил, казвам какво той е споделил. Аз бях там като служебно лице, когато идват при мен те споделят, не е нещо извънредно, ако родителя го разбере и казва: „добре, но това не е добре за теб, не е полезно“, колкото и да си мислим, че децата са много информирани и са в социалните мрежи, но те нямат никаква информация, те може да не знаят до какво водят „вейповете“. Поведението на детето към майката е формирано от това, че децата винаги заемат страна, за да съхранят себе си, за да имат спокойствие, сигурност, дори и това, което предполагате - да постигнат това, което те искат, те взимат страна. Ние като възрастни, нашата роля е да намерим как да комуникираме, все пак това е нашето дете. Когато родителите не комуникират, винаги се стига до такива драми и всеки път обясняваме, че без комуникация на родителите няма как да го постигнем, не става, колкото и да имат конфликти, каквито и да са 4 конфликтите между възрастните, те са възрастните хора, те отговарят за това дете, те трябва да намерят начин да обсъждат нещата за детето, от нищо друго няма нужда да комуникират, но това е огромна комуникация, особено на тази възраст, а и на която и да е възраст.

АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Аз считам, че не следва да бъде приемано днес представеното заключение, тъй като същото е дало отговор на въпроса който е зададен и с който е бил сезиран, само и единствено върху една беседа между двамата родители и само и единствено върху думите на детето, като изключително е дадено вяра на казаното от детето и казаното от бащата. Считам, че по делото има събрани множество доказателства, които оборват така представеното заключение и така направените изводи. Още на 30.05.2024 г. след като се е случил инцидента между майката и детето, тя самата е потърсила на 31.05.2024 г. психологическа подкрепа за нея и за детето, по делото има представен и приет такъв документ. Детето ползва психологическа подкрепа само след настояване на майката. По делото липсват данни и вещото лице не се е запознало дали майката е направила отказ за да дава такова заключение в извършеното психологическо изследване, че майката отказва да ползва работа с психолог, поради което считам, че така изготвеното и представено по делото заключение се позовава само и единствено на думи казани от майката, бащата и детето, същото не е задълбочено и не е всестранно. Ноторно известен факт е, че при една такава експертиза, всеки възрастен иска да се изкара в максимално благоприятна и положителна страна и това е причината и бащата да казва заучени фрази, знаейки, че именно това има значение за заключението, дали той насърчава или не срещите с майката и т.н. Смятам, че заключението не следва да бъде приемано, тъй като не е задълбочено изготвено, запознавайки се с всички събрани по делото доказателства, както и с допълнителни проучвания при социалните работници, кой, кога, дали е ползвал социални услуги.

АДВ. И.: Противопоставям се на искането на колегата, считам, че с постоянните искания и отричания се цели единствено шиканиране на процеса и отлагането му за следващи дати. Не мога да си обясня причината, поради която се прави това нещо. В днешно съдебно заседание клиента ми заявява, че 5 е склонен да се постигне споразумение с режим на лични контакти, включително и разширен от страна на майката, но при всички положения проблема е между майката и детето. С постоянно отлагане на делото няма да постигнем нищо, оставам на Вас да прецените.

АДВ. Ц.: Отговора на въпроса, който не може да намери колегата е много прост, а именно, че ищецът всячески се стреми да очерни майката в този процес и да я изкара най-лошата и недостойна майка, а тя е родител, който 14 години е осъществявала адекватни родителки грижи и това е тъжното в цялата ситуация и в целия този процес. Това е причината да се събират доказателства, да се искат експертизи, за да се установи и докаже, че 14 години тази майка изключително адекватно е осъществявала непосредствените родителски грижи и целта на този процес е недопустима. Именно лошата комуникация между двамата родители е причина за този процес, а не лошата комуникация между майката и детето. Не се цели в никакъв случай шиканиране на процеса, упражняване на родителски грижи е изключително важен процес, изключително важно за бъдещето развитие на едно дете, което и да е то, поради което следва много прецизно да се изследва всеки един детайл, така както комплексно е посочено в постановление от 1974 година, СК и задължителната съдебна практика.